Необичайният ритуал: Зетьове с ключа, съпруги с плановете!
А ти коя си? прозвуча нисък мъжки глас от спалнята в момента, в който Вяра отключи входната врата на своя апартамент в Пловдив.
Всъщност това трябваше да е моят въпрос отвърна тя хладно. Какво правите в спалнята ми?
В прага се показа руса жена, пременена в копринен халат, със самодоволна усмивка.
Значи ти си Вяра! Симеон толкова много е говорил за теб пролази бавно гласът ѝ. Аз съм Биляна, сестрата на твоя годеник.
След изморителен ден в офиса, Вяра мечтаеше само за гореща вана. Вместо това, в собствения си дом я очакваше непозната роднина.
Симеон ми е годеник, не съпруг коригира Вяра. И нямам спомен да сме уточнявали, че ще идваш.
Зад рамото на Биляна се показа смутен младеж.
С Данаил сме тук за почивката, изпревари го Биляна. Твоят брат казал, че може да останем у вас цяла седмица.
Вяра влезе в кухнята и видя хаос мръсни чинии, разхвърлени празни опаковки.
Чудно кога Симеон намери време да ти каже това. Сутринта не каза нищо за гости.
Олеле, колко си сериозна! Биляна извади бутилка вино от хладилника. Симеон ми даде ключовете преди месец. Помислих, че сте разговаряли за това. Ако не сте и какво толкова?
Не сме разговаряли! И защо спите в нашата спалня, а не в стаята за гости?
Биляна вдигна рамене: Гостната е малка, а вашето легло е по-широко. Симеон каза, че може да спите няколко дни на разтегателния диван.
Вяра си спомни една неприятна вечер, когато се бе запознала с майката и сестрата на Симеон и двете я гледаха с презрение.
Извинявай, но това е моят апартамент, моята спалня и моето легло каза тя твърдо. Симеон живее тук по мое покана.
Ах, значи слуховете са верни изсмя се Биляна. Мама казваше, че държиш Симеон под чехъл.
Погледни, изморена съм. Можете да останете една нощ в гостната. Но искам спалнята си обратно.
Да изчакаме Симеон. Сигурна съм, че ще ти обясни колко е невъзпитано да ми поставяш условия изприказва Биляна.
Когато Симеон се прибра, сестра му веднага го нападна с оплаквания:
Симо! Годеницата ти иска да ни изгони от спалнята!
Вяро, какво става? попита объркано той.
Защо даде на сестра си ключовете от моя апартамент? попита Вяра спокойно.
От НАШИЯ апартамент, Вяро. Живея тук, нали помниш?
Помня. По моя покана. Но това не ти дава право да даваш ключовете без да ме питаш.
На балкона Симеон започна с укори:
Какво ти стана? Това е сестра ми! Обещах ѝ, че може да отседнат при нас.
И затова сте се настанили в нашата спалня?
Каква е разликата? Леглото е голямо. Можем да спим няколко дни в гостната.
Проблемът е, че си дал ключовете без да ме питаш.
Данаил не ни е чужд! Гаджето на Биляна е.
За първи път го виждам! И с твоята сестра почти не се познаваме.
Значи вече не харесваш семейството ми?
От хола се чуваше как Биляна се оплакваше на майка им по телефона: Тази глупачка се опитва да ни изхвърли! Симо ще я оправи!
Вяро, нека бъдем разумни каза Симеон. Само седмица е. Ако ще се женим, ще трябва да правим компромиси.
Като произнесе това, той се върна вътре, оставяйки Вяра сама. Вяра видя как той се шегува със сестра си, а тя я игнорира напълно.
Вяра се върна в хола. Тримата на дивана ѝ обърнаха гръб.
В този миг нещо вътре в нея се пречупи. Две години отношения, подкрепа, компромиси всичко премина като на лента през съзнанието ѝ.
Вън от моя апартамент! каза тя тихо, но категорично.
Тримата още се кискаха на някаква глупава шега, когато външната врата се затвори зад тях. Вяра, с облекчено сърце, се обърна към храната, която си беше поръчала, знаейки, че започва нов живот живот, в който уважението към себе си е единственото условие за истинско щастие.
Животът ѝ показа, че когато сам уважаваш себе си, и другите ще се научат да го правят. И това е началото на всяко щастие.
