Нищо подобно, тържествуващо я изгледа Снежана. Майката на Калоян, оказва се, само това е чакала синът да се ожени и да ѝ дари внуци.
Подготвила се е основно за това.
Снежана се омъжи по голяма любов на 21 години, въпреки майчините предупреждения.
Той е с 22 години по-голям от теб! Разбираш ли, че след десетина години ти ще си млада и красива, а той вече почти възрастен мъж с разни болежки? убеждаваше я майка ѝ.
Мамо, отде ги намираш тия клишета? недоволно мръщеше нос Снежана. Омръзна ми да слушам.
Предпочитам да съм с Калоян като зад стена от камък! Той ме обича, аз него какво повече? Щастлива съм.
Не отстъпи и си устроиха сватба както си трябва.
Снежана се премести в жилището на Калоян среден служител в общината веднага след сватбата, и десет години все повече се убеждаваше, че е постъпила правилно.
Съпругът ѝ се грижи за нея, угажда на прищевките ѝ (а те не бяха много). Благодарение на него тя завърши университета, без да се разсейва с работи на парче, и после намери работа в офиса на негов познат лека и добре платена.
Животът им беше подреден, лек и весел, така че всички недоброжелатели им признаха щастливото и хармонично семейство.
Майката на Снежана започна да уважава Калоян повече. Двете му дъщери от първия брак спряха да гледат накриво новата жена до баща си и макар рядко, се държаха приятелски.
Калоян беше оставил почти всичко на бившето семейство след развода, въпреки че разлъката беше по инициатива на първата му жена.
Живееха скромно, но никога не изпитваха лишения.
Докато един ден, съвсем неочаквано, Калоян не получи инфаркт.
Господи, какъв страх береше тогава! Денем и нощем в болницата, после у дома не се отделяше от него, сама го постави на крака.
За радост всичко мина благополучно.
След рехабилитация в санаториум Калоян напусна работата и започна да консултира познати, колкото да изкарат по някой лев.
Излизаше само за кратки разходки из Борисовата градина.
Най-важното интимният им живот почти съвсем угасна.
Снежи, разбираш, че всяко натоварване може да е опасно за мен? с въздишка я питаше Калоян. Не ми се сърдиш, нали?
Глупости, Кале! веднага го успокояваше тя. Най-важното е здравето ти. Това са дребни неща…
Думи едни, природа друго. И преди не си пасваха особено, а сега още по-зле.
Снежана не започна да мърмори, а напротив сравнително бързо си намери любовник. Този млад мъж, близък до нейната възраст, постъпи в офиса им преди половин година.
Ивайло беше кротък, скромен, твърде възпитан привлече вниманието на всички свободни колежки, но още от първия ден Снежана забеляза как я гледа.
Казвам ти направо няма да се развеждам. И никой не трябва да разбира за нашата връзка, изрече тя на Ивайло, щом той я покани на кафе.
Добре, послушно кимна той.
Срещаха се само в хотели, тъй като Ивайло живееше с пенсионираната си майка в едностаен апартамент, а при Снежана вкъщи нямаше как да ходи.
Прикриваха се, но след осем месеца колежката Мариета ги засече.
А бе, вие какво правите тука? с любопитство ги гледаше Мариета, току-що излязла от хотела след тях двамата.
Съвпадение беше, случайно се срещнахме, замънка Снежана.
Да бе, съвпадение… подкачи ги Мариета. Стана ми ясно… Значи си имате аферичка.
Мари, само не ни издавай, моля те! изплашено я молеше Снежана. Знаеш…
Знам, спокойно. От мен няма да чуят, обеща Мариета.
Наистина запази тайната им. Даже станаха доста близки, излизаха заедно на обяд, доверяваха си личните тегоби Мариета беше добре запозната с драмиите между Снежана и Ивайло.
Ивайло пак снощи мърмори, че трябвало да се разведа и да се омъжа за него. Писнало му, казал, да ме дели с друг. А аз му казвам, че с Калоян вече не спим заедно. Няма кой да дели!
И какво той?
Нервира се. Повтаря: Знаеш за какво говоря…
Ами, може би наистина да се омъжиш за него?
Мари, моля те! Обичам Калоян, той е страхотен човек. Раздялата ще го убие.
