Глупа си, Радка, направо безкрайна! Твоят Борис-боклук ще те изостави и без покрив! Малко ли нерви ти похапа през годините? майка ми, както винаги, не си пестеше думите, щом ставаше дума за зет ѝ.
Майко, с Бори сме заедно 37 години, а ти през цялото време ме плашиш с него! Моля те, не се меси! крещях отново в телефона.
Опитвах се да се срещам с нея по-рядко, защото знаех темата винаги е една: колко мошеник и безочлив е мъжът ми. Омръзна ми да доказвам обратното, въпреки че в думите ѝ имаше зрънце истина.
Някога, още млади, поради своя глупост, се бях върнала при майка си. Вече имахме петгодишния си син Пламен. С Бори се бяхме скарали жестоко. Озовах се в болница със сътресение на мозъка. Мислех, че това е края. Ще се развеждаме и ще остана сама с детето. След изписването отидох при майка си, защото Пламен беше при нея, докато аз лежах.
Майка ми, тежко въздъхвайки, заключи:
Виждаш ли, че бях права? Това не е мъж, а чудовище! Остани при нас. Ще помогнем на Пламен да стане на крака.
Майко, ще помисля измъкнах уморено, без да знам какво да правя.
Какво да мислиш! Този изръд ще убие и Пламен! Няма да ви пусна при него! сякаш щеше да ни заключи с железен резе.
Майка ми от самото начало не одобряваше брака ми с Бори. Той ѝ беше антипатичен още при срещите. Дори ми скри зестрата и не я даде. Нека твоят прекрасен годеник те облича и храни.
Мина седнала, Бори дойде с покаяна глава. Майка ми не го пусна дори на прага. Изрежда му куп лоши думи и му затвори вратата под носа. Аз по това време се разхождах с Пламен. Тя дори не ми спомена за идването му. Разбрах после от самия Бори.
След месец размисъл реших да се върна при мъжа си. В семейството всякощо се случва. Както се казва, мъж и жена се карат, но под една черга си лягат. Освен това аз го обичах и обичам. Не съм имала друг мъж.
Започнах да мисля как да се срещна с него след краткото разделение. Измислих. Ще отида да взема зимните дрехи за мен и сина. Наближаваше зима. Добър повод, нали?
Тайно от майка си, взех Пламен и тръгнах към дома на Бори.
Той не знаеше откъде духа вятърът. Обрадва ни. Семейството се събра отново. Майка ми беше ядосана.
Всъщност с майка ми никога не се карахме. Тя беше сърдечна, грижовна, прекрасна жена. Но имаше един скелет в гардероба Един прашен ъгъл.
Веднъж, на четиринадесет, открих личния ѝ дневник. Беше заровен сред стари боклуци на антрето. Щеше да си лежи там още сто години, ако не ми трябваше глобус за география. Вдигам го, а върху ми падат купчина стари списания. Започвам да ги събирам и виждам красива тетрадка. Седнах да я прочета. О, боже! По-добре да не бях
Оказа се, че след раждането ме бяха дали в дом за бебета. При толкова роднини! Баща ми (който всъщност не беше мой) отказал да ме признае:
Откъде да знам кой те е заредил?
А после, когато майка ми ме взе обратно, беше благодарение на леля ми, която посрами цялата рода.
Вечерта показах дневника на майка. Очаквах обяснения. Тя, без да чете и ред (сигурно помнеше всяка дума), го разкъса на парчета. Но аз вече бях прочела всичко
Оттогава между нас израстна висока, широка и дълга стена. Мислех, че ме е предала. В сърцето ми се изля черен катран. Някакви невидими, но здрави нишки между майка и дъщеря се скъсаха завинаги.
Реших, че синът ми ще бъде отгледан само от родните си родители. Без мащехи и втори бащи!
Бори, усещайки омразата на тъщата, предложи да имаме още едно дете. Тогава няма да може да те откъсне с две деца. Естествено, не възразих.
Роди се нашето Славчо. Майка пак бушеваше:
Ех, Радка, този тиранин те е вързал и със Славчо. А ти, глупава, му вярваш! Кучето ти изменя наляво-надясно. Не ме слушаш, а ще съжаляваш! Ще ти набие таралежи под кожата!
Разбира се, майка беше права. Таралежи имаше Бори беше истински хайдутин. Изплаках се доста. Но как да го спреш? Красив, с меден език Жените се лепяха по него като мокри листа в банята.
И в онази злощастна сутрин, когато се озовах в болница, се скарахме жестоко заради една нахалница. Дошла бе в къщи, мислейки си, че съм на работа. Аз обаче се прибрах по-рано болеше ме главата.
Влизам и виждам онова, което никоя излъгана жена не иска да види.
Мъжът ми и момичето, полуголи, пиеха шампанско в спалнята! Ех, сега ще видим кой е заекът и къде е тревчето! Застанах с ръце на кръста.
Но момичето грабна дрехите си, бутна ме на пода и избяга. Ударих се тежко и получих сътресение. След този инцидент Бори се смъмри, но не за дълго. Да, любвеобилен мъж ми се падна. Имаше го в списъка му всичко колежки, случайни познати, съученички. Вятъра няма как да хванеш в юмрук Но поне не направи странични деца. Това щеше да е драма за всички.
Да не избързвам синът ми Пламен се одари с извънбрачно момиче. Имаше дъщеря, а в същото време законна жена и дете. Децата винаги страдат от страстите на родителите. Пламен, гледайки баща си, пое естафетата И я свърши добре.
Не разбирам какво иска майка ми? Според мен щом дадеш дъщеря си за жена, мисията ти свършва. Не, не трябва да се отказваш от нея. Помагай, идвай на гости, гушкай внуците. Но давай съвети, когато те помолят, не слагай колата пред волата.
Нека възрастните деца си варят мекилките, натрупват синини, опитват се. Това е техният живот!
Както казваше баба ми:
Стъклата си ги бери на собствения си двор.
Извечният конфликт между поколенията няма да изчезне. Хората настъпват по едни и същи гребени. И не искат да чуят друго мнение.
С майка ми не сме се говорили три години. Мълчим и се духаме като мишка на зърно. Тя на всички роднини и съседи разправя колко зетът ѝ не струва и пръст от дъщеря ѝ. Аз пък ѝ оставям до вратата готвени ястия, увиели в салфетки, без дума. Тя ги взема. Не казва благодаря, но зная, че ги яде. И двете знаем между нас има неща, които никога няма да се кажат. Но през пролуката на това мълчание все още минава топлината.
