Дневник, 25ноември
Сутринта стана съвсем странна, когато се качих в купе 4 на българския интерситието София Пловдив. Със себе си донесох малка куфарчета и телефона, който почти не ми позволяваше да се отпусна.
Вратата отвориха и влезе ефемерна дама, облечена в елегантно бежово палто. В ръцете й държеше скромен пътнически куфар. За миг се замислих, че дори и в този тесен влак, тя изглежда като излезла от някаква модна листа.
Добър ден! Имате ли място на долната полка? Поглезете се и седнете, моля, каза тя с мек глас.
Аз, Радостина, се опитвах да се скрия в своя свят от мрачни мисли, но колелото на влака вече летеше със скорост 80км/ч, а аз не можех да избягам от него.
Благодаря, аз съм Мирослава, представи се дамата, като се опита да научи моето име.
Аз съм Радостина, отговорих, без да вдигна поглед от телефона.
Веднага се разнесе аромат на свежи пиони, фрезии, рози, ландыш и магнолия.
Хлоя прошепнах, вдишвайки миризмата. Това беше парфюмът, който не се бърка с никой друг.
Мирослава се усмихна и каза, че това е нейният любим аромат от години. Обясни, че всяко друго парфюм й се е сторило като главоболие и кошмар, а Хлоя е като визитна картичка, без която не може да живее. Съгласих се, защото и аз се разпознах в това.
Тя свали палтото и го постави на вешалка, като всяко нейно движение беше съчетание от грация и несъзнателна сила. Дланите й бяха обгърнати в златисти пръстенчета, което подсказа, че е или пиан, или любителка на цигулки и клавиши.
Случайно ли сте учила в музикална школа? попитах.
Да, в нашето време беше модно да се обучават децата в музика. Завърших цигулка и пиано, след това учих в музикално училище и дори преподавам там за кратък момент. Отдавна не докоснах инструмент, но виждам, че ръцете Ви говорят за нещо. отговори тя.
Тези думи ме изненадаха, но и ме разтопиха. Оказа се, че ръцете откриват възраст и страсти, а не само външния вид.
След това Мирослава предложи да споделим вечеря и кафе. Аз се притесних за кафе в влака, но тя имаше термос с домашно приготвен ароматен кафе, добавил малко черен шоколад с орехи.
Кафето е като вълшебен еликсир успокоява душата, каза тя, докатока в кутията ѝ изскочи кремена флаконка с надпис Текела българско чисто довоенска ракия.
Отказах се да пия, но тя се увери, че ще добави само малко, за да омагьоса вкуса. След като разлее кафето в чаши, прибави две чаени лъжици устренски уиски, позовавайки се на невыплаканите сълзи, които ще придадат специален нотен оттенък.
С всяка глътка усещах как ароматът се сплита с моите спомени.
Започнах да разказвам за работата си в луксозен парфюмний магазин, където срещнах Симеон директора, който ми даряваше малки дарове шоколад, плодове, дори ме возеше със своя кола. Със сърцето ми се разтърси, но след като видях как се целува с касиерка, светът ми се срина. Купих билет за влака и тръгнах в спешност.
Мирослава ме слушаше със състрадателен поглед. Тя ми каза, че тази болка е като пясъчинка в огромна везна малка, но тежка за мен. Тя ми подари наставление: не се привързвай към старите дрехи, които ти не пасват, а ги изхвърли, за да можеш да пробваш нови, покрасиви.
Слънцето в купето изчезна, а ние се подсигурихме, че всичко е готово за нощния сън. Поставих глава върху възглавницата и уснах в леко сънливо състояние.
В сънищата ми се върнаха спомени за младата скрипачка, която мечтаеше за голямо сценично бъдеще, за Сашко любимият й партньор, който в последния момент я изневери с друга. Този травматичен момент разкъса чашата, разля пълната с червена течност.
Събудих се с шум на влака, но в купето никой не беше може би Мирослава беше само образ в съзнанието ми. На масичката остана шоколад с горски ядки и записка: Когато отново пътуваш, не забравяй шоколада и думите, които ти казах.
През прозореца преминаваха полетата и малките села в Родопите. Чувствам, че тази нощ ме промени сърцето ми е все още раненото, но съм готова да продължа напред, с нова енергия и с уроци, които не се забравят.
Радостина.
