Е, Ружа, моля те! Какво, съжалиш ли? Този шал просто вися в гардероба ти, прахови се натрупва. А аз имам дело с късмета, да се довери! каза Калина, с вежди събрани и очи, в които дори котката Барс, лежаща на прозореца, се вмъкна подозрително.
Блага стоеше пред гладилната дъска и методично отпарваше риза на съпруга, опитвайки се да не гледа към золовката. Този разговор вече се проточваше повече от час и обикаляше като закъсняла плоча.
Калина, не е просто шал. Това е коприната. Натурална, скъпа, капризна коприна. Купих я за юбилея на фирмата ни, който е след две седмици. Дори я не съм пробвала, етикетът отрязах вчера. Тя струва половината от заплатата ми.
О, отново ти и парите! извърна очи Калина и се остави на стол, поставяйки крака на крак. Винаги превръщаш всичко в лева. Не искам да я използвам вечно, а само за една вечер. На Георги е рождения ден, той ме покани в изискан ресторант, Марин! Не мога да отида в дънки или в стария ми рокля. Трябва да изглеждам като кралица. А твоят изумруден е точно за мен. И двамата сме със същия размер и фигура. Помогни ми, мило!
В кухнята влезе Владо, съпругът на Блага. Изглеждаше уморен след смяната, но усети напрежението в стаята и се напрегна.
Какво е, момичета? Чух гласовете дори в коридора.
Влади! изскача Калина и се опря за шията му. Кажи на съпругата ти да не е скупчо! Искам шал за една вечер, а тя се държи като чужда личност!
Владо погледна Блага учудено, после се обърна към сестра си.
Калина, ако Блага не иска Това е нейният вещ.
Каква вещ? Тъкан! Красива, но тъкан! изкрещя Калина. Влади, знаеш колко ми харесва Георги. Той е стабилен, успял. Ако се появя като къса, той няма да ми обърне и поглед. А в този шал ще го убия. Искаш ли сестра ти да е щастлива? Или ти е жалко за парче плат?
Това беше типичната манипулация в семейството на Владо роднини, семейство, жалост. Блага чувала това често. Свекърва, Галина Петрова, отгласила децата така, че Владо винаги се чувстваше задължен да помага на младшата си сестра, а Калина свикнала, че всичко ѝ принадлежи.
Владо погледна жено си с виновност.
Бло Може би ще я дадеш? Тя ще бъде внимателна. Само една вечер. Калино, обеща ли няма да оставиш петно?
Кляна се! Калина прижa ръка към сърцето. Ще се сдържам, само ще държа шампанското красиво. Дори ще вдъхвам през секунди! А после ще ти купя найвкусната торта.
Блага изключи парогенератора и вдиша дълбоко. Знаеше, че ако откаже сега, ще стане найголемият им враг. Калина ще се оплаче на майка си, Галина Петрова ще звъни на Владо и ще му гали по ума, че му е жена страшна егоистка. Владо ще се мъчи и атмосферата у дома ще е мрачна цяла седмица.
Добре, се предаде тя, усещайки лошо предчувствие. С условия. Първо: без парфюм, защото ароматът от коприната е труден за премахване. Второ: без червено вино. Трето: ако шалът се повреди, ти платиш цялата сума 900 лв.
Калина извика радостно и хлопна в ръце.
О, разбира се! Никакви парфюми, никакво вино! Ще пия вода и ще мириша на прясно! Благодаря, Благо, ти си найдобрата! Спасила ми си вечерта!
Блага отиде в спалнята, вдигна плата от калъф. Изумрудният копринен шал блестеше в ръцете й студен и нежен. Тя спестила три месеца, отказвайки си от малки радости, за да си го купи. Искаше да блесне на фирмения партньор, да се чувства уверена и луксозна.
Дръж, подаде тя на золовката. Внимателно, тайният цип, не дърпай.
Знам, знам! Калина грабна шапа, без да го погледне добре, вкара го в торба и поцъпи въздуха до бузата на Блага. Ще се прибера утре сутринта, цял и невредим!
След като вратата се затвори зад нея, Блага се остави на леглото.
Зря тази идея, прошепна тя на себе си.
Владо седна до нея и я прегърна.
Хайде, Бло, какво ще се случи за няколко часа в ресторанта? Калина е луда, но не е глупава. Тя разбира, че нейната вещ е ценна. Плюн влизаме в конфликт мама би се разпяла, ако разбра, че разбихме щастието на детето.
Това дете има 25 години, Влади. Поне да купува собствени рокли.
Тя е с късната работа
Винаги е късната работа, защото работа е работа, отреза Блага, ставайки. Добре, нека се надяваме.
Вечерта мина в напрегнато очакване. Блага се опитваше да чете, да гледа сериал, но мислите й се завръщаха към изумрудния копринен шал. Се представяше как Калина се мъчеше да не спъне пола или как сървитьорът излее сос върху нея.
На следващото утро, в неделя, Калина не се появи. Телефонът ѝ беше изключен. Блага започна да се тревожи.
Влади, позвъни ѝ, помоли тя за закуска.
Позвъних. Няма отговор. Вероятно спи. Може би след партито с Георги остана.
Не ме интересува къде сънува. Интересува ме къде е шалът ми.
Калина се появи едва в късния следобед. Чух звъна на вратата и Блага побягна да отвори, почти убивайки котка Барс.
