Дневникът на една снаха: Да живееш в къща по правилата на свекървата не издържам повече!
Омъжих се за истински мамин син. А сега, у дома, всичко трябва да е както е било при майка му и аз вече не мога да го търпя!
Не мога да проумея как допуснах това да се случи. Как не забелязах, че зад сериозния му вид и почти четиридесетте години възраст се крие просто едно момче, зависимо от майка си. На външен вид зрял мъж, решителен, дори харизматичен. Разведен, живееше отделно от нея, наемаше си апартамент. Мислех, че е пораснал. Оказа се, че това е само маска.
И аз съм имала горчив опит първият ми брак пропадна именно от незрелостта на съпруга ми. По цял ден висеше пред компютъра и дори не търсеше работа. След този провал се зарекох следващият път ще избера по-възрастен мъж. Но, уви, годините не са гаранция за зрялост.
Срещнах втория си мъж благодарение на майка му. Работех временно в един малък магазин, а тя беше редовна клиентка мила, приветлива, приказлива. Все повтаряше: Ех, да имам снаха като теб! После и синът ѝ започна да идва, ухажваше ме истина като по учебник. Повярвах в грижовността му, спокойствието, сигурността. Оженихме се и заживяхме в стария му апартамент.
Първият шок дойде от обзавеждането. Всичко беше като от осемдесетте завеси, стенни килими, сервизи в бюфета, стари мебели. Меко предложих: Да обновим малко, да освежим? А той шашнат: Ти луда ли си? Мама всичко това е избрала! Жалко е да се изхвърля! Дори и килима от стената беше истинска битка. Разсърди се все едно съм откъснала сърцето на майка му.
Оттам стана още по-лошо. Не можех да използвам съдове от шкафа. Защото такова качество вече не се прави. Повтаряше думите на майка си като папагал. И, разбира се, тя започна да идва все по-често. По негова покана, разбира се.
Щом влезеше, започваха уроците: Защо ползваш прахосмукачка, а не метла? Защо махна килима? И най-важното Всичко трябва да е като у нас, така е най-добре за моето момче. После идваше кухнята. Ти лещата не я правиш както трябва! Моят син яде само с препечен хляб. Един път не се сдържах: А после вие ли ще го водите по лекарски кабинети? Това не е храна, това е рецепта за язва!
Пробвах да сменя някоя мебел свекърва ми веднага ме върна на земята: Ти дойде тук с две празни ръце! Явно трябвало да донеса гардероб за зестра? И аз работя. Макар и временно като продавачка, давам си зор и се надявам да намеря по-добра работа. Мъжът ми изкарва добре. Защо да нямам и аз дума вкъщи?
А той все повече прилича на майка си. Наскоро ми каза: Гледай поне сериалите, за да имаш какво да приказваш с мама. Подлудявам се. Аз дори телевизия не гледам, а с нея прекарвам часове всеки ден, по разписание. Обяснява ми как се глади, как се мие паркет, как се затварят шкафове.
Не мога да кажа, че е лоша. Не. Просто… твърде много е всичко. Твърде настойчива, твърде контролираща. А най-лошото? Мъжът ми не намира нищо притеснително. За него това е нормално. Но аз не искам да живея така. Не искам да стана втора майка му. Искам да живея своя живот, да подреждам дома си, както аз намеря за добре.
Да, апартаментът не е мой. Да, не съм участвала финансово. Но дадох душа и сърце. И няма да направя живота си продължение на ретро музея под диктовката на свекърва ми.
Искам дете. Но не и да го възпитавам в такава бъркана семейна среда. Не искам моето дете да гледа такъв пример и да расте под майчина диктовка като съпруга ми. Той вече не е малко момче. Време е да проумее, че когато се ожениш, се отделяш. Ако не го осъзнае скоро… май аз самата ще трябва да си тръгна. Преди да е станало прекалено късно.
Съпруга на мамин син: живея в дом, където всичко е по нейните правила и повече не издържам!
