Ленка не можеше да си намери място. В ръцете й заспала малката Марийка, а тя все още не можеше да се откъсне от прозореца.
Вече час гледаше към двора.
Преди няколко часа любимият й съпруг Борис се прибра от работа. Ленка беше в кухнята, а той не идваше при нея. Когато излезе в стаята, видя как той си сглобява багажа.
Къде отиваш? попита тя объркана.
Заминавам. Оставям те за любимата си жена.
Борис, шегуваш ли се? Нещо се е случило на работа и тръгваш в командировка?
Е, не разбираш ли? Омръзна ми. В главата ти има само Марийка, за мен нямаш време, дори за себе си не се грижиш.
Не крещи, ще събудиш Марийка.
Ето. Пак само за нея мислиш. Мъжът ти те напуска, а ти
Истински мъж не би изоставил жена си с малко дете. Ленка промълви тихо и отиде при дъщеря си.
Познаваше характера на Борис. Ако продължи този разговор, ще последва скандал. Сълзи вече перлеха по бузите й, но не желаеше да ги показва. Взе Марийка от креватчето и се скри в кухнята. Там той нямаше какво да вземе.
Виждаше през прозореца как той се качи в колата и си замина. Дори не се обърна, а Ленка не можеше да се откъсне. Може би се надяваше, че колата ще се върне и Борис ще каже, че е била просто глупава шега. Но нищо не се случваше.
Цялата нощ не можеше да заспи. Нямаше на кого да се обади и да разкаже за мъката си. Майка й отдавна я беше изоставила. Радвала се, че дъщеря й се омъжила, и забравила за нея. За Лачката винаги е имало само едно дете по-малкият брат на Ленка. Имаше приятелки, но те бяха също майки като нея. Сега вероятно си почиваха. Какво можеха да й помогнат?
Заспа едва на разсъмване. Опита се да се обади на Борис, но той отмени повикването и й изпрати съобщение: Спри да ме търсиш.
В този момент Марийка заплака и Ленка се втурна към нея. Нямаше право да се предава. Отиде си, няма значение. Имала е дъщеря, за която трябва да се грижи. Трябваше да мисли как да продължи напред.
Провери колко пари имаше в портфейла и по картата ужасна я обзе. Дори да помоли наемодателката да изчака пет дни до получаването на помощта, пак нямаше да стигнат. А трябваше и храна. Можеше да работи от вкъщи, но Борис си взе компютъра.
Оставаха й още две седмици платен наем, за да измисли нещо. А трябваше да действа бързо.
Обади се на всички познати и разбра, че няма изход. Никой не я щеше на работа с малко дете. Дори за да мие подове, трябваше да остави Марийка с някого за час-два. Но нямаше с кого. И смяната на жилището не щеше да помогне. Вече живееха в евтин апартамент. Единственият изход беше да отиде при родителите си. Но тя закъсня със семейния живот, а брат й се ожени рано и живееше с майка си заедно с жена си и близнаците им. Общо пет души в двустаен апартамент ако тя и Марийка се наместят, как ще се съберат?
Ленка каза на наемодателката, че ще се изнесе след изтичане на срока. Не можеше да си намери покой. Да, можеше да наеме стая в общежитие, но там съседството беше такова, че и на враг не би го пожелала. Писа на Борис да й помогне финансово за дъщеря им, но той не отговаряше. Дори не четеше съобщенията. Явно я беше блокирал.
Оставаха пет дни до освобождаването на апартамента, и Ленка започна да опакова вещите. Макар и малко, трябваше да си намери работа. В този момент звъннаха на вратата.
Отвори и остана вцепенена. На прага стоеше Венета Иванова свекърва й.
Неужели още по-големи проблеми? помисли си Ленка, като я пусна вътре.
Отдавна взаимоотношенията им бяха напрегнати. Усмивки налице, а в сърцата неприязън. Още при запознанството бъдещата свекърва й даде ясно да разбере, че Ленка не й харесва. Като всяка майка, смяташе, че син й е направил грешен избор. Можело да намери по-добра. Затова Ленка веднага каза, че няма да живеят заедно няма да се разберат. Затова се настаниха под наем.
Когато свекърва й идваше на гости, беше като в анекдотите: Ленке, ти тук изобщо бършела ли си? А храната, която Ленка готвеше, свекърва й не я ядеше, казвайки, че това е за свинете. Когато Ленка забременя, Венета малко поспря да й дразни нервите. Но когато се роди Марийка, веднага заяви, че детето не им прилича, и затова Борис трябвало да провери дали е баща.
Едва когато Марийка навърши половин година, Венета започна да разпознава семейни черти в нея и понякога я взимаше на ръце.
Борис, доколкото можеше, успокояваше жена си. Казваше, че майка му го е отгледала сама и затова е така ревнива. Молеше я за търпение, тъй като Венета не идваше често. И макар Ленка да щеше помощ, никога не помоли свекърва си.
А сега тя стоеше в коридора й, и то след като Борис я беше напуснал. Сигурно искаше да се порадва на нейната мъка. Но на Ленка вече й беше все едно.
Гласът на Венета я върна към реалността.
Хайде, бързо събирай вещите. На теб и Марийка тук не е мястото.
Венета Ивановна, извинете, не ви разбирам.
Какво да разбираш? Казах ти събирай се. Карате при мен.
При вас?
А ти къде смяташе? При майка си, дето като сапаци са?
Значи знаете всичко?
