– Не ми трябват вашите пари! едва не викна Десислава и хвърли смачканите банкноти на пода.
Ама тези са вашите пари отвърна хазяйката. И нямам вина за това, което стана. Моля ви, не вдигайте скандал, ще събудите съседите.
Деси метна леден поглед към жената на вратата, обърна се рязко и закрачи към стълбището.
Когато излезе от входа, пред нея се завъртя всичко и с мъка се довлече до най-близката пейка.
Седна, скри лице в шепи и се разплака. Тихо, почти безшумно. И не спираше да се кори.
Ако знаех, че така ще свърши всичко, никога нямаше да тръгна за тази сватба…
*****
– Деска, ще се омъжвам! провикна се по телефона нейната приятелка Мира. След месец е сватбата, а после ще има и венчавка! Ще дойдеш, нали?
– Честито, миличка, много се радвам за теб! Само че… Деси въздъхна тежко.
– Хайде казвай вече!
– Прости ми, но не знам дали ще мога да дойда. Много искам, честно казано, но…
– Моля?! Как така няма да можеш?! Мира беше истински изненадана. Толкова години заедно, от първи клас, а ти ще ми се издъниш точно на сватбата ли? Ще ми се разсърдиш ли, какво?
– Никога не съм искала да те нараня. Просто… сватбата и венчавката не са за един ден.
– Да де, три дни! Сигурна съм, че ще се уредиш някак с работа.
– Работата не е проблемът. Имам котарак Рижко, и няма на кого да го оставя. А с мен няма как да дойде, знаеш… Та затова…
– Не, приятелко! И да не чувам! Ще дойдеш, точка! За котето ще измислим нещо, помоли някого да го гледа, има хотели за животни, услуга за временно настаняване… даже ако трябва, ще ти помогна да го уредим за тези дни.
– Не знам, Мира…
– До сватбата има цял месец. Помисли! Много държа да бъдеш до мен в този специален ден.
След този разговор Деси се замисли дълго. Нито искаше да разочарова най-близката си приятелка, нито имаше идея какво да направи с Рижко.
Самичък в апартамента абсурд, дори и да му остави храна и вода за месец!
Рижко беше същински социален мъркащ герой, а самотата дори за два-три дена би го скапала.
Мисли, решава, върти го в главата… но накрая се реши ще замине за сватбата. А Рижко на детска градина.
Жената, на която го даде, я намери чрез интернет обява Даниела Иванова. Тя си гледаше този бизнес от години и обещаваше, че котките са в сигурни ръце.
Деси, разбира се, изчете всички отзиви за нея. Обещаващи. Даже имаше хора, които и за трети път й поверяваха любимците си.
И още нещо Даниела преди е работела във ветеринарна клиника. Ако нещо стане, веднага ще реагира.
След няколко уговорки по телефона, Деси отиде да види мястото тристаен апартамент, най-голямата стая истински котешки рай.
Рижко, моето злато, няма да ме има само три дни, изтрай, моля ти се… прошепна тя на мъркача, който нежно се търкаше в крака ѝ, гледайки я с умолителни очи. Ясно искаше да го гушне, но тя вече беше на тръгване.
Недейте да се тревожите, всичко ще е наред усмихна се добродушно Даниела.
Дано. Заповядайте парите, подаде ѝ Деси две банкноти по 50 лева. Ако нещо стане, звънете ми веднага.
Обещавам.
*****
Трите дни минаха като сън.
Мира сияеше, че Деси е до нея за този голям ден. Младоженецът изглеждаше читав човек.
Всяка вечер Деси звънеше на Даниела:
– Добър вечер, как е Рижко? Проблеми няма ли?
Да, всичко е спокойно уверяваше жената. Храни се, ходи до тоалетна, държи се прекрасно. А вие кога се прибирате?
След три дни, не се е променило нищо.
Питам само, че често хората удължават престоя. Да зная, по график.
Всеки разговор само подсилваше нетърпението на Десислава да си вземе котето обратно.
