Всичко си знам за нея
Кой звъня?
Максим дотича, едва не изпускайки телефона.
Никой. Някакви измамници…
Виктория продължи да реже краставицата за салатата, без дори да погледне. Третият измамник тази вечер. Интересно за човек, който до вчера ревеше, че телефонът му звъни само когато майка му и куриерът от Еконт му се обадят.
Максим тикна телефона в джоба на дънките и тръгна към хладилника, макар видно беше, че няма и малка идея защо. Застана пред отворената врата и се загледа по рафтовете, сякаш там вътре събираха мъдростта на вселената. Накрая пак нищо не извади, просто затвори хладилника.
Вечерята е готова след двайсет минути каза Виктория.
Аха
Той отпраши към хола и след секунда телевизорът ревна на макс. За двустайната им панелка беше като дискотека. Виктория се засмя под мустак не спря да готви.
Закъсненията в работата почнаха седмица след началото на странните обаждания. Първо един ден, после два подред. До края на месеца Максим се прибираше към девет сякаш това бе новото нормално.
Новият проект гори обясняваше, докато събуваше обувките в коридора. Клиентът не спи, шефът пищи.
Ясно.
Виктория му слагаше стоплената вечеря и сядашe срещу него с книга. Не питаше подробности, не разпитваше кой проект и защо по дяволите му отнема толкова извънредни часове. Максим май очакваше въпроси някъде по пътя си към вкъщи вече ги беше репетирал. Но абсолютна тишина. Сякаш планът му се разпадаше, нямаше къде да пласира оправданията си.
Не се ли сърдиш? попита една вечер, бодейки кюфтето.
За какво?
Ами, че се прибирам късно.
Виктория прелисти страницата.
Работа като работа.
Максим кимна подозираме, с недоволството на човек, хванат в лъжа, когото обаче никой не обвинява.
Подаръците започнаха началото на декември. Първо обици: не за имен ден, не за годишнина ей така, по никой път. После копринен шал от магазинчето в центъра, дето са минали покрай него сто пъти, а Виктория никога не се спира да го гледа.
Ще ти ходи връчваше той кутията. Помислих, че ще ти отива на бежовото палто.
Виктория разопакова, погали плата между пръсти.
Много е хубав.
Наистина ли ти харесва?
Разбира се.
Прибра го при другите специални неща. Максим светна с онази болезнена усмивка на човек, който чака опрощение за грях, който официално още не е признал.
Пари пръскаше със замах и без мисъл. Нов телевизор, въпреки че старият бе като танк. Луксозна кафе-машина, за която Виктория изпуснала дума между картофите. Билети първи ред за театър.
Виктория всичко приемаше с лека усмивка. Вътрешно подреждаше пъзела: чужд парфюм по яката. Съобщения, които Максим четеше в банята с пусната вода. Навик телефонът постоянно да е с екрана надолу.
Фирменият банкет бе в скъп ресторант по Дунавския бряг. Виктория се строи с бежовото палто и копринения шал Максим светна при вида й. Колегите му вече щъкаха със салатите и мезетата, наздравици се лееха отпред като в народно събрание.
Анна я заговори, докато Максим беше за напитки.
Може ли за минутка
Отделиха се до прозореца.
Почти не се познаваме Анна огъваше ремъчето на чантата си. Мъжът ми е в отдела на Максим.
Да, помня.
Ами вади телефона, отваря галерия. Миналата седмица, случайно видях. Извинявайте, не знаех дали да показвам.
На екрана: Максим, прегърнал непозната с тъмна коса. Следващата снимка: целуват се на входа на ресторант.
Виктория гледаше хладнокръвно.
Знам, че не ми е работа избърбори Анна. Просто трябваше да знаете.
Благодаря.
Всичко наред ли е?
Да.
Анна кимна с облекчение.
Ще си мълча. И на мъжа няма да кажа.
Много благодаря.
Максим пристигна с шампанското. Виктория си взе чашата с обичайната усмивка. Той, естествено, нищо не усети явно търсеше само кетъринга с хапките.
Прибраха се мълчейки. Максим включи радио Веселина и си тананикаше. Виктория, загледана през прозореца, си мислеше колко смешно са устроени хората все се боят от разобличение, а оставят следи като слон на плажа.
Хубава вечер се получи, нали? попита Максим, паркирайки.
Чудесна.
Следващите седмици минаха без промяна: закуски, вечери, празни разговори. Максим започна да се прибира още по-късно. Виктория не зададе нито един въпрос повече.
Подаръците валяха. Златна гривна за Нова година. Ваучер за СПА. Право да изхарчи за ремонт на кухнята, колкото си иска.
