Lukas Solvik – Page 130

Бях жена това беше задължение, казваше се тогава. Какво ще има за вечеря днес? попита Димитър, докато

Томасе, майка ти няма да живее с нас дадох на съпруга си последен шанс.В тихо село близо до Кентъри

Помня онзи ден, когато събрах всичко, което можех, и ги изхвърлих пред вратата Тук вече не живееш.

Тя влезе в кабинета на съпруга си и найнакрая разбра защо работи така много. Не ме слушаш изобщо!

Още ви е късмет с жената, кимна лекарят в посока на вратата. Страхувах се ужасно, че Божана ще разбере

Дневник, 12ти ноември, 2025г. Няма да има условен срок казвам на себе си, докато се вглеждам в файла.

Нахалствалите съседи в купето изядоха цялата ми храна, но получиха урок, който ще помнят дълго.

Дневник, 12 юли 2025г. Днес отново се замислям за отношението на майка ми София Димитрова към семейството

Ти сериозно? Розово? За сватба? Ралица Петрова почти изпусна чашата с кафе, гледайки Елисавета Димитрова.

Виждаш ли какво си направи, че откраднаш ми бащата! ИЗХОДИ ОТ ТУК! Незабавно напусни апартамента ми!