**Илюзията на измамата**
Работейки в консерваторията, Снежана не се интересуваше от нищо освен музика. Това беше нейният свят още от детство: майка ѝ и клавишите. На двадесет и осем години все още беше неомъжена срещаше се с колега, но пътищата им се разделиха. Твърде сложно е, когато и двамата са талантливи и живеят в собствени вселени.
От три месеца обаче излизаше с Борис, адвокат. Запознаха се случайно в кафене близо до консерваторията. Тогава Снежана не искаше да се прибира у дома тъкмо беше погребала майка си, а в апартамента цареше мълчание и самота.
Момиче, здравей, защо си толкова тъжна? приближи се Борис, наблюдавайки я докато сипи кафе от чашката. Аз съм Борис, а ти?
Тя беше красива и някак откъсната от реалността. Затова той реши да я заговори.
Снежана, отвърна тя тихо и се усмихна леко.
Оттогава започнаха да се срещат. Борис често оставаше при нея и дори ѝ предложи брак, но тя все още се колебаеше.
Не мога да ти кажа да, Бори, майка ми наскоро почина.
Майка ѝ я отгледа сама. Баща си никога не го беше виждала кой е бил и къде е изчезнал, не питаше. Знаеше, че майка ѝ не обича да говори за него. А после и тя си отиде. Болката и самотата я притискаха. Дори се питаше: дали да не опита да намери баща си?
Сама не знам какво да правя, споделяше тя с Борис. Никога не съм го виждала. Ами ако го намеря, ще се радва ли на срещата?
Снежана живееше с майка си и никога не се занимаваше с житейските грижи не знаеше дори как се плащат сметките. Майка ѝ вършеше всичко, а тя беше потънала в музиката. Макар че майка ѝ я предупреждаваше:
Снежко, поинтересувай се малко от нещата, няма да ме има вечно! Как ще се оправяш, толкова си откъсната от реалността Ох, колко ще ти е трудно!
Мамо, ти вършиш всичко перфектно, защо да се занимавам? отвръщаше Снежана със смях.
Но животът е жесток и непредсказуем. Отне ѝ майката внезапно заболяла бързо и изгоряла за няколко седмици. Лекарите разправиха ръце:
Твърде късно се обърнаха за помощ.
Но мама не се оплакваше прошепна Снежана със сълзи.
Може би ви е спестявала мъките. Но тялото винаги подава сигнали отвърна лекарят.
Борис беше умен и находчив младеж. Когато за първи път влезе в апартамента на Снежана, се почувства малко изгубен. По стените висяха скъпи картини, въпреки че тя не се интересуваше от изкуство. Израснала беше с тях, но за Борис те бяха ясен знак. Вечерно време Снежана свиреше, подготвяйки се за концерт, а той седенеше до нея или поне се преструваше, че слуша. Още отдавна беше преценил, че има какво да се изяде тук. Претърсвайки документите на майка ѝ, откри, че единствената ѝ роднина е леля Мария, живееща в Стара Загора. Затова и реши да се ожени за Снежана възможно най-скоро той знаеше, че тя е единствената наследница.
Беше го дразнело, че тя все още отлагаше брака. Познаваха се отскоро, а в душата ѝ се борили съмнения дали той е човекът. Но Борис не се отказваше, чакаше и периодично я подтикваше. Знаеше, че тя иска да намери баща си.
Един ден я срещна и ѝ съобщи:
Днес ще имаме гости. Да влезем в магазина, купуваме шампанско и още нещо.
Какви гости? учудва се Снежана.
Намерих баща ти.
Бори, наистина ли? Къде е? Винаги си мислех, че е далеч, в чужбина
Да, живее в този град.
След половин час, когато бяха у дома, звънна звънецът. Борис отвори, а Снежана видя висок, тъмнокос мъж.
Щерко, той я прегърна, дай да те прегърна, не съм те виждал никога! Колко си хубава! Аз съм Румен Петров.
Бащиното ѝ име наистина беше Руменовна. Последваха разговори.
Твоята майка и аз се разделихме, но тя не ми каза, че очаква дете.
Борис не пропусна момента:
Румен Петрович, след такава среща, позволете да поискам ръката на дъщеря ви.
Снежана, която все още беше шокирана, се обърка.
Щерко, ако Борис те обича, нямам възражения, усмихна се Румен. Благославям ви и чакам покана за сватбата.
Оттогава Румен Петрович стана чест гост в дома им. Но Снежана така и не разбра много за връзката му с майка ѝ той твърдеше, че са били заедно кратко.
Снежана изпрати покана на леля Мария и чичо ѝ. Те пристигнаха по-рано лелята искаше да помогне на племенницата си с подготовката, застанала на мястото на покойната си сестра.
