Одиночество
Давам запазка, късметът съвсем се обърка, а тя отказа. Само една безплатна услуга в държавния парк можеше да спаси ситуацията.
Какво става, Калино? попита приятелят й, човек не трябва да е сам, а жената винаги трябва да е до мъжа. Иначе е нередно но никой не вижда това. Самотата, знаеш ли
Какво? се засмя отегчено Калина, претъпкана от собствените си тревоги.
Самотата е страшна! изкриви усмивка Мария, без да забеляза странния поглед. Тогава искаш да дадеш нещо, но къде е децата?
Къде? викна Калина, без да спира.
Къде, къде в Кърджали! най-накрая разбира, че Мария се смее над нея, излезе от стаята и се затича към прозореца. Трябва ти отдих, а аз ще се грижа за теб. Тежко е, но душата се чувства леко. Хайде да се запознаем, а? Мария, той е добър човек. И този, който не се откажеш, ще ти се спусне бързо.
Калина беше в развода вече около десет години. Бившият й, който се нарича благовърстен, отиде преди десет години в Стара Загора, но се върна само веднъж, основно. Когато разбрах за това, тя извика съпруга си, заповяда им да спрат споровете и да се изправят пред двамата им деца. Съпругът се опитваше да й докаже, че едно връщане е възможно и че нищо не е странно, ако няма друг, като се удряше в гърба с клечка и изпускаше мъжествени сълзи. Калина се чувстваше безмълвен. Разводът се случи.
Със семейството мъжът се държи учтиво, оставяйки къщата на бившата си съпруга и двете деца под грижи. Децата израснаха и се разпръснаха навсякъде. Синът работеше в Плевен, дъщерята се ожени и отиде в чужбина. Калина остана сама в малко, но уютно двустаено в центъра на София.
Самотният живот ѝ не беше тормозен. Тя започна да се занимава с ремеслениe, добри професии и доходи, живееше в собственото си удоволствие, прегръщаше децата и съпругата си Мария в дома. Тъй като интелектът ѝ не беше висок, винаги намираше нови занимания и животът ѝ не беше скучен. Четеше много, плуваше, ходеше на йога, обичаше да пътува, от време на време се занимаваше с подръжки в ресторанти.
Дотогава, докато Мария не реши да оправи съдбата си
Слушай ме, Калино. Добър мъж, още млад, на шестдесет и едно години. Седем години имате разлика. Дома е просторно, хубаво, имотът е обгърнат. И крави, кози, свине, кули и нищо друго! Това е здравословно хранене мляко, яйца, месо. До сто години ще живееш, чудо! А мъжът е симпатичен, балансиран и образован, говори по книжовен начин Калино, пробвай. Хайде да се запознаем, а? молеше Мария, докато Калино не се предаде:
Добре, Мария, запознай се с моя съседбалансьор, така е. Но помни, аз нищо не обещах.
Казват, че делото не се променя. Така и Мария, без да отлага, подготви среща с кавалер. Кавалерът се оказа почти нищожен. Силует, мускулести, облечен прилично и качествено. Дланите работливи, но чисти, нокти акуратни. Изглежда внимателен, говори тихо, но леко. За слово в карман не се ползва, шегаджия, разсеяно с жена си до колеги. Името му беше типично българско Иван.
Първата среща премина безупречно, втората се задържа, третата Калина започна да се интересува от Иван Катарини. Помисли, че може и съпругата ѝ да се нуждае от подножна душа. Иван се стремеше към съвместно съжителство. Младо, вече се посмяхме, че ще се женим, но да не се врабаваме, елате при мен, а и делото с края.
Калина покани Иван в градината, за да го поздрави. Там имаше имот, кози, свине, топлици, но не се виждаха. Работници имаше, двама от азиатски произход. При Иван продажбите не завършваха. Само телефонът отговаряше месо, мляко Неизвестно, Катерина, като част от бизнес на Иван
Той каза:
Виж, Калино, колко имам делове. Нужна ми е женска помощ, за да се справя. Работниците са добри. Но както казват искаш ли да направиш добре, направи сам. А ти ще бъдеш жена, не изпускай шанса, всичко ще контролираш. Дори ръцете женски са нужни. Кравите да доят, кози, яйца да съберат. А дома без жена само сирак! Убих конкретно, но женската ръка и гледната точка са помощни. Пътувай, а? А вечерта на носа, сажай вече. Топлите чакат
Калина се върна у дома и се замисли. Какво ще ѝ е от всичко това? Има прекрасна къща в града, работа доходоносна, малка къщурка където летно се сажда градината, а иска да се занимава със селско стопанство. И сама е стопанка. Машината си купи преди осем години. Къде ще я отведе, къде ще се засели? За какво да се бори в ограда, да мие свине, да кълне кули без светлина?
Трябва и обяд за съпруга да приготви, неща да поправи, завтрак да направи, а след всичко да гледа имота. Също така къщата в чистота да се поддържа. Разбира се, доходът от този бизнес е добър, но тя също живее не лошо. Пенсията ще дойде, ще ѝ стигне, а спестяванията има.
Това е всичко необходимо и не само за комфортен живот на Калина. На възраст от тридесет и две години тя се чудеше дали да се наведе в градината, да сени къщурка, да се бори с три етапа а дали ще й е нужда? И вечерта Калина позвъна на Мария:
Марие, не се обиждай. Моля, откажа се от предложението на Иван да се женя за него. Може би някой ще намери щастие в такъв работещ мъж, а аз не искам това. Той не е просто мъж, Марие, не търси жени, а сила работна. За да бъде законно в гектара му, се нуждае от ръка. Моля, Марие, остана в самотата си. На възраст, за да дадеш вода, не всички искат да пият
Дълго се събуди съпругата на Катерина, но почти не остави сълза от гняв за такъв кавалер. Под влиянието на обещанието на Калина, че ще продължи без него, той се смя. И обеща повече жени, подходящи за съпругата да не търси. Действайки по нечестно, да не се занимава с неблагоприятни неща.
Калина изпрати съобщение на Иван, където посочи, че срещите са повече не търсени, защото желанията ѝ нямат смисъл и обстоятелствата се промениха в негова вреда. Иван отговори след няколко дни, но след затия, разбира, че не беше дошъл до двойка. Той беше умен мъж. Калина се събуди в осем сутринта, направи закуска, облече се и изпила кафе с бутер. Погледна през прозореца и помисли, че отдавна не е виждала децата, трябва да посети сина, а дъщерята да се види за деня на раждането. Трябваше и задължително да купи чанта за старата голяма палто. Трябваше и да позвъни на Ленка, лекарка, да насрочи среща.
Накрая Калина осъзна, че истинското богатство не е в имоти, не е в съпрузи, а в способността да се уважаваме и да ценим свободата си. Самотата не е бреме, а шанс да откриеш собствената стойност и да създадеш живот, който да ти носи радост. Тази мъдрост я провеждаше напред, защото най-ценният подарък е самоуважението и умението да живееш със съзнанието, че в теб има сила, достатъчна за всеки ден.