На прага стоеше золовката, видът ѝ бил, меко казано, размътен. Вчерашната прическа се превърна в гнездо, под очите ѝ се задраха сенки, а в ръцете държеше дебел пазарен пакет.
Здравей, пробовори тя, без да погледне Блага в очите. Дойде шапата.
Влез, направи място Блага, пускайки я навътре. Защо телефонът беше изключен? Тревожих се.
Забрави зарядното у дома, Калина влезе в стаята и постави пакета на дивана. В общи линии, благодаря. Вечерта беше успешна. Георги беше в екстаз.
Тя се мръднаше от едно крак на друго, явно искаше да избяга.
Чай ли искаш? попита Владо, излязъл от кухнята.
Не, Влади, трябва да бягам. Глава ми боли, искам да спя. Ще тръгна, добре?
Почакай, заглуши Блага гласът й. Нека погледнем плата.
Калина замръзна.
О, Бло, защо да гледаме? Платата е платата. Сложих я внимателно. Ще я видиш по-късно, а аз ще тръгна
Не, Калина. Ще я проверим сега. Заедно.
Блага се приближи до дивана и отвори пакета. От него изпълни смес от тютюнев дим, сладки парфюми и нещо кисело. Сърцето ѝ скъсна като се срина в къса. Извади изумрудния парче плат.
Платата беше разрушена.
На предната част, пред бедрото, имаше огромно, разлято петно от бордо вино. На страничната част, на бедрото, платът беше разкъсан, като някой го е издърпал с ръка, и се виждаха откъснати нишки. На гърба, до ципа, имаше малка, но ясна дупка с изпържени ръбове след сигарета.
Блага стоеше безмълвно, държеше платата в разперени ръце. В стаята падна гробовита тишина. Владо се приближи, погледна вещта и свирна.
Калина Ти се мяташе в окопите?
Калина, разбрала, че няма къде да избяга, веднага премина в нападение.
О, не е голямо! Налях малко вино, беше тост, всеки вдигна чаши, някой се притисна А дупката в клуба беше тесен.
В клуба? тихо повтори Блага. Ти каза, че отиваш в ресторант.
След ресторанта отидохме в клуб, избърза Калина. Какво? Имате право да се отпусна?
Ти обеща да пазиш шапата. Клялася, че ще пиеш вода. Ти я запали с цигара, Калино!
Не аз! Някой идиот се мъчи, махна ръка Не видях! Марин, защо правиш трагедия? Дай я в химическа чистилница, ще изчистят. Дупката можеш да зашиеш, ще е незабележимо, или да закараш брошка.
Блага усети, как в очите ѝ се мрачи. Наглостта на золовката преминаваше всяка граница.
Химическата чистилница няма да извади червено вино от естествена коприна, ако вече е впито и изсъхнало, рече Блага бавно, изговаряйки всяка дума. Порези като тези не се оправят. И дупката с брошка не се затваря. Платата е развалена, Калино. Напълно. Разбираш ли?
О, спря се! Развалена не е нова, но я можем да носяме! Ти си просто придирка, защото не исках да ти я дам. Търсиш повод да ме обвиняваш.
Ти си виновна! избухна Блага, повишавайки глас. Взела си чужда вещ, струваща 900 лв., и я превърна в парче плат! Договорихме се: ако я развалиш, плащаш. Къде парите?
Калина разперена.
Сериозно? 900 лв. за това? Може би е купена в Садовод за 30 лв.! Искаш да ме измамиш? Нямам толкова пари!
Имам разписка, изтегли Блага от чекмето кутия със документи и я подаде. Бутик Елеганс. Платата е вечерна коприна, артикул Сума: 870 лв. Виж!
Калина дори не погледна листа.
Владо! извика тя, обърната към брата. Кажи ѝ! Тя е луда! Иска пари като събирач! Заплатата ми е 20 000 лв., а закъсняват! Откъде ще я взема? Ние сме семейство!
Владо стоеше, объркан, превключвайки погледа от развалената платка към сестра си.
Калина, наистина премина границата. Платата е разрушена. Благо е права, вещта е скъпа. Трябва да отговориш.
На чия страна си?! викна Калина, сълзите започнаха да текат по бузите. Аз съм твоя сестра! Имам проблеми, може би Георги ме изостави след клуба, аз съм разстроена, а вие се притеснявате с дребните ни платове! Ще се обадя на мама!
Тя схване телефона и, прехвърляйки се, започна да пише.
Звъни, студено каза Блага. Звъни, колкото искаш. Но докато не ми върнеш парите или не купиш нова платка, краката ти няма да бъдат в този дом.
Какво?! избухна Калина, скочила от дивана. Да се наядете! Платата е в хаос! Сега плащаме! Искам 900 лв.!
Тя изскочи в коридора, затвори вратата, където се разпадна мазилка, и избяга.
Владо тежко се спусна на стула.
М-м… вечерта не е повече толкова романтична.
Владо, обърна се Блага към мъжа си. Не се шегувам. Искам компенсация. Това бяха мои пари, които спестих. Остана без рокля за фирмения партньор и нямам средства да купя нова.
Благо, разбирам. Но Калина няма пари. Знае ли се, че?
Тогава плащай ти. Ти ме убедил да й дадеш тази платка. Казваше: Какво може да се случи?. Е,Владо, събирайки се с късмета си, изплати 900 лева, купи на Блага нова аквамаринова копринена рокля и най-накрая успя да възстанови мирната атмосфера у дома.