Разбира се, че знам. Жалко, че не разбрах по-рано. Днес този глупак ми се обади. Аз имам тристаен апартамент. Всички ще се наредим.
Ленка нямаше избор. Била не била, помисли си.
Пристигането в дома на Венета й беше страшно отначало. После тя й показа стаята за нея и Марийка. А когато Ленка разреди малко багажа и приспи дъщеря си, отиде в кухнята.
Ленке, знам, че не сме се разбирали. Но прости ми, ако можеш.
Венета Ивановна, вие просто искахте най-доброто за сина си.
Какво най-добро, бе! прекъсна я свекървата. Бях егоистка. А днес той ми се обади и ми разказа всичко. Прости ми и за това, че отгледах такъв син. Не знам къде сбърках. Баща му ни изостави, когато Борис беше на три месеца. Той знае колко е тежко на една майка сама да отгледа дете. Но подлецът повтори подвига на баща си. Живейте тук, докато ви трябва.
Ленка дори не си помисляше, че свекървата ще застане на нейна страна. А сега не можеше и да проговори. Само сълзи капеха на масата.
И не реви. Венета каза строго.
Не рева. От благодарност е.
И за това не трябва. Приеми го като изкупление. Не се страхувай, ще се оправим. Имаме собствен покрив над главата. А когато тръгнеш на работа, ще гледам Марийка.
От този ден те станаха като вода и мед. Разбира се, понякога Венета избухваше, но сама се спираше. Опитваше се да помага с добри съвети, а не с натиск и викове.
Днес Марийка навършваше година. Майка й и баба й украсиха стаята с балони. На масата се извисяваше ароматна ябълкова баница.
Марийка, видяла балоните, започна да върви към тях.
Ленке, виж, първите ни стъпки! възкликна Венета, усмихвайки се щастливо.
Хванаха малката, след като седна на гъза, решена, че за днес е стъпвала достатъчно.
Когато седнаха на масата, звъннаха на вратата. Венета отиде да отвори. На кого ли очакваше да види, но не на сина си.
Здравей, мамо. Каза той безразлично, влизайки вътре заедно с някакво момиче.
И на теб здравей, синко. Защо дойде?
Не мога ли просто да дойда?
Пет месеца не си даваше знак. Явно нещо се е случило?
Мам, наемите са скъпи, и аз и Анджелина решихме да живеем при теб.
С Анджелина? А тя коя е?
Ами, мам
Знаеш ли, нямам място. Не съм сама.
Как така? Намерила си си гадже?
Да и да бях, не е твое работа. И гледай как говориш.
Борис влезе в апартамента и видя бившата си жена с дъщеря им на празничната маса. Наоколо бяха балони.
Синко, тук няма място за теб. Виждаш ли, че сме заети?
А тя какво прави тук?
Тя, както казваш, все още е законната ти съпруга. Утре е последното заседание, на което ти, разбира се, няма да дойдеш, и ще ви разведат. А днес е първият рожден ден на дъщеря ти. Но явно си забравил.
Мислех, че вече сме разведени. А рожден ден Може и да не е мое дете?
Ако идваше, щеше да знаеш. Но няма значение. При мен живеят Ленка и дъщеря й, а предателите нямат място тук. Ако се съмняваш в бащинството и ще отказваш издръжка, давай, направи ДНК тест. Само пари ще загубиш. А сега си върви.
Мам, знаеш ли, че ако сега си тръгна, ще е завинаги?
Венета не отговори. Просто посочи вратата.
Когато Марийка заспа, Ленка отиде при свекърва си.
Мамо, как сте? Да не би да си тръгна? Все пак Борис е ваш син.
Ленке, да, той е синът ми. Но не може така да постъпва с дъщеря си. Жени може да има много, а деца Дори когато се разделят, трябва да помага. Той знаеше какво беше за нас. Не, няма да му проща, докато не разбере.
Минаха четири години.
Ленке, докога ще ми криеш твоя мъж?
Ленка почервеня. Не беше предполагала, че Венета е разбрала всичко.
Що се червиш като ученичка? Давай, запознай ме.
А вие нямате нищо против?
Важното е да се отнася добре към теб и Марийка. Така че давай.
Венета беше на сватбата на Ленка и Валентин. Мъжът й хареса отговорен и ясно се виждаше, че обича Ленка и обича Марийка.
Не мисли, че ще спра да помагам с Марийка. Каза Венета на сватбата.
Мамо, какво говорите? Зная колко я обичате, а и тя вас.
Когато Ленка и Валентин имаха син, Венета обяви, че и той е внук й. Никой не възрази. Ленка отдавна я смяташе за майка, защото дори родната й майка не беше толкова близка.
Борис се ожени за Анджелина. Заминаха, и само чрез далечни роднини Венета разбра, че при него всичко е наред. Да, синът я нарани, но все пак беше нейният син. Тя ще го наблюдава отдалеч.
Но сега бе щастлива, че има и дъщеря. И още двама внуци. Но засега само толкова. Надяваше се, че ще има повече. Имаше още много любов да дава.
Ето такава история, приятели. И сега, докато гледаше спящата Марийка в скута си, Ленка тихо прокара пръст по бузата й и се усмихна. През прозореца вече не гледаше с очакване, а с покой. Вятърът раздвижваше леко пердетата, сякаш махаше отминалата болка. В кухнята Венета тихо пееше, докато миеше чиниите, а в антрето висеше нова снимка цялото семейство, смеейки се на слънчево лято. Животът беше продължил, не както очакваха, но с любов, която най-сетне бе намерила мястото си.
