Преди доста години дъщеря ми се разведе и се премести при нас с малкото си дете в нашия тясен апартамент в София.
След развода ѝ, тя с бебето дойдоха да живеят с нас. Апартаментът ни с моя съпруг Георги е малък, и винаги съм мислела, че докато е в майчинство, дъщеря ми можеше да прекара известно време с детето си при моята майка в Казанлък. Но това вече е невъзможно майка ми, макар и на 68 години, наскоро се омъжи повторно и заживя със съпруга си.
Когато майка ми ми се обади и обяви, че се готви да се омъжи, първоначално реших, че се шегува та тя вече беше на възраст! Баща ми почина преди повече от двайсет години и майка ми живееше сама през целия този период. Бях на 35 години, когато напуснах дома и се устроих със семейството си в София; посещавах майка си по празници и от време на време.
Бог да я поживи, майка ми беше здрава и се оправяше сама с всичко в къщата. Със съпруга ми помагахме за тежките неща копаехме градината, секли дърва за зимата, а с всичко друго тя се справяше сама.
Но ето, реши да доведе при себе си мъж. Почувствах се предадена! Не трябваше да ни го причинява. Новият ѝ съпруг беше неин връстник, някогашна нейна младежка любов, с когото се бяха срещнали отново преди няколко години. В началото на юли се ожениха в гражданското в Казанлък, а отпразнуваха в малък ресторант скромно, само с най-близки хора.
Ние с Георги и децата не отидохме на сватбата според мен беше срамота! За какво ѝ е на тази възраст? Можеше и без това. Категорично не одобрявах, и до днес не мога да приема всичко това. Майка ми притежава голяма къща, където сега живеят с нейния съпруг.
Този човек няма свой имот, има три деца и куп внуци. Не разбирам защо майка ми го направи. Как можа така да постъпи с нас? Откак са семейство, той има пълно право да претендира за наследството, което сме мислили за свое. А ние с Георги и децата се тикаме в тесен апартамент.
В момента помагам на дъщеря ми Добринка, грижа се и за детето ѝ. Синът ни Борис живее на квартира с приятелката си. Мислех, че Добринка може да отиде при майка ми с бебето, докато е в майчинство, но това вече е невъзможно майка ми има нов живот.
Дълго не говорихме с нея. Наскоро се обади ми леля Станка от едно село край Стара Загора сестра на майка ми и започна да ме поучава. Каза, че не е редно да се държим така, че и майка има право на щастие и трябва да се радваме заради нея. Да мислим за наследство е грозно, докато майка ми е жива. Но тя пък трябва да се опита и мен да разбере.
Лесно е да се окаже, че вместо къща ще наследим някакъв непознат старец с безкрайни грижи и неговите бедни роднини, които няма да се откажат от своя дял. Затова съм убедена, че правото е на моя страна, а майка ми постъпи неправилно.
Напоследък дъщеря ми се разведе и се премести с малкото си дете при нас в нашия тесен апартамент, а междувременно майка ми на 68 години се омъжи и заживя с новия си съпруг, лишавайки ни от възможността дъщеря ми да се приюти при нея – чувствам се предадена и притеснена за наследството, докато близките ме упрекват, че не уважавам правото на майка ми на щастие.
