Баба ни нараняваше татко толкова силно, колкото можеше, а ние с брат ми винаги страдахме от това нейно отношение Когато бяхме сами с баба, в неделите или през лятото на село, постоянно слушахме клюките ѝ за съседите, разказите ѝ от миналото и вечните ѝ упреци към зет си и нашия баща. За нея татко никога не беше същият – все нещо му намираше. – Още на четирийсет, а вече плешив! Коремчето му расте. Как изобщо го гледаш? Дай Боже да не заприличаш на него! Външният му вид не беше единствената причина. На баба не ѝ харесваше, че работи много, че помага вкъщи, че не позволява на нас и на мама всичко. Не ходим всяка година на море – той бил виновен. Мама, която не винаги работи и записва какви ли не странни курсове, според баба върши всичко правилно, а татко пак трябва да ѝ дава пари. Но темата не е мама, темата все е татко. Татко е страхотен баща. Имаме всичко, живеем добре, но баба все намира за какво да му се ядоса. Сега съм на шестнайсет и разбирам за какво говори, но брат ми е още само на осем — той слуша и възприема думите ѝ дословно. Не зная дали бабините приказки ще оставят огорчение у него към татко. – Какво има да го обичаш? Татко ти пръст не си мръднал, за да купи апартамента, където живееш. Ако не бяхме аз и дядо ти, все още под наем щяхте да сте. Трябва да сте благодарни, че ви помагаме толкова. А бащините ти баба и дядо? Разведени са и живеят надалеч. Аз съм единствената ти баба, при която можеш да стоиш – все това мърмореше баба. Татко е чувал тези упреци от тъщата безброй пъти, а ние с брат ми и като малки, и сега все го утешаваме. Баба се опитва с всички средства да срине самочувствието му и да го направи по-маловажен за нас, но ние винаги сме на таткова страна. Когато ни дават избор дали да я посетим, често решаваме да си останем вкъщи. Баба се сърди и се оплаква на мама, че сме отчуждени, а не разбира истинската причина, поради която не искаме да поддържаме връзка с нея. Не знам дали тя някога ще разбере, че като наранява татко ни, наранява и нас.

Знаеш ли, баба правеше всичко възможно да напада татко и от това ние с брат ми много страдахме, без и да осъзнава понякога колко силно ни боли.

Когато бяхме само с нея, например през уикендите или през ваканциите на село, все слушахме клюките за съседите, спомени от младостта ѝ и неизменно как нищо не става от нейния зет нашият татко. За нея татко никога не беше достатъчно добър.

Още няма и петдесет, а вече е плешив! Коремът му расте… Как можеш изобщо да го гледаш? Дано никога не заприличаш на него! такива неща ни повтаряше.

Външният му вид обаче далеч не беше единствената ѝ грижа. Не харесваше, че работи много, че не ни позволява на нас и мама да правим каквото си поискаме. Ако не ходим всяко лято на море, значи татко не е загрижен за семейството. А майка тя, дори да не работи, дори да ходи по разни странни курсове, винаги прави всичко както трябва според баба, и все татко е длъжен да ѝ дава пари за това. Но нали не сме събрани тук да говорим за мама, а за татко.

Татко всъщност е чудесен баща. Имаме всичко, не ни липсва нищо, живеем си добре, а баба се сърди на татко за някакви неща, които дори не мога да обясня. Аз сега съм на шестнайсет, вече разбирам що-годе за какво говори, но брат ми е само на осем и всичко го възприема буквално. Не знам дали приказките на баба няма да го накарат един ден да таи огорчение към татко.

Какво има да го обичаш? Татко ти нищо не направи, за да си купите апартамента, в който живеете. Ако не бях аз с дядо ти, още щяхте да плащате наем! Трябва да си благодарна, че ви помагаме. А какво са направили баба и дядо по бащина линия? Разведени, пръснати по чужбина, нови семейства Само аз ви останах, при мен можете да идвате мърмореше баба.

Татко повече от веднъж е чувал тези упреци, но колкото и да го боли, винаги сме се стараели с брат ми да му покажем, че го обичаме и ценим, още от малки. Баба сякаш нарочно опитва да му срине самочувствието и да го направи по-малко важен в нашия живот, но ние сме винаги на негова страна. Затова и когато можем да избираме, по-скоро си стоим вкъщи, отколкото да ходим при нея. Баба се сърди, кара се на мама, чудейки се защо не искаме да се виждаме по-често.

Знам ли, понякога си мисля, че тя дори не разбира, че когато наранява баща ни, всъщност и нас наранява.