От самото си рождение беше красива.
Още от детството Мария научи една истина: красотата е валута, а бракът най-изгодната сделка. Докато майка ѝ се опитваше да ѝ набие в главата рецепти за зимнина, тя я гледаше със съжаление. Животът на родителите ѝ, изпълнен с мъки за всяка стотинка, беше за нея най-големият антипример.
Слушайки как майка ѝ плаче през нощта, Мария си даде дума: домът ѝ ще мирише на скъпи парфюми, а не на оцет, ще има голям апартамент и прислужница.
Разбирайки, че няма пари за платено образование, тя започна да се готви извънредно усърдно и избра специалност с ясна перспектива право. Там имаше и професионалисти с добри доходи, и най-важното богати клиенти.
Тя не криеше възгледите си за любовта. Още на първи курс всички знаеха, че мечтае за богат съпруг, че любовта не е романтика, а изгодна инвестиция.
Приятелките ѝ се подсмиваха:
Марийко, милионерите не растат по дърветата!
Не, но постоянно се съдят за пари, отвръщаше тя. А междувременно мога да ходя на изложби, бизнес семинари и скъпи ресторанти. Глупост е да гния на кухня, когато природата ми е дала всичко, за да спечеля джакпота.
Мария се оглеждаше в огледалото висока, стройна, с дълга кестенява коса и големи очи и откровено се любуваше на себе си.
Без съмнение беше прекрасна и възнамеряваше да се възползва от това максимално. Мъжете около нея се разделяха на два типа: онези, които се плашеха и запяваха, и онези, които я гледаха като на желаен трофей. Естествено, тя избираше вторите. Тя не търсеше любов, а изгодна инвестиция.
От трети курс се прехвърли на задочно и стана секретарка в съда. Искам опит и достъп до правилната среда, обясни тя на майка си, която се опитваше да я разубеди.
Възможността да реши материалните си проблеми се появи бързо.
Един от съдебните ищци, солиден мъж на петдесет, оцени не само външността ѝ, но и остроумието ѝ. След делото ѝ предложи позицията на свой съветник.
Животът ѝ се превърна в поредица от преговори, коктейли и светски мероприятия. Тя беше неговото тайно оръжие можеше да очарова партньор, да смекчи напрежението, да запомни най-малката подробност. За известно време Мария лелееше надеждата, че шефът ще напусне семейството заради нея. Но в това отношение той беше непоклатим.
Семейството е основа, Марийко, а ти си моят луксозен пентхаус, казваше той, оправяйки симанките си.
Тогава тя смени тактиката. Започна да наблюдава околните му. И намери нова цел неговият бизнес партньор, Борис Илиев. Собственик на верига автосервизи. Самотен, некрасив, с оплешивяване и леко тъжни очи. Идеална мишена.
Мария изработи план и направи всичко, за да привлече вниманието му. Случайно се сблъска с него, забрави кърпичка, зададе умен въпрос по време на негова презентация. Разбира се, той се хвана на въдицата. Бързо.
Първата им среща продължи пет часа. Борис говореше за бизнеса, за самотата си, за това колко се е уморил от неискреност. Мария слушаше, кимна, гледаше го с възхищение, а всъщност мислеше: Колко скучно. Но колко перспективно. След шест месеца Борис ѝ предложи брак. Мария прие с усмивка, която не стигна до очите ѝ. Сватбата беше грандиозна в замък, с хиляди рози и оркестър от Виена. Когато подписа брачния договор, ръката ѝ не трепна.
Домът ѝ миришеше на скъп парфюм. Имаше прислужница и пентхаус с гледка към града. Но вечерите бяха тихи, прекалено тихи. Понякога, докато гледаше луната през високите прозорци, си спомняше плача на майка си същият онова, който беше заклела да избяга.
Тогава разбра: не беше избягнала, а го бе възпроизвела в по-луксозна рамка. Самотата си оставаше самота макар и с висока рента.