Щом се върна в Пловдив, веднага позвъни на Даниела, че е на път.
Ще чакам… въздъхна някак странно жената.
Цялото такси до новия адрес, Деси не можеше да си избие този тъжен въздишка от главата.
Не си въобразявай опитваше се да се успокои каза, че всичко е наред.
Но на входа я зачака лоша новина.
Котаракът ви избяга…
Моля?! Как?!
Съседите къртиха горе. Такъв шум настана, че всички котки изпопадаха в паника. Тъкмо щях да почукам по тръбите, ама се стреснах да не ги стресна още повече. Отидох лично да помоля за тишина и… когато отворих вратата, Рижко профуча по стълбите в тъмното. Не можах да го хвана.
Защо не ми се обадихте веднага?! Защо ме излъгахте?!
Мислех, че ще го намеря често се случва да избягат, но винаги ги намирам. Само че този път не успях. Пуснах обяви навсякъде, но… засега нищо.
Не мога да повярвам… Уж ми обещахте, че всичко ще е наред…
Ако искате, вземете си парите обратно.
Не ми трябват парите ви! тросна се през сълзи Деси и захвърли левчетата на паркета.
Ама то са си вашите пари… Аз не съм виновна. Излишно е да вдигате скандал.
Деси само я изгледа злобно, завъртя се и побърза да излезе.
Навън свят ѝ се зави, едва стигна до пейката – не ѝ се вярваше просто!
Защо изобщо тръгнах на тази сватба? Защо дадох Рижко на непозната жена!?
Мисълта я върна назад, тогава, когато връщайки се от работа една декемврийска вечер 30-ти беше, тя срещна своя любимец. Малко рижаво топче изскочи към нея, изкатери се по дънките ѝ право в ръцете.
Нямам сърце да го върна на студа, подсмихна се сама на себе си тогава. С Рижко преживя Нова година, уикендите посвети на него. Обикна котака безумно.
Момиче мое, я си намери хубаво момче, не да влачиш котки от улицата пошегува се майка й като тази и разказа историята.
Еми, първо се появи котето… и който и да се появи друг ще трябва да го приеме, че ще е втори отвърна тя с усмивка.
В работата всички научиха за новия ѝ любовник.
Знаете ли, момичета, котките уцелват най-неприятния момент студ, дъжд, виелица и ти просто не можеш да подминеш. Гледат те, умолително, и сякаш казват Моля те, заведи ме у вас, навън е ужас.
Колежките ѝ се усмихваха, макар да не разбираха тази любов към животните. Някой ден и те ще я разберат.
С появата на Рижко апартаментът на Деси се изпълни с козина, но и с топлина и истинско уютно щастие.
След работа, вече я чакаше до вратата Рижко ѝ казваше Мяау! и ѝ се домъкваше в скута.
Най обичаше да се гушка с нея, да мърка така оглушително, почти като трактор.
Сега няма кой да я посреща у дома. Няма го Рижко. Или поне така изглежда. А тя се надява някъде да е жив и здрав.
Събирам се! каза Деси, изтри сълзите си, изправи се решително. Няма да стоя със скръстени ръце. Ще го търся докато имам сили.
*****
Ало, намерихте ли го?! викна Деси, щом се обади един от доброволците, които бяха поели на помощ.
Може би… Една жена е намерила рижав котарак много приличил на вашия. Ще ви изпратя адреса й сега по съобщение. Отивайте веднага.
Много ви благодаря!
Истинска армия добри хора се включи да помага. Без тях Деси нямаше шанс.
Минаха вече месец и половина откакто Рижко избяга. Най-ужасният месец в живота й.
Всяка нощ разглеждаше сайтове за изгубени котки. Нито следа. Само бебешки снимки й бяха в телефона беше пораснал, нямаше да го познае лесно.
Излезе от таксито, звънна на домофона, Кой е? Десислава, за рижавия котарак. Елате горе.
След малко… не беше нейният. Да, рижав, симпатичен, но друг…
Е, ще си го задържа гушна го жената. На вас успех, все ще го намерите вашия. Само не губете надежда.
