Чу се, отида при родителите си, от тебе нищо няма да остане! изрече със свареност Майка Славка.
А аз ще си отида! Давно желая да се измъкна! Ти ме и без това не докосваш, отвърна мъжът Симеон, като се захвърли върху събирането на вещите си. Той се мъчеше да намери къде е какво, клати се от един край на апартамента в друг, постоянно молеше съпругата си за помощ. Накрая Славка, раздупена от яд, за пет минути свари всичко в голяма торба и безмълвно го изтласка пред вратата. После, стоейки в коридора с ръце скръстени на гърдите, наблюдаваше как Симеон, проклинат, се опитва едновременно да заврие шнуровете на маратонките и да затегне яката. Шапката му падаше три пъти, а той я тласкаше наоколо, като не можеше да я надбере.
О, боже, колко дете е той! Как малко дете!, мислеше си Славка, вдигайки поглед към тавана. Как се озовах да се омъжа за него? Нещо в него беше привлекателно Може би беззащитната му инфантилност, майчинският ми инстинкт?
***
Ако искаш дете си го роди, а не взимай тридесетгодишен заместник! повтаряше майка на Мария, Оля Петровна. Не можеше да се приживее с бъдещия зет. Когато Симеон и Мария й посетиха за кафе, Оля Петровна усещаше как сърцето й се завръща.
Какъв ужас! разказваше тя на най-добрата си приятелка Светла. Моята спортна, комунистическа, красива девойка намери си чудо мъжко! Той можеше да върти планини с едно движение, а сега имаме това голямо, безпомощно дете
Не е без причина, че противоположните се привличат, усмихна се Светла.
Смираш се? Аз не се смея, вдигна се Оля Петровна. Мария е упорита като бял мечка. Тази черта я прави успешна, но същевременно с нея няма сладост. Ако реши нещо, то го прави до край. Ако баща й беше жив, би я убедил, а тя би го слушала.
Наистина? заекза Светла. Това беше, когато Мария беше в училище. Сега е на 28, ръководна позиция, не слуша никого.
Не е момиче. А ТОВА в тридесетте си е мъж! заяви Оля Петровна, изпразвайки последната глътка чай.
Четири месеца по-късно, в същата столова, Оля Петровна споделя новини с приятелката си. Светла се прибра от дълга командировка и отново започна работа.
Сега се оженихте, деца мои каза Оля, изваждайки от хладилника контейнер с храна за микровълнова.
Още ли се оженихте? попита Светла, докато се наслаждаваше на зеленчуково рагу с кюфте.
Както казах, не мога да променя Мария, въздъхна Оля. Тя каже: Обичам го и това е всичко. Не се намесвайте, мамо, ще се оправя сама. Ако е грешка, нека е моя.
Следобед двете се захапваха в мълчание, мислейки си за различните неща.
Къде живеят? При Мария? попита Светла, оттегляйки празната чиния.
Точно там. Купихме й едностаен апартамент, ремонтирахме и обзаведохме с две стаи. Мъжът ми, Роман, винаги казваше, че жената трябва да има свой кът за случай на развод. Тогава казах: Мария, ако се нуждаеш от родителско крила, винаги сме тук. Така Мария от университета живее сама, а сега Симеон се премести при нея. Тя го храни, го пие, му дрехи пере, дори ризи гладка. Пожелта му да тренира, но той се оправдава, че фитнес клубът е скъп, а парите са в нея.
Как е в нея? Казваше се, че получава добре? Не имат ли достатъчно за семейния бюджет? недоумяваше Светла.
Точно така, кима Оля, с тъга в гласа.
Симеон, наричан Симчо от майка си, откри, че след женитбата трябва да внася заплата в семейния бюджет. Той цял живот живееше с родителите си Всеволод и Вера Георгиева като светлина в прозореца им. Той беше третото и последно дете, родено, когато родителите му бяха на 37 години, след продължително лечение, което се възприна като чудо.
Майка му, Вера, след декрета се оттегли от работа и десет години се посвеща на отглеждането му. Симеон беше умен, но бавен в учене. Когато успяваше, знанието му се засякаше дълбоко и учителите му се удивляваха.
Гениален, беляза един стар учител по математика.
В дома му не се обсъждаха будничните въпроси.
Учи се, Симе, а ние се грижим за останалото, казваше майка му, гладейки рубашка. Той винаги носеше изперени бели ризи, вратовръзка и сако наследство от баща си, Георги Петров, висок мъж с два метра. Поради това Симеон изглеждаше като депутат.
След като завърши института, Всеволод използва стари познания, за да намери си добра работа в научен институт. Той получаваше заплата, а родителите се грижеха за всичко сметките, продуктите. Симеон обичаше да не ходи на пазар, защото му се струваше скучен.