Искаш да го пратиш в гроба ли? За какво? За да живея в едностаен с майка му? Благодаря, няма нужда.
Снежана беше твърдо убедена, че Ивайло няма да я напусне сигурен беше влюбен, и че с времето ще спре да настоява за брак.
Не стана така…
Ти… едва дишащ, разтреперан от гняв, я посрещна Ивайло на следваща среща.
Какво има?
Не се досещаш ли?!
Кажи, Иво, какво е, нямаме време…
За теб все малко време имаш за мен, а за аборт си намери! лицето на Ивайло стана алено.
Не разбирам… започна Снежана, но после реши да не увърта. Да, направих го! Това си е моя работа. Какво друго можех да направя?
И моето дете беше! Трябваше да ме попиташ…
Сериозно? И какво щеше да кажеш? Да се разведа и да раждам? Или да метна детето на Калоян, като знам, че не може да е негово?! вече крещеше.
Можеше да се оженим, щяхме двамата да го гледаме…
Онова сме го обсъждали, Ивайло. Не мога да се омъжа за теб, смълча се Снежана говореше отегчено. Ще въртим ли пак едно и също?
Тогава нямаше дете.
Вече и сега няма. Иво, да забравим и да живеем, както беше.
Наистина ли? невярващо я изгледа той. Мислех… Все тая. Край, Снежи, до тук.
Ами върви тогава… излязоха ѝ нервите и тръгна към тях.
Сигурно щеше да се оправят нещата. Но Ивайло все не се успокояваше. Месец се държеше сякаш не я познава, после още един замина на обучение и дори едно съобщение не прати.
Снежана и тя не пишеше и тя си имаше гордост, но накрая не издържа.
Когато Ивайло се върна в офиса, му писа и уреждаше среща в любимото им кафене.
Искаше да го прегърне, целуне, но Ивайло беше студен, чужд…
Снежана започна да го разпитва за командировката…
Снежи, казвай накратко. Нямам време, прекъсна я Ивайло.
Липсваше ми… айде да се издобряваме? Обещавам, че вече няма да…
Вече няма значение, прекъсна я рязко той. Ще ти спестя сили и нерви. Край. Повече няма да сме заедно, Снежи.
Женя се и ще ставам баща скоро. Ще съм добър и верен съпруг, извини ме.
Ама че бързо действаш! възкликна тя, още невярваща. И коя е щастливката?
Мариета, равнодушно каза Ивайло. Бременна е, подготвяме сватба. И между другото напускам, намерих по-добре платена работа. Вече имам семейство трябва да го издържам.
Тръгна си, оставяйки Снежана с отворена уста. Думи за достоен отговор не ѝ хрумнаха.
После намери какво да каже, когато изкара Мариета на разходка в парка.
Значи реши, че Ивайло е по-нужен на теб? нахвърли се на нея Снежана. Аз те смятах за приятелка!
Тоя проблем си е твой, равнодушно отвърна Мариета. Нито на теб, нито на никой друг не даваш шанс да е щастлив. Само теглиш хората назад!
Това не те засяга!
Напротив! Ивайло ми харесваше отдавна, но не се намесвах, докато сама не започна да ми разправяш как го мачкаш. Реших да му помогна и му разказах за аборта. Той не е кофти човек.
Даже прекалено…
След раздялата сам дойде при мен, спокойно продължи Мариета. Напихме се, преспахме. Повярвай веднага забременях, и щом разбра, ми предложи брак.
Е, късмет ти е, че ще живеете всичките в едностайна с майка му, с ирония подметна Снежана.
Не позна, боцна я Мариета. Майка му само чакаше да се ожени и да има дете. Всичко е подготвила скоро се местим в двустаен. И дори работа не ми дава казва, че трябва да се пазя, а за парите да не мисля.
Снежана мълчеше, опитвайки се да осмисли всичко.
Хайде, тръгвам. Отиваме с Ивайло на преглед в частна клиника и ти… не се коси много.
Ивайло сам не знаеше, че майка му е скрит милионер, Мариета се отдалечи по алеята.
Две години по-късно Снежана си тръгна от Калоян по негова воля. Узнал е за следващата ѝ забежка и сам подаде за развод.
Новият ухажор не искаше брак, затова Снежана се прибра при майка си. Сякаш имаше над какво да помисли…
