Галя Иванова и нейната приятелка Лиза Георгиева се разхождаха из големия парк в София, когато изведнъж забелязаха мъж и жена, които се прегръщаха, а той й шепнеше нещо на ухото. Жената усмихваше се от ухо до ухо. Галя гледаше странно разтворени очи и не можеше да отвори погледа.
Гальо, какво правиш? викаше изненадана Лиза.
Нищо, хайде да вървим изрече Галя и тръгна напред.
Късно след училище двете момичета се разделиха и Галя се прибра към къщата си, усещайки, че не може да повярва на това, което видя.
Тате, как успя да… как успя с майка? мислеше тя, докато минаваше покрай големия клон на дървото, където се беше случило всичко.
След това в парка се появи нова идея.
Лижо, хайде да се разходим! предложи Галя.
Хайде, докато е светло! съгласи Лиза.
Паркът не беше точно по пътя им, но защо да не се разходим?
По алейката минаваха със завиждащи погледи, докато щастливи двойки се целуваха без да им се омръзва. Нищо не ги тревожеше.
Изведнъж отново се появиха същият мъж и същата жена обятия, шепот, щастлива усмивка. Мъжът вече не беше млад, но все пак стоеше обърнат към тях.
Лиза просто ги погледна без интерес, но Галя с отворени очи не можеше да отвори поглед.
Гальо, какво правиш? викаше приятелката.
Нищо, хайде да вървим отвърна Галя и тръгна.
Когато излязоха от парка, Галя мълчеше, мислейки за неочакваното. Двамата се разделиха и всяка тръгна към дома си.
Тя се прибра късно, с глава навита надолу.
Седни, вечеря е! пробурчаше майка й, Мария, от кухнята. Не чакайте бащата си.
Ще се прибера за миг, ще си изми ръцете, отговори Галя неловко.
След дълъг час в банята, бащата все още не се беше върнал. Галя се нахрани, се настани пред лаптопа, но в главата й оставаше същата картина от парка. Не можеше да приеме, че това е истинско.
Как е възможно да съществува предателство в нашия живот? Какво му липсва? мислеше тя, докато се замисляше за план.
Точно тогава се чуха отворени врати:
Съжалявам, скъпа! Работният ден беше тежък, разбра Галя гласовете на баща си, Виталий Петров.
Преди тежките дни бяха само в края на месеца, промърмори майка й, а после настъпи малка клюка.
Дочко, какво става? попита той, влизайки в стаята й.
Нищо, татко, всичко е наред, отговори Галя и го отблъсна, за да се върне към вечерята.
Тази нощ Галя не излезе от стаята си, мислейки как да върне баща си обратно.
Сънят я събуди със същия шум от родителите:
Виталий, къде отиваш?
На работа, спешно.
Днес е събота, можеш ли да прекараш деня със семейството?
Ще се върна за обяд и после ще се видим.
Галя се изправи, разстегна се и се запитва:
Къде отиваш, тате? попита майка й, усмихната.
На занятия, ще закъснея, каза тя и се изтласка в коридора.
Баща й я последва, предложи:
Дочко, нека те доведа до училище!
Гали, изпий си кафе! извика майка й от кухнята, където вече беше подготвила чаша.
Пий, ще почакам, каза Виталий, като се почувства малко виновен.
Галя изпразни кафето, изтече в коридора и извика:
Хайде, тате!
След няколко минути мълчаливо ходеха, после бащата се осмели:
Дочко, не се ядосваш ли на мен?
Не, тате, просто ми е трудно, замълча за миг. Обичам те!
И аз те обичам! отговори той със сълзи в очите.
Най-важното в света? попита тя.
Най-важното в света! изкрещя той, изглеждайки притеснен.
Те продължиха да ходят със усмивки, но и с тревога.
Добре, тате, чакам те за обяд, обеща ти, че ще прекараме уикенда заедно.
Галя се укри зад храсти, уверила се, че бащата не се обръща, и продължи след него.
Той отиде в посока, която тя не очакваше. Дълго вървяха, без да се обръща. Дойдоха пред една къща, бащата се спря, извади телефона и се обади.
След пет минути се появи една жена, красива като пролетно слънце.
Каква е тя? подмръна Галя, гледайки я. Дали е по-скъпа от нас?
Жената се приближи, целуна бащата и се държаха за ръце, докато се отдалечиха.
Мястото беше тихо, без хора. Седнаха на пейка в малко дварче, говореха сериозно, а после се целунаха отново.
Галя ги наблюдаваше, сърцето ѝ се вълнуваше.
Те се изправиха и отидоха обратно към къщата, от която излезе жената. Отново се целунаха, усмихнаха се, а след това мъжът се завърна към дома, а жената изчезна в жилището.
Галя стоеше настрана, мислейки какво да прави. Искаше само едно да остане сама с тази жена и после да реши.
Точно тогава видя, как коханката на баща й излезе от входа със пълен торбичка, насочена към контейрите за боклук.
Здрасти! прекъсна Галя, когато жената се наведе да изхвърли боклука.
Здрасти! изненада се жената. Какво искаш?
Слушай, ако се срещаш отново с Виталий, ще ти направя проблем.
Ти кой си?
Ти не разбираш? вдигна Галя глас. Дай телефона!
Ето, подаде жената.
Обади се и кажи му да спре да идва. Аз съм дъщеря му и обичам майка ми!
Тя набра номера и се чуваше гласът на бащата:
Диана, какво става?
Виталий, повече не се виждаме.
Защо?
Нищо не ще се случи. Ти имаш семейство, а аз ще се върна в града след института.
Диана, ако… започна той, но в гласа му се чу радост.
Достатъчно е, Виталий, не се връщай! заключи тя.
Когато Галя се върна вкъщи, родителите ѝ седяха на кухнята и спокойно говореха.
Каква си толкова доволна? попита майка й, изправяйки се от масата. Ще ядеш ли?
Ще, майко!
Дочко, защо толкова щастлива? попита бащата.
Тате, ме обичаш ли? попита тя.
Обичам!
А майка?
Обичам и майка ти!
И аз ви обичам! повтори Виталий с усмивка.
Ако ти харесва историята, остави коментар и лайк това ни мотивира да разказваме още!