Мам, вече имам две ризи, къде са останалите? възрази той.
Старите са износени, а пуловерът е необходим, увери Вера.
След брекетиране на семейните задължения, Вера с радост предаде ги на Мария. Тя беше упорита, силна личност, с която Симеон няма да се изгуби.
Семеен бюджет Мария пое, защото съпругът не знаеше как се четат сметките за комунални услуги. Един ден той донесе от супермаркет торба, пълна с екзотични продукти.
Замразени октоподи? запита Мария, държейки изтеглен пакет. Какво е това? Супа от сирене? Попкорн? И тази огромна риба, неразрязана?
Тя дръжеше рибата като хокеен стик.
Колко време ще ми трябва, за да я разтопя? попита с ирония, докато Симеон се обиждаше.
Не се оплаквай, морските продукти са полезни! вдигна се Всеволод, предавайки пакета.
Мария започна да готви, докато Симеон се отпусна с телефона.
Как успя да си купиш нов телефон? попита тя, без да забрави, че в месеца беше имала проблеми с ремонта на колата и застраховката.
Симеон му обясни, че родители му дадоха пари за лаптоп, който иска да купи за работа.
Дали трябва да вкарам парите, които получих от родителите, в семейния бюджет? питаше се той, докато прелиствам цените на лаптопи.
Мария се опитваше да не се засмива.
Мама и татко имат достатъчно, прозрече Всеволод, докато прелистваше листовките. Как ти успя да се справиш сама?
Не ям толкова, отвърна Мария, задържайки се за готварска лъжица. А ти, между другото, започна да набираш килограми! Трябва да отидеш във фитнес!
Аз? избухна Симеон от гняв. Ти трябва да отидеш във фитнес!
Майка и татко ще дадат пари, подиграваше се Мария.
Не ще дадат. Те вече са на пенсия, съжеля Всеволод. Нищо повече нямат.
Мария задържаше готварската лъжица в ръка, решавайки дали да плаче или да се смее. Тристаговият мъж все още се надяваше да получи подкрепа от родителите си.
Права е мама, ох, права! говореше сама си Мария след работа, докато чистеше. Наистина какво намерих в него? Той беше романтичен, сладък Може би майчинският ми инстинкт ме заглуши.
Гениевете в дома често са безпомощни, добави свекървата, пръскайки си от въображаем прах. Ролята на жената е незаменима!
Мамо, спри с Ландау, вече ми е стигнало, отвърна Симеон, недоволен.
Мария осъзна, че не е готова да бъде съпруга на истински учен.
Съжалявам, че не ме обичам достатъчно, признала е, после «а и той не ме обича». Нашият брак беше грешка.
Скоро се разделиха окончателно, Симеон замина при родителите си. Мама му се опита да говори с Мария няколко пъти, дори дойде лично, но безрезултатно.
Не искам дете! заяви Мария пред свекървата. Искам мъж, а Симеон е голямо дете. Паспорта му казва тридесет, но в реалност е малко. Не искам да раждам дете, защото ще станат двама.
Вера Георгиева, ядосана, избутва вратата.
Симеон е гений! прошепна тя, но знаеше, че той не ще издърпа.
***
Така нашите млади се разделиха преди да живеят и година, разказа майка на Мария на приятелка си.
По-добре така, иначе щяха да живеят дълго, да имат деца и после да се развеждат, отговори Светла.
Съгласна съм, въздъхна Оля Петровна.
След развода Мария се изкачи по кариерата, стана ръководителка и почти не се появяваше у дома.
Не виждам внуци скоро, се оплака Оля, гледайки към дъщерята си.
Всичко има време, мамо, отвърна Мария, без да се притеснява за брак.
Всеволод се ожени отново след половин година, след като майка му му намери нова жена Люда. Тя беше мила, симпатична, макар и малко простодушна. Двамата се влюбиха и се ожениха, живеейки в малка едностаенска апартамента, който родителите ѝ помогнаха да купи.
Люда се грижеше за дома с ръка, обгрижваше съпруга и се влюбваше в Симеон. След няколко години той участва в важен научен проект и името му се появи в главните медии.
Може би се наложих с развода, усмихна се Мария, виждайки новина за съпруга си. Но никога нямаше да бъда като Кора за Ландау. Аз съм различна
Какво гледаш и се усмихваш? попита я новият й съпруг, Александър, който се ожени за годината преди.
Мисля за майчинския си инстинкт, който ме отведе не където си исках, отговори Мария загадъчно.
Да го насочим правилно? подмъкна той и я прегърна.
Не съм против, кикотеше тя, размисляйки дали да има дете. Сега се чувстваше готова за следващата голяма стъпка.
