Божана Иванова лежи в студена вана и не намира сили да се изправи. Отдавна трябваше да си отида, мърмори тя, като се опитва да се извинява пред себе си или да убедѝ някой. Чува, че телефонът ѝ е пълен с нови съобщения, но не ги отваря знае, че там ще види това, което иска да избягва.
Тяхната връзка с Георги Костов винаги е била въртяща се къща. Срещат се за първи път на джаз фестивала в Пловдив, където тя го кани да прекара нощта при нея, без планове за бъдеще. На следващия ден той се появява пред входната врата с букет от маргарити и тя разбира, че вече е изгубена.
Тя заминава на година за стаж в Берлин, а той остава да я чака и ѝ изпраща дълги писма. При завръщане полетът ѝ се закъснява с пет часа. Георги я посреща в летището в София, цял бял от вълнение и умора, без да знае какво се е случило и изплашен за нея. В ръката му отново е букет от маргарити и тя усеща, че иска деца от него.
Тя се връща на работа пет месеца след раждането, а Георги седѝ пред къщата с малкото им дете, защото не може да намери работа. На всеки половин час той ѝ се обажда, пита къде е какво и дали скоро ще се прибере. На работното място колегите се чудят как мъж може да се грижи за бебе. Божана не се усмихва след работа с малката си в ръцете готви обяд, вечеря, пере, чисти, подрежда. През нощта отново работи.
Тя взема заеми, за да купи велосипед на дъщерята, да поправи покрива на къщата в село, да изплати кредита за кола, която купуват, за да Георги може да шофира такси, докато не намери постоянна работа. Самата тя е младши научен сътрудник, заплатата ѝ е скромна в лв., а големи кариерни стъпки й се изплъзват може би липсва талант, а може би просто време.
Годините минават, ражда второто дете, отново се връща на работа след шест месеца, като оставя сина при майка му. Георги междувременно намира каквото и да е работа кара деца до детска градина, работи по часовете, взима пари за нова зимна яке за сина, плаща влизането в плувния басейн за дъщерята, вари супи, сменя водата в вазите с маргарити
Той понякога работи, понякога гледа телевизия, но предимно пие. На деветата година от съвместния им живот го вкарват в болница с апендицит, след което лекарят му предлага да остане в клиника за лечение. Очевидно в кръвта му има повече алкохол, отколкото червени кръвни клетки.
Божана сто пъти по пътя към вкъщи репетира фразата трябва да живеем отделно и нека се разходим. Започва да я дразнят неговият вид, мирисът и докосванията. Покривът в къщата отново гние, но тя вече не иска да го поправя. На къщата вече не отиват, маргаритите бързо увяхват, защото забравя да сменя водата.
Тя се влюбва в друг мъж и го предава. Няма как да го упрекне той я гледа със същите очи, с които я погледна в летището, сякаш се бои, че никога няма да се върне. Но тя иска нови очи. Божана си говори, че това няма значение, но всъщност означава едно отдавна е трябвало да си тръгне. Не към любовника той сам е женен.
Един ден тя се спира и се пита колко години ще изчака, преди да бъде пусната, ако извърши убийство. Това е последната капка. Тя събира децата, куфарите и се премества в къщата на майка си. Георги плаче без престан, вика: Не тръгвай, а тя мълчи и също плаче. За първи път се чувства лека.
Като се изправя от студената вана, облича махрово халче и извади телефона от джоба. Трябва да го прочете рано или късно ще го направи. След десетина съобщения Обичам те, Върни се, Обади се, Не тръгвай Георги писна: Тогава аз си отивам. Това е последното им съобщение.
