Един ден, както обикновено, играя с малкия си Георги настолната игра. Внезапно чувам настъпващо почукване на вратата. Отварям я и пред мене стои жена, за която отдавна съм я забравил Мария, бившата ми съпруга.
Моето семейство е сега седем години брак аз, Иван Петров, и Елена Петрова, а нашият син Георги е на шест. Животът ни върви спокойно, радваме се на малчугана и мечтаем за още едно дете, особено за малка момиче.
С времето обаче Елена започва да се държи студено към мен. Чувствам, че нещо се променя, и в крайна сметка започваме да спим в отделни легла. Тя оправдава това с умора и липса на настроение.
Приятели ми ме събудиха от мрака. Разказаха ми, че са я видели как я вози до работа непознат мъж, който я отваря вратата с галантност. Не искам да повярвам, надявам се любовта ни да издържи, особено че имаме дете. Вечерта решавам да говоря с Елена открито за изневярата й. Тя не успява да ми даде отговор, събира вещите си и излиза, оставяйки Георги при мен.
Аз съм щастлив, че синът ми е с мен, но съм и изненадан от равнодушието на майка му. Дали наистина е такава зла майка? Дали не обича детето си?
Първите дни са трудни. Има моменти, в които не знам какво да правя с малчугана. Търся съвет у роднини и приятели, четох много статии в интернет. Георги първо тъжи майка си, но след като мине известно време, се успокоява.
След четири години животът ни се превръща в по-спокойен. Не пестя нищо за Георги, пътуваме често из страната, от София до Пловдив, от Варна до Бургас, всичко в лева.
Отново играя с Георги и отново чувам почукване на вратата. Отварям и пред мен стои Мария бившата ми съпруга. Врени се, както преди четири години, но дори по-красива. Синът ми не обръща внимание на нея, а тя се замисля какво да прави. Опитва се да го прегърне, да го целува, да се извинява и да му разказва за голямата си любов, но Георги се обръща от нея.
Тогава решавам да поканя всички на чай, за да разхладим напрежението. Първите десет минути мълчание налице е неловкост. След това Мария започва да говори
Изяснява, че иска да отведе Георги при себе си. Давам на сина си шанс да избере. Виждам страх и несигурност в очите му, предлагам да пробва да живее с майка си за няколко дни.
Цялото време мисля за самотата, която може да ме настъпи, ако Георги се реши да остане с Мария. Ако му е добре, аз ще остана сам, мисля.
На следващата сутрин Георги се връща. Казва, че майка му не е самотна, но той иска да бъде с мен. Ще поддържа контакт с Мария, но не е готов за преместване. Така продължаваме заедно, като семеен екип, в този момент, в настоящото.







