Къде отиваш? А кой ще готви сега?
Какво става? Къде тръгваш? А кой ще ни готви? извика объркано съпругът й, щом видя какво прави Анелия след поредния спор с тъщата си
Анелия погледна през прозореца. Сивата тъга се стелеше над града, въпреки че тъкмо бе дошла пролетта. В малкото си градче в Северна България слънцето се показваше рядко. Хората тук бяха намръщени, сурови, всеки гледаше да си мълчи.
Анелия се улови, че почти никога не се усмихва, а бръчката между веждите й я състаряваше с години.
Мамо! Излизам навън обади се дъщеря й, Станислава.
Добре махна разсеяно Анелия.
Само добре? Дай ми пари.
И разходката вече струва? въздъхна жената.
Мамо, кой друг задава такива въпроси?! сопна се Станислава. Чакат ме, побързай! И защо толкова малко?
Стига за сладолед.
Голям скъперник си! промърмори Станислава и изчезна през вратата, без да дочака майката.
Анелия поклати глава, припомнайки си колко сладка беше Станислава като малко момиче, преди да дойде тийнейджърството.
Анелия, гладен съм! Още ли ще чакам? провикна се раздразнен съпругът й, Петър.
Вземи си, отговори хладно тя, слагайки чинията на масата.
Донеси ми я, де, моля те?
Анелия едва не изпусна тенджерата. Как смее
Яде се в кухнята, Петре. Ако искаш яж, ако не твоя си работа, каза тя и седна сама на масата.
Петнадесет минути по-късно Петър се появи.
Изстинало е гадно.
Много се забави.
Казах ти! Никаква нежност, никаква грижа! Знаеш, че гледам мача! добави Петър, мляскайки пилето. Нищо не става от него.
Анелия само обърна очи. С този футбол мъжът й не беше себе си залагания, фенски артикули, скъпи билети Вече беше пристрастен, макар през младостта си да не се интересуваше от спорт.
Без да сяда, Петър си взе кенче за настроение, чипс за нервите и се върна пред телевизора. А Анелия остана насаме с мръсните чинии.
Готвенето бе напразно. Никой не го оцени.
Тя бе изтощена от работа, работеше като главна медицинска сестра в болницата. Болни идваха с тревоги и куп болести. Така минаваха дните напрежение на работа, а вкъщи никаква топлина или радост, само задължения. Переш, чистиш, миеш.
Има ли още? Петър търсеше ново кенче в хладилника. Защо няма повече?
Всичко изпил! И аз ли да ти купувам пак? Засрами се, Петре! не издържа Анелия.
Големи чувства измърмори той, захлопвайки хладилника и излиза да попълни запасите преди следващия мач.
Анелия реши да си легне другият ден я чакаше тежък труд. Но не можеше да спи. Мислеше за Станислава къде ходи, с кого? Беше станало вече тъмно, а дъщеря й още не се бе прибрала. Като я набираше, Станислава се дразнеше.
Излагаш ме пред приятелите! Остави ме! крещеше Станислава по телефона. Анелия престана да звъни, успокоявайки се, че дъщеря й скоро няма да е дете навърши 18. Но не работеше, не учеше. Завърши гимназия и реши да се търси.
След като задряма за малко, Анелия я събудиха ликуващите викове на Петър. Някой явно бе отбелязал гол. После започна да обсъжда мача със съседа, който бе дошъл случайно и останал. По-късно съседът доведе приятелката си, и тримата почнаха да викат за любимия отбор. Когато бе вече дълбока нощ, се появи Станислава, тръшна чиниите, стъпа шумно и легна. Щом всичко заглъхна и Анелия най-сетне успя да се отпусне, котката закряска за храна.
В този дом, освен мен, някой ще нахрани ли котката?! ядосана и изтощена от мигрена и безсъние, Анелия излезе от спалнята. Надяваше се поне да я чуят, но дъщеря й бе с слушалките и махна неопределено с ръка. Петър похъркваше пред телевизора с кенче в ръка.
Уморена съм… Уморена съм от всичко това! помисли си Анелия.
На сутринта тъщата позвъни да я събуди.
Анелия, мило, помниш ли време е да засадим зеленчуците! Трябва да идем до селото да почистим.
Помня, въздъхна Анелия.
Значи утре тръгваме!
В единствения си почивен ден Анелия работи на полето под зоркия надзор на тъщата.
Не мети така! Метлата се държи по друг начин! разпореждаше се седнала на пейка.
Почти на петдесет съм, госпожо Донка, знам как се прави осмели се Анелия.
Петър
Къде е вашият Петър? Защо той не ви доведе? Защо трябваше да пътуваме три часа с автобуса? И непрекъснато за Петър, за Петър
Той се уморява.
А аз? Мислите, че не се уморявам?
Анелия се разкая, че не си прехапа езика. Донка бе устата и обичаше справедливостта. Но тази справедливост изключваше Анелия. През целия си живот Донка боготвореше сина си, а снаха й бе просто търпяна помагачка.
На връщане седяха на противоположни седалки в автобуса. На следващия ден Донка се оплака на Петър от държанието на снаха си.
Как можа така да говориш на майка ми?! разкрещя се Петър. Ако не беше тя
Какво? ръце кръстосала, запита Анелия. Разбра, че повече няма да преглъща това незаслужено отношение.
Щеше да работиш в здравната служба! припомни, че майка му бе помогнала Анелия да се уреди в областната болница. Заплатата беше по-голяма, но бе платила с нерви и побелели коси. Много пъти Анелия съжаляваше, че се отказа от спокойната общинска работа за това постоянно напрежение. Какво правиш? млъкна Петър, виждайки действията на Анелия.
Това, което направи Анелия, Петър никога не бе предполагал!
