**Дневник на Елена Димитрова**
Този октомври, когато Георги се ожени за Ралица, беше най-черният в живота ми. Не видях златното сияние на есента видях само как моето момче, смисълът на моя живот, се изплъзва в ръцете на тази Ралица.
Невъзлюбих я още от първата среща. Твърде самостоятелна, твърде независима. Гледаше ме право в очите, имаше свое мнение. И най-лошото с дете на ръце. Родила без мъж, значи каква е тя след това? Ето, хвана Георги, сега ще храним и нейното момиченце, мислех аз с горчива обида.
А имаше и друга. Мария. Дъщеря на приятелката ми. Спокойна, тиха, послушна. Работеше като счетоводител в солидна фирма. И най-важното разбираше специалната връзка между майка и син. Веднъж дори ми каза: Елена Иванова, винаги ще се съветвам с вас, вие го познавате най-добре. Такива хубави думи
А тази Ралица! Невъзможно беше да намерим общ език. На всичките ми съвети как да му приготвя кюфтета, как да гладя ризите отвръщаше учтиво, но твърдо: Благодаря, ще се оправим сами. Това сами ме раняваше. Аз съм майка му! Аз знам по-добре!
***
Вкъщи у Ралица също нямаше голяма радост. На почти 30 години живееше с родителите си, отглеждаше дъщеря си и, разбира се, мечтаеше за любов. Георги я покани да се премести при него бързо само месец след запознанството, но първо без детето. А след два месеца я повика в общината: Намерих си половинка, ще си направим семейно гнездо.
Ралица беше в седмото небе от щастие. Това бяха онези истински, ослепителни чувства, за които мечтаеше. Когато някой се опитваше да я охлади, да обърне внимание, че Георги не е готов за брак, тя се обиждаше. Обичаше го силно и вярваше, че ще го направи щастлив, ще му помогне да разправи крила.
Месец преди сватбата седна на кухнята с майка си. Та я гледаше с тъжен поглед.
Рале, ти осъзнаваш ли, че характерът на Георги е труден? започна тя предпазливо.
Мамо, той е просто уязвим! веднага го защити Ралица. Никой не го е разбирал. А аз го разбирам.
Не става дума за разбирането, дъще. Той е свикнал да бъде опекаван, да живее под крилото на майка си, без отговорност. Готова ли си да теглиш всичко на себе си? И него, и майка му, и твоето момиче?
Ще се отдели от нея, когато имаме свое семейство! Той просто се нуждае от любов. Аз ще му я дам.
Сестра й Дарина каза нещата по-директно. След като Георги прекара цял вечер да разправя за бившия си шеф, без да остави никой друг да проговори, тя я дръпна настрана:
Рали, Георги е чист егоист. Виждаш ли го? Интересува се само от себе си.
Той е просто разстроен! Не си виждала какъв нежен и забавен може да бъде!
Идеализираш го, поклати глава сестра й. Бракът не е за нежност, а за това кой ще изнася боклука и ти носи чай, когато си болна.
Ралица не слушаше. Мислеше, че семейството й просто завижда на бързото ѝ омъжване. Не вярваха в истинска любов. А те с Георги почти не се караха през първите месеци. Харесваше й да урежда дома, да експериментира с нови рецепти готвенето за любим човек беше радост. Освен това, той често пътуваше по работа и те се нуждаеха един от друг. За мнението на другите не обръщаше внимание. А опитите на бъдещата й свекърва да стане нейна съветничка игнорираше спокойно за щастие, Георги имаше свой апартамент, което й даваше надежда.
***
Ако можех, щях да забраня на сина си да се жени. Но всичко се случи твърде бързо момчето вече беше на 34. Надеждите, че след три месеца ще изгони тази Ралица както предишните, не се сбъднаха. Освен това, роднините на невестата се включиха активно в сватбените подготовки. Отказах да участвам. Бях единствената гостенка от страна на младоженеца. Ако родителите й искаха скъпо тържество, това беше тяхна работа. На сватбата не отдръпнах поглед от младите. Видях, че Ралица е искрено влюбена и не може да свали восхитен поглед от моя син. Това е временно, мислех си. Ще се нагледа и ще го изостави. Георги не може да живее с нея.
След брака Ралица взе дъщеря си от родителите и започна да урежда семейния живот. Живеех в другия край на града, но се обаждах и идвах толкова често, че започна да я дразни. Критикувах всичко в нея. Георги не смееше да противоречи. Или просто не умееше. Той, виждайки как Ралица се опитва да го превъзпита, да му налага някакви изисквания, кипеше от негодувание.
Когато Георги остана без работа, аз удвоих присъствието си. Обаждах се всеки ден. Идвах без покана с банички, проверявах хладилника и гардероба.
Георги, ти харесваш бели чорапи. Ралице, защо не купи?
Мамо, стига вече, мърмореше той, но обуваше чорапите, които му носех.
Ралица се събуждаше бавно и болезнено. Първо, загуби битката с мен в готвенето и чистотата. Второ, трябваше да работи повече, защото временната безработица на Георги се проточи на половин година. Той чакаше обезщетения от фалиралата си фирма, не търсеше работа, мислеше, че светът сам ще му предложи нещо достойно. Живееха с нейната заплата и малките й спестявания. Ралица започна да мълчи повече. Смехът ѝ стана редък, погледът замислен. Веднъж я заварих да плаче на балкона, прегърнала дъщеря си. Всичко е наред, каза, но аз видях как нещо в нея се е счупило. Георги продължаваше да се оплаква от всички от бившите шефове, от министрите, от бързината, с която се е оженил. Аз му носех чай, галих го по главата, както когато беше малък.
Един ден тя ме спря на вратата. Стоеше права, уморена, но с нещо ново в гласа решителност.
Елена Иванова, повече не мога. Ще си взема дъщеря и ще си тръгна.
Не казах нищо. Само кимнах. Разбрах, че губя, но не защото тя не беше достатъчно силна а защото синът ми така и не поиска да стане мъж.
След месец Георги се върна при мен. Квартирата беше празна, само един детски чул беше останал на перваза. Гледах го дълго. После го прибрах в чекмеджето за спомен.
