— Утре ще дойдем у нас — каза Стас, целувайки Юлия по бузата.

Днес ще дойда при теб вкъщи, казва Стефан, целувайки Ивелина в бузата.
Супер! А къде отивате? се радва момичето.
Стига вече да ходим само по кино и кафенета. В общежитието не мога да се отпусна вечно някой подслушва.
Стефан я прегръща по-силно и се усмихва:
Студена си? Ще те стопля. Не разбираш ме правилно утре отиваме при родителите ми, за да те запозная с тях.
Ивелина отскача:
Какво говориш? Със съвсем луд съм? Погледни се в огледалото ти си приличен младеж, а аз? Ти мислиш, че те няма да ме пуснат дори на прага?
Стефан избухва в смях:
Нищо не ти е страшно? Моята смела момиче се плаши? Кой моите родители? Защо смяташ, че не сме двойка? Обичам те, надявам се и ти същото. Родителите ми просто искат да видят избраната ми, поради която късно се прибирам вкъщи. Това е всичко.

Стефан за първи път вижда Ивелина, когато тя седи на прозореца на третия етаж и мие стъклото. Той се втурва към общежитието на приятеля си. Внезапно, на метър от него, се чува грохот от височина пада кофа с воден сапун.
Ох, извинявай, се чува отгоре и той вдига глава. Неприятно се случи, надявам се, че не ви е докоснало?
Ивелина се спуска от прозореца толкова бързо, че Стефан почти се уплаша.
Внимание, иначе кофа ще падне надолу, вика той.
Не се тревожи, няма да падна, вика момичето и главата ѝ се отрязва шапка. Стефан отваря уста Ивелина е изцяло плешива.
Какво, се уплаши? Хвърли шапката обратно и я занеси в стая 403. Съгласен? моли тя и изчезва от погледа му.

Първоначално плаше главата й, но Стефан се приспособява; Ивелина е весела и шеговита. Оказва се, че се изсече за шега, и ѝ стои. Стилистично изглежда необичайно.

Ивелина се мята из общежитието в паника.
Момичета, спасете ме! Дайте ми прилично рокля и някой има парика? всичко се събира, но парикът е малко голям и постоянно се плъзга. Въпреки това, Ивелина изглежда скромно и прилично.

Татко, мамо, запознайте се. Това е моята Ивелина, представя Стефан момичето на родителите си.
Ивелина запъва:
Приятно ми е.

Майка на Стефан кани всички на масата и всички се настаняват учтиво. Ивелина с ужас оглежда масата пред нея са прибори, нож, вилица и странни щипки. Ястията също са непознати. Тя решава да помоли Стефан само за салата, защото само с вилица може да я яде.

Започва вечерята. Ивелина мачка листа на салатата, когато чува гласа на Елена Петрова.
Ивелинко, защо не ядеш? Не ти харесва? казва тя с едно хапливо усмивка.
Просто не съм гладна, вече се нахвах с момичетата картофи, пържени, пипа Ивелина и се зачерви.
Ха-ха, отвръща майката на Стефан и шепне нещо на съпруга си.

След като вечерята приключва, Стефан и бащата му отиват в кухнята да вземат пай. Ивелина се вдига:
Нека помогна да изчистя масата, казва тя на Елена и се заковава в ръба на покривката. Падайки, вижда очите на майката на Стефан, заобиколени от сълзи.

Когато се изправя от парчетата, забелязва парикът да е се плъзнал набок. Елена Петрова покрива лицето си с ръце и избягва от стаята, всмукана в плач.

Ивелина, без да помни какво се е случило, тича навън откритото палто, парик в ръка, сълзи като градинска студена вода.
Как мина вечерта? питат други момичета.
Срамотях се, всмуква Ивелина.

Цялата нощ се къса с позорливи спомени. Тя дори изключва мобилния си телефон, страхувайки се да чува от Стефан: Извини, но не сме съвместими. Приключваме.

Съскалките от стаята си отиват на занятия, а Ивелина, подути от сълзи, продължава да преживява срамта. Може би вече ме избягва, мисли тя.

Тук се чука вратата и Ивелина мисли, че някоя от момичетата се връща. Отваря и вижда Стефан с кутия в ръце.
Защо не отговаряш на звънци? Какво се случи вчера? Преследвах те до общежитието, но ти излетя като метла, пита той деловито и влиза в стаята.
Какво правиш тук? Как те пуснаха на вратата? попита Ивелина.
Донесох парче пай. Вчера не го опита, но майка настоя, защото целия ден не яде. Тя е слаба, трябва да яде повече, спокойно нарязва Стефан пай.
И се смееш над мен? Какъв пай? Каква майка? Разбрах цялата посуда. Твоята майка плачеше. Искаш ли да се разделим? Кажи още веднъж и заминай, устните на Ивелина трептят.

Стефан я прегръща:
Какво? Родителите ти харесаха, дори много. Майка не плачеше, а се смееше. Когато за първи път дойде при татко ми, счупи кран в кухнята и се зае да изплаква чиниите. За сервиза майка каза, че никога не му е харесвал, така че сега ще купим нов. Е, Ивелинко, ти си поканена на семейния обяд в събота.

И добави, че без парика ще изглеждаш подобре. Дори успя да уплаши бащата, че и той иска същото.

Ивелина се сприятелява с Елена Петрова. Заедно обикалят бутици и готвят обеди. Стефан вече е купил и пръстен. Ивелина скоро има рожден ден и той планира да й направи предложение.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

20 − 3 =

— Утре ще дойдем у нас — каза Стас, целувайки Юлия по бузата.
Когато любовта мина покрай: Животът до жена, която ме унищожаваше всеки ден