Беше късно. След като сложи тримата си малчугани в леглата, Божана се промъкна в кухненския ъгъл на малкото си жилище в София. Завари чай, изсипа си чаша от тъмното оризово листенце и се спря на масата. Роман, съпругът й, все още не се бе прибрал в последните седмици работеше до късно, изтеглен от безброй проекти в IT сектора, а тя се опитваше да го обгради с топлина и грижи, като го предпазваше от домашните тежести. Той беше единственият кормилец в семейството.
От момента, в който се ожениха, двамата сключиха споразумение: мъжът да осигурява препитание, жената да се грижи за дома и децата. Така и се случи. Тримата им малчугани, постоянният шум в банята с пелени и нощните формули за съхранение на мляко, ги изтощиха. Божана вече бе решена три деца са достатъчно, време е да спре.
Когато Роман се прибра едно нощ в леко навръзена сиво, Божана го попита защо е толкова късно. Той се засмя и обясни, че се умори от децата и се спусна с приятели в една бар Мечо в центъра, за да се отпусне с една питка и вино.
Съжалявам, скъпа, прошепна той, да си сядем на вечеря?
Достатъчно съм нахранена, отрича той, ядох достатъчно закуски. Ще се лягам.
Тъй като наближаваше 8ми март, Божана помоли майка си Стоянка да ги гледа, за да може да направи пазар и да подготви романтична вечер. След като напълни кошницата с плодове, зеленчуци и подаръци, реши да си купи нова рокля дрехите й бяха износени, а в гардероба нямаше нищо празнично.
В големия търговски център Мания в центъра на града, след като остави чантите в гардероба, влезе в пробното помещение. Сложи си в ръка джакет от найлон и започна да се съблече, когато зад стената се чу гласът на Роман:
Искам да те раздета веднага.
Отговор последва със смях и нежна женска глас:
Още малко. Отиди и купи нещо за съпругата си.
Тя не иска нищо, интересува се само от децата. Ще купя кухненски уреди, тя обожава да стои в кухнята.
Божана се замръзна, будто удари главата с тежък камък. Пробва роклята, но вече не искаше да я купува. Междувременно разговорът продължи:
Какво ще казва жената, ако разбере колко пари изхарчвам?
Не ѝ докладвам разходите. Давам й парите за дома, а тя почти не знае колко имам.
Чу се стъпка, пробното помещение се затвори, а двамата излязоха. Божана, зад завесата, видя как Роман плаща за стоките. До него стоеше стройна блондинка, а ръката му беше поставена върху бедрото й.
Добре ли си? попита я, но тя почти се разпукна от болка.
Тя приключи с покупките, отнесе дрехите вкъщи, изпрати майка си, сложи децата в леглата и се легна, а мислите ѝ се задържаха върху предателството. Дали е нейна вина, че се е оставила? Сега това беше нож в гърба никога не би предположила, че Роман е извън брака. Той говореше за нея, както за слугиня, и дори искаше да ѝ купи подарък, който да служи в кухнята.
Тъй като разводът беше страшно тежък, тя се колебаеше ако се раздели, Роман ще отиде при любовничката си, а тя ще остане без доход, а издръжката ще бъде скромна. Реши да мълчи и да наблюдава.
На следващата вечер Роман се върна късно, с извинение за работа. Божана го погледна без емоция, сърцето ѝ се превърна в лед. На сутринта изпрати автобиография навсякъде получи отговори, някои откази, но една покана за интервю в същата фирма, където работеше съпругът. Със съмнения, но и с решимост, отиде и получи позиция с малко заплащане, но достатъчна, за да нахрани децата. С радост се прибра, а майка й, Стоянка, я посрещна с куп чай и въпроси:
Какво ти казваш? Роман има любовничка!
Да, майко, прошепна тя, искам развод.
Ако искаш, дето Аз няма да ти стоя в пътя. Измъна е голяма, и ще продаде сърцето си на случайна. Ще ти помогна с децата.
Майко, без теб не бих издържала!
С предстоящия празник Роман отново се прибра късно, след бар, а нейното лице остана безразлично. Той се опита да ѝ поднесе кухненски робот, а тя го отхвърли:
Искам и аз нещо за теб, каза тя, показвайки две куфари, поставени в хола. Тези са твоите вещи. Случих се разводвам се. Не се оправдавай с късни излязвания и блондинка.
Какво виждаш? попита той, изненадан.
Видях те в пробното помещение. Остави й робота, може да й е по вкуса.
Развеселият му гняв се превърна в грубост:
Тя е красива, прави онова в леглото! Ти се разпадна, станала си мръсна. Живееш на моите пари!
Моите пари са ти, а ти ги пращаш за друг! крикна Божана и го избутва навън с куфарите. Не се връщай!
Тази нощ спи като малка дете, а сутринта се събуди с ново усещане като родена отново. Подаде молба за развод и издръжка. Дните след това майка йпосват Стоянка влезе в апартамента и започна да крещи:
Какво правиш! Сдигна ли си сина от дома и сега искаш пари? Той ти не дължи нищо!
Мъжете мислят, че плащат на бивши съпрузи, а не на децата! отвърна Божана студено. Не ще ти се вдигне парите.
Със сила изтласка ревнивицата и я изпрати към полицията, ако продължи. Краят на тази буря децата бяха записани в детска градина, Божана работеше пълно работно време, а Роман вече знаеше, че споделят една фирма. Един ден се срещнаха в коридора.
Здравей, каза той.
Не ме безпокой, трябва да работя, отвърна тя, без да го гледа.
Да се обедем заедно?
Заедно вече не съществува за нас, прекъсна го тя.
Роман изглеждаше източен, а любовничката му го остави, щом разбра, че половината му доход отива за децата. Българският слънчев следобед отрази последната искра от надявайки се на ново начало.