Виктория се съгласяваше на всичко.
Преводите започнаха януари. Малки суми, незабележими: петдесет лева за масаж, още двадесет за козметик, тридесет за нови ботуши.
Мамо, преведох ти.
Видях, Вики. Валентина не питаше за какво. Гласът на Виктория по телефона каза достатъчно. Всичко ще се нареди.
Знам.
Виктория разказваше на Максим за харчовете по салони, бутици и клиники. Той кимаше расеяно. Какво му дреме за цената, щом можеш да изкупиш съвестта си за всяка сума?
Скъпа чанта забеляза веднъж, виждайки опаковка в антрето.
Италианска кожа.
Много хубава.
Чантата бе от намаление за трийсет лева, другите сто четиридесет отидоха при майка. Максим разликата дори не усети и без друго бе спокоен само със смартфона и вечните срещи.
Валентина събираше паричките на самостоятелен влог. Дъщеря ѝ нищо не обясняваше майчиното сърце усеща без думи, че предстои нещо сериозно.
Ще дойдеш ли през уикенда? питаше тя.
Скоро, мамо.
Виктория бавно източваше семейните спестявания. Курсове по английски, на които не беше записана. Фитнес-клуб, който не съществуваше. Скъп зъболекар, дето изобщо нямаше нужда.
Максим се радваше на харчовете като човек, който си плаща индулгенция предварително. Всеки превод още една тухличка в стената към спокойната му съвест.
Имаш ли нужда от нещо? питаше всяка вечер.
Ще поръчам утре от онзи сайт. Има намаление на спално бельо.
Разбира се.
Вече не го интересуваше кой сайт и коя акция. Виктория тайно се смееше. Лесно е да заблудиш човек, потънал до уши в собствените си лъжи.
Към края на февруари на общата сметка бяха останали осем лева и четирийсет и три стотинки. Виктория провери баланса рано сутрин, докато Максим се къпеше. Погледна числата, затвори приложението.
Вечерта приготви любимите му кюфтенца и подреди масата в хола, не в кухнята.
Какъв е поводът? учуди се Максим.
Сядай.
Той седна. Виктория остана права.
Знам за нея.
Максим застина с вилица във въздуха. Лицето му смени шарката три пъти за секунда: розово, сиво, нейде между тях.
За кого?
Недей, Максим.
Вилицата издрънча в чинията.
Откъде Как
Няма значение.
Опита се да стане, но краката не го слушаха. Виктория го гледаше спокойно, почти без чувства. Стотици пъти бе проигравала този момент в главата си. Сега остана само умора.
Вики, мога да обясня
Не си прави труда.
Грешка беше, аз
Утре подавам молба за развод.
Максим се хвана за края на масата.
Ей, почакай Може би
Не.
Виктория се обърна и влезе да си събере багажа. Максим стоя над изстиващите кюфтета, гледайки в празното. Играчката свърши. Той се оказа губещият.
Валентина отвори вратата, още преди Виктория да звънне.
Боршът е на печката. Стаята е готова.
Виктория прегърна майка си на прага. За пръв път от месеци раменете ѝ се отпуснаха, тежестта падна.
Благодаря ти, мамо.
Иди вечеряй. После ще говорим.
Разводът мина бързо и тихо. Максим не спореше, не се пазари. Общата сметка празна, апартаментът негов. Делба нямаше.
Виктория подписа с облекчение. Без отмъщение, без драма. Само чист въздух.
Полугодието у майка отмина неусетно. Работа, книги, дълги разходки по познатите улици. После брокерката позвъня с добри новини.
Едностаен в нова сграда. Точно във вашия бюджет. Ще го видите ли?
Виктория искаше.
Банката одобри кредита за седмица добра кредитна история, стабилна работа, първоначална вноска онези разходи, тайничко спестявани от общата сметка.
Получаване на ключовете слънчев ден в края на август. Тежката връзка приятно натежаваше в джоба.
Първата нощ в новия апартамент Виктория изкара на надуваем дюшек сред празната стая. Мебелите бяха за утре, но тя не държеше да чака. Лежеше, гледайки тавана, и си мислеше колко дълъг път е изминала за година.
Никакви съжаления. Никакви ами ако. Само тишина, която ухае на нова мазилка и нов живот.
Виктория се усмихна в тъмнината
На сутринта ще свари кафе в новата си джезве и ще го пие на прозореца. После ще нарежда дома си бавно, тухла по тухла, както подреди и своето бягство от лъжливия брак.
Търпение и разум. Те я доведоха тук.
И ще я заведат по-далеч.
