Никой не си спомняше за нея, когато беше малка, но когато започна да печели пари, изведнъж се появиха родителите ѝ. Цялото ѝ детство те прекараха, мислейки къде да я настанят. Тя се появи в семейството им в много лош момент, не я искаха. В началото баба ѝ помагаше с грижите, но след като получи удар, нямаше кой да отгледа внучката. Скромната пенсия и заплатите на родителите ѝ не стигаха за грижа за болен човек, да не говорим за дете. След няколко месеца взеха решение да оставят Елица временно в сиропиталище.
Ще останеш тук за малко, докато баща ти и аз спечелим малко пари каза ѝ майка ѝ.
Елица наистина вярваше и чакаше, защото животът в сиропиталището изобщо не беше приказка. Нямаше собствена стая, нямаше топлина и грижа, всичко беше почти като в затвор. Не можеше да се сприятели с другите деца, учителите не я забелязваха. За да оцелее, тя се затрупваше с книги, които понякога идваха в сиропиталището от благотворителни организации.
Винаги имаше добри оценки в училище, а след като я приеха в университета, се радваше, че ще се премести в друг град. Имаше много малко пари за начало, но търсеше работа на непълен работен ден и спестяваше, за да започне собствен бизнес. Много хора се смееха, когато отвори малък онлайн магазин, в който се опитваше да продава свещи, които сама правеше.
“Каква работа е това? Няма да спечелиш много” казваха хората.
Но малкият бизнес процъфтяваше. Тя беше една от първите на пазара с такова начинание, а клиентите ставаха все повече. В изпращането на поръчките ѝ помагаше и млад мъж, който с времето напусна работата си и започна да прави свещи заедно с нея. Постепенно бизнесът се разрастваше и стана семейна работа. Възпитателите от сиропиталището научиха за Елица, тъй като тя беше лицето на магазина, а заради публичността научиха и родителите ѝ. Под претекст, че искат да пазаруват, се свързаха с дъщеря си, а след като получиха пратката, отидоха директно на адреса на подателя в дома на Елица.
Дъщерята не беше доволна от идването им. Те бяха забравили за нея, а тя за тях. Може би грубо, но ги изхвърли навън, като ѝ помогна и съпругът ѝ.
Не искаха да я отгледат, дори не проверяваха как е, а сега изведнъж се правят, че я обичат. Вече е късно. Трябваше да я търсят по-рано, трябваше да я вземат обратно вкъщи. Сега Елица е възрастна, сама е майка и не се нуждае от такива родители.
