Не идвай на моята сватба, ще бъдат само богати хора така дъщерята се обръща към своя самотен, работлив баща.
Манюел дъс Сантос посвети целия си живот на една мисия: да изгради достоен свят за дъщеря си. След като съдбата му отне съпругата в резултат на аневризма, малката Леонор остана под негово попечение. Той беше едва над тридесет години и оттогава не мислеше за себе си. Всеки пот, всяка монета, всяко дъх всичко бе дарено на това момиче.
Те живееха в предградията на Коимбра, в стара къща, наследена от дядо и баба. Парите рядко достигали Манюел работеше в строителството, понякога разтоварваше камиони, а в най-студените нощи сменяше като охранител. Правеше всичко, за да осигури на Леонор детство. Понякога се задлъжняваше само за да й купи дантелен рокля за училищното представление; други пъти минаваше дни без храна, за да ѝ осигури нови обувки. И всеки път, когато виждаше усмивката й, усещаше, че усилията не са напразни.
Най-силно запомняше коледите Леонор ги очакваше като чудо. В училище имаше конкурс за костюми, импровизирани вечери, скромни, но сърдечни подаръци. Манюел се мъчеше да не я остави да се чувства по-малка от другите. Един път изразходва всичките си спестявания за бяла, като сняг, рокля и нощта тя заблести на бала като принцеса от приказка. Прегърна баща си и прошепна: Ти си най-добрият на света.
С времето Леонор завърши с отличия и се премести в Лисабон, за да учи в университет. Живяше в общежитие, учеше, се справяше със стипендии типичният студентски живот. Но големият град започна да я променя. Първо се появиха скъпите нокти, след това луксозните ресторанти и спацентрове, а по-късно и запознанства с мъже от висшите кръгове. Баща й продължи да изпраща пари, да пратВ този миг Леонор разбра, че истинското богатство е в прегръдката на баща си, и обеща никога повече да го пренебрегва.
«Не идвай на сватбата ми, тя ще бъде само за богати»: каза дъщерята на баща си работник, който я отгледа сам.