Един вечер звънна звънецът. Снежана отвори и се зарадва:
Лельо, колко се радвам! викна тя.
Едва стигнахме, отвърна леля Мария. С влака дойдохме.
Запознаха се с Борис, който този вечер си тръгна, за да може Снежана да пообщува с роднините. По време на разговора тя сподели:
Лельо, намерих баща си Вернее, Борис го намери. Той се занимава с всичко.
Как се казва?
Румен Петрович бащиното ми име е Руменовна.
Леля Мария я погледна странно, после чичо ѝ:
Беда, Сашо, той кимна разбиращо.
Каква беда? изненада се Снежана.
Баща ти не се казва Румен, а Георги Георги Димитров. В документите ти няма записан баща. Майка ти сама измисли бащиното име Снежко, знам всичко. Тя не искаше да разбереш и ми забрани да говоря. Баща ти е Георги Димитров, ректорът на твоя университет, където учи!
Георги Димитров? Не може да бъде! Той беше мой преподавател! Но тогава кой е Румен Петрович, когото Борис намери?
Ето това трябва да разберем. И да попитаме Борис утре защо е измислил цялата комедия. Между другото, ти все още не си встъпила в наследство шест месеца след смъртта на майка ти изтичат след месец.
Не, още не съм ходила при нотариуса Какво значение има, апартаментът и толкова
Боже, Снежко, колко си наивна! Аз живея далеч, затова не успях да те наглеждам. Добре, че ни покани. Разбираш ли, нашите баба и дядо не бяха бедни майка ти имаше солидна сума в банката, а тези картини са много ценни. Когато родителите ни починаха, наследството беше разделено поравно между мен и сестра ти. Така че, момиче, ти не си бедна сираче. Ще разбереш от завещанието И още нещо на мен и на чичо ти няма деца, затова и ние ще оставим всичко на теб.
Снежана отмени сватбата. Тя наистина беше далеч от житейските грижи и никога не беше питала майка си за наследството. Сега, когато леля ѝ й отвори очите, внезапно осъзна защо Борис бързаше толкова.
Лельо, а баща ми Георги Димитров знае ли, че съществувам?
Не. И вината е на майка му. Тя подбра подходяща жена за сина си и разцепи твоите родители. Когато се скараха, майка ти още не знаеше, че е бременна. Разбра две седмици по-късно. Георги послуша майка си и се ожени за дъщерята на нейна приятелка тя твърдеше, че е бременна от него, но беше лъжа. После се разведоха, а той се ожени отново. Знам, че обичаше майка ти, но когато я видя с дете, си помисли, че се е омъжила. А тя не му каза. Ето как стоят нещата. А кой е този Румен Петрович трябва да разберем веднага.
Лельо, Георги Димитров ми връче дипломата в университета И дори не подозираше, че съм негова дъщеря.
Вечерта Борис получи неприятна изненада Снежана отмени сватбата и дори събра вещите му. Пред леля ѝ и чичо той не посмя да се оправдава разбра, че го разкриха. А Снежана не беше особено тъжна. Румен Петрович повече не се показа.
Чувствам облекчение, каза тя. Нещо ме притесняваше в Борис, въпреки че бях готова да се омъжа за него.
На следващия ден, когато се прибра от работа, леля я посрещна с усмивка:
Днес ще имаме гост.
Пак кой? попита Снежана, уплашено.
Ще видиш, загадъчно отвърна леля Мария.
Когато звънна звънецът, тя сама отвори и се върна с Георги Димитров. Снежана остана без думи.
Боже, щерко, колко си ми подобна! протегна ръце музикалният профессор. Прости ми, не знаех за теб. Леля Мария ме шокира погледна я той.
Цяла вечер прекараха в разговори. Снежана научи много дори за полубрат си. Георги имаше син, военен, живеещ далеч.
Само ти, щерко, последва моите стъпки. Ти си талантлива. Толкова се радвам, че се занимаваш с музика. Синът ми не е по мене А аз толкова обичам музиката.
И аз, татко. Винаги се чудех откъде идва тази страст всички роднини са инженери! засмя се Снежана. Твоите гени, татко.
Оттогава тя започна да се вижда с баща си. Заедно ходяха на гроба на майка ѝ. Той я запозна и със съпругата си Елена, която се оказа мила жена, а после и с брат ѝ, когато той дойде в отпуск.
А година по-късно Снежана се омъжи за Владимир. Синът на приятел на Георги я срещна веднъж и веднага се влюби. Владимир преподава икономика в университета.
Леля Мария и чичо ѝ дойдоха на сватбата и двамата бяха щастливи. Хареса им зетят сериозен и надежден.