С наранено сърце Деси си тръгна не искаше да натоварва добрата жена с драмата си.
Минаха още месеци с напразни срещи, при всяка затаената надежда, че зад тази врата ще я чака нейния Рижко… а все грешен котарак.
Дъще, зная, че го обичаш… но животът продължава шепнеше майка ѝ по телефона. Вземи си нов рижав или пък ела у нас на село, тук съседската котка има едно рижаво.
Не, мамо. Не мога друг, не искам никакъв друг…
Шест месеца по-късно Десислава се примири, че няма вече надежда.
Единственото, за което молеше Бога, беше Рижко да е жив дори и нейната прегръдка да не е неговият дом. Дано да е жив и някой да го е спасил.
*****
Как да продължи, не знаеше.
Самата си беше виновна. Заради една сватба защо, за Бога, го остави чужд човек да го гледа?
А сега… не знае ни къде е, ни какво е станало. Неизвестността е по-лоша от всичко.
За да не стои вкъщи и да подивява, уикендите Деси обикаляше града, надничаше във всеки двор, около всеки контейнер.
Не си вярваше, че ще го намери някога, но не спираше да опитва.
И един ден не разбра как се озова почти до края на града там, където бяха общинският приют за бездомни животни. Майка ми е права… може би ми трябва друг котарак? проблесна ѝ за миг.
Но пак я заболя при мисълта.
Ами ако Рижко се появи? Ще си помисли, че съм го забравила…
Тъкмо се обръщаше да си тръгва, когато жената от приюта я заговори:
Момиче, тъкмо влизате ли? Ако желаете, ще ви покажа нашите любимци нищо не ви задължава, може би някой ще грабне сърцето ви!
Деси не искаше, ама не можа да откаже.
Това е Гошко, а там Пирко. Много са готини, нали?
Да, прекрасни са… прошепна тя, а някак вътре в сърцето ѝ се отпуши нещо топло. Погледите на всички тези животни я накараха за пръв път от много време да се почувства малко по-лека.
А в онази клетка кой е? посочи тя в края.
О, той е Пришълеца. Така го наричаме не дава никой да се доближи, трудно го храним, камо ли да пристане на някого. Дойде преди половин година, беше много зле. Съживихме го, но така и не се стопли към хората.
Болка прониза сърцето ѝ.
Може ли… да го погледна?
Разбира се кимна жената.
Рижав котарак, който се бе извърнал нарочно с гръб нищо не искаше от никого.
Ето го, нашия особен мецан. Все така се крие…
Деси не чуваше вече нищо. Взирам се, и…
Рижко? прошепна несигурно. Рижко, ти ли си?
Котаракът я погледна с изненада… и сякаш за миг не разпозна.
Рижко! извика вече определено Деси. Боже мой, жив си! Ела при мен, мое злато, ще дойдеш ли?
Рижко се загледа, после се поколеба… Мамата? Тя ли е!? Но… та нали ме остави… или? Ако ме е оставила, защо се върна?. Погледна я пак с големите си очи.
Инстинктът прошепна да бяга… и той потича, потича право към нея.
Работничката отпусна оградата и котаракът литна в обятията ѝ.
Всички в приюта ги гледаха и животни, и хора. Даже облаците над тях гледаха. И слънцето се усмихна, защото в такива моменти друго не можеш само да се усмихнеш.
След малко Деси и Рижко си тръгнаха, тя обеща да помага на приюта. Те помогнаха на нейния котарак тя никога няма да забрави.
*****
На път за вкъщи Рижко мъркаше гръмко, разказвайки с мяукане за онзи злополучен ден: Скъпа, така се уплаших! Какъв кошмар беше този шум! Търсих те навсякъде, и попаднах под кола… Но ти ме намери, мамо. Обещай ми, никога повече няма да ме оставиш!
Деси го прегърна още по-силно:
Никога, Рижко. Никога няма да те изоставя.
