Децата на зълва ми ми лазят по нервите – не искам моето дете да има контакт с тях! Обясних на свекървата: „Уважавам вас и дъщеря ви, но не желая нейните деца да идват у дома, докато съм на работа – държат се ужасно и това е неприемливо за мен.“ Свекървата настоява, че на детето ми му е скучно само и че поне децата на Анна му правят компания, но аз твърдо не съм съгласна – предпочитам дъщеря ми да стои далеч от тях. Дъщеря ми е на 11, живеем в малко градче край София, близо до нас е и семейството на зълва ми – тя има 13-годишен син и 10-годишна дъщеря, които се държат невъзпитано, крадат и създават проблеми вкъщи. Колкото и да настояват близките ни, че са семейство и трябва да общуват, за мен това не е приятелско или възпитано обкръжение за моето дете – и няма да позволя отношенията им да продължат!

Дневник, 14 юни

Понякога се чудя дали не съм прекалено строга, но честно казано, децата на зълва ми просто не мога да търпя. Не желая моето дете да има много контакт с тях.

Днес отново спорих с майката на мъжа ми, баба Мария. Казах ѝ директно:
Уважавам теб и твоята дъщеря, но не искам децата на Виктория да идват у нас, когато съм на работа. Държат се ужасно и това за мен е недопустимо.

Баба Мария не се съгласи:
И това, че твоята Яна стои цял ден сама, не те ли притеснява? Поне с Мария и Петър си играе и не ѝ е скучно.

Опитах се да обясня:
Не ѝ е скучно сама, не се тревожи. Когато имам време те каня. Но принципно съм против.

Какво толкова са ти направили?

Този разговор се повтаря често, защото баба Мария не иска да приеме решението ми. Яна е на 11, живеем в покрайнините на София. Виктория – жената на братa на съпруга ми – е наблизо, с децата си: момче на 13 и момиче на 10. В началото уж се разбираха с Яна, аз винаги ги наблюдавах, но нищо особено не видях.

Виктория и баба Мария си мислят, че децата са възпитани перфектно, но реалността е друга. Баба Мария идва само по празници и не вижда истинската картина. Докато Яна е спокойна и послушна, Петър и Мария са като ураган. Присвояват играчките на Яна, дори наскоро пребъркаха чантата ми, взеха 10 лева и отидоха да си купят сладолед и лимонада.

Появяват се без предупреждение, разпореждат се у дома, ядат каквото искат, държат се все едно им е позволено всичко. Дори супа не искат да ядат, но винаги искат нещо “вкусно”.

Не ям супа. Дай ми пари, ще ида до магазина заповяда Петър на Яна.
Нямам пари притесни се Яна.
Майка ти има, вземи чантата ѝ. Ако не го направиш, ще го взема сам.

И той го направи, извади парите от чантата ми и излезе. На Яна нищо не даде, защото тя не го е взела. Когато се обадих на Виктория, тя ме овини не трябвало да оставям парите си, където може да ги вземе някой.

Виктория, това е моят дом. Синът ти ровеше в нещата ми говори с него. В нашето семейство не се правят такива неща и няма да позволя твоите деца да го правят.

Виктория се засегна, но после се успокои. Когато бях в отпуска, нейните деца редовно идваха у дома, а аз ги наглеждах да няма инциденти. Но един път дори полицай от квартала дойде и повика Яна на разпит. Оказа се, че Петър е откраднал нещо от магазина, а Яна е била с него.

Голям праз, недей да вдигаш шум добави мъжът на Виктория.

След този случай помолих съпруга си да поговори с Виктория. Той ме изслуша. Племенниците обещаха да се държат добре, Виктория каза, че ще ги гледа повече, но уви

Договорих се с Яна да не се поддава на провокации. Тя удържа на думата си, но те пак дойдоха и нарязаха младата череша в двора, уж за да правят пикник, защото нямали дърва.

След този инцидент реших ограничавам всякакви срещи на Яна с тези деца.

Не пускаш ли дори внучката ми при нас? Все пак са роднини възмути се баба Мария.
Не, такива приятели не ѝ трябват.
Научи я да води, а не да следва, и всичко ще е наред намеси се и Виктория.
Не ѝ отговорих. Не ме е срам от възпитанието на Яна, по-скоро Виктория трябва да се замисли за своите деца. Яна има достатъчно приятели, не страда от липса на внимание. Мисля, че взех правилното решение.