Помня онзи ден, когато събрах всичко, което можех, и ги изхвърлих пред вратата Тук вече не живееш. Се развеждаме. Десис остава с мен, изрече Иван, безмилостно, и остави куфари след себе си.
Нищо Иван беше полесен, отколкото изглеждаше. Ще се успокои, ще се извиня и ще се върнем към старата ни приказка. А за сега ще живея при майка си.
Благоденето обгръщаше всяка моя стъпка. Преди седем години се ожених за тихия, като удав, програмист Димитър Стоянов и преминах от майка си в неговата квартира в София.
След две години дойде нашият син Десис, който Димитър обожаваше и с радост се грижеше за него, докато аз се развивах в своята търговска фирма. Кариерната ми пътека също се изравняваше шефовете ценеха моята отговорност и упоритост, а след месечна командировка в Пловдив трябваше да получа желаната позиция ръководител на отдел. С него можеше да се отвори и пътят към столицата.
А имаше и тайна привързаност красивият колега Михаил Петров, който умееше да задържи езика зад зъбите. Срещахме се рядко, но за мен това бе достатъчно, за да оживи моят съвременен съюз с Димитър и да се почувствам желана жена.
Айде, Маринко, ще се разпънеш, казваше ми майка ми Маргарита Георгиева, знаеща за всичко, включително и за приятеля. Иван няма да ти прости, ако разбере. Десис ще остане без баща.
Мамо, не се тревожи, отричах. Аз съм предпазлива, а Димитър ме обича и ми вярва безусловно.
С времето Димитър усещаше с подозрение моите късове по работа и не одобряваше желанието ми да се преместя в София. Първите ни скандали бяха леки, защото той винаги се оставяше да се помирява след малко.
За всяка случайност, аз временно се отказах от срещите с Михаил, който се разочарова. Струваше ми се, че младият мъж страда от невъзможността да бъде с любимата му жена с мен, но всичко се обърна.
Каква мъка, Миха? Не ме остави?, чух случайно, докато Михаил шепнеше с колегата си Васил. Дай, Димитър вече е подозрителен! Съжалявам ли, че цялата година вложих в нея?
Той трябваше да ме заведе в София, а вместо това се притесняваше от моето отсъствие. Ами, как сте?, подигра се Васил. Мислех, че вие сте заедно
Какво говориш?, пренебрежително извика Михаил. Тази стара баба ме взе!
Старка? Тя беше само три години помлада от него какво се случваше?
Точно това изрече Михаил, а Васил се оттегли в офиса, докато двамата продължиха кривадата си в коридора. Не забелязаха нищото, докато не се появи шефът им Игор Стойчев, който се разправяше близо до тях.
Какво се случва тук?, запита Игор, карайки ги да се вмръкнат. С какво се занимавате?
Ние, започна Михаил, но Игор го прекъсна.
Не очаквах такова от теб, Маринко, каза той без да обръща внимание на думите на Михаил. Сега ще размишлявам дали да ти дадем повишение и дори дали да те изпратя в столицата.
Игор Стойчев, това е недоразумение, се изчуди Маринко. Ще обясня всичко
Ще помисля дали да останеш в компанията, Михаил, продължи Игор студено, като се отдалечи, оставяйки ги в състояние на смут.
Шефът не остана дълго. Маринко беше ценен служител, а Михаил беше само новак от последните две години. Не я уволниха, а я прехвърлиха в клон в крайния край на града.
Словете, които Михаил й изрече на раздяла предимно непристойни тя се опита да забрави, заедно с него.
Но още след няколко дни, Димитър я срещна в офиса с хладно настроение.
Отново закъсняваш?, попита той.
Да, отговори Маринко, без да усеща вина. Имах проблеми с нов клиент. Димитър я погледна мрачно и върна на масата няколко снимки.
На тях се виждаше Маринко и Михаил в кафене, на улицата, излизайки от хотел. Трябваше да бъдеш слеп, за да не разбереш, че са били любовници.
Тя се умори да се оправдава в работата за проваления си роман, а Димитър не изглеждаше готов за прошка. Тогава реши да бъде честна.
Бяха само няколко пъти, исках да се отдъхам, признала тя.
Невероятно, Димитър не реагира така, каквото очакваше. Тази вечер той спря да говори с нея, отиде в стаята на сина, а на следващия ден лично събра нейните вещи и ги постави в коридора.
Тук вече не живееш. Се развеждаме. Десис остава с мен, изрече той отново, като я остави без думи.
Тя не се съпротивляваше Иван беше твърдо решен. Ще се успокои, мислеше си. Ще се извиня и ще върнем всичко в изправо. А за сега при майка си.
Казах ти!, настоя Маргарита, но след това се успокои. Ще се оправя. Само, че Десис без майка ще бъде
Мамо, ще се справя!, викаше Маринко, докато ядът я гонише.
Тогава се събуди в нея желанието за отмъщение към онзи, който предаде съпруга Михаил. На следващия ден я намери при новото му работно място.
Ето те!, изрече той, Нямам нищо повече да правя! Трябва да докажа на Игор, че съм ценен работник!
Тогава кой?, попита Маринко, объркана.
Нищо не знам, пожали Михаил рамене. Снимките не можех да ги направя сам, а печатането им от миналото време не е за мен!
От този момент Маринко не успя да открие виновника, а Димитър я отхвърляше. Той подаде развод и настоя да не се моли за съвместно дете. Дори затвори вратата в квартирата, смени заключенията.
Синът ми не се нуждае от такава майка, заяви той студено. Ако останеш, ще ти отнема родителските права, както на жена без отговорност.
Сморават ли се?, викаше Маринко. Димитре, говори като възрастен!
Без успех. Маргарита се опита да говори със зятя, но той остана непреклонен.
Маринко реши да се потопи в работа, надявайки се, че Игор Ще я изпрати на стажировка в София и ще получи позицията на ръководител. Тя се чувстваше оживена може би ще успее да се върне към семейството.
Мамо, поздрави ме!, викаше тя една вечер, навлязла в къщата на майка си. След седмица отивам в столицата, а после
Майка й се променеше; сълзите й се събираха в очите, но тя се притисна в столото и се разплакваше.
Мамо Какво става?, питаше Маринко. Защо плачеш?
Какво става?!, изкърти Маргарита, със сухи, горящи очи. Ти ме изоставяш? Не можеш да седнеш на едно място, а на майка ти е все едно!
Мамо, аз вече две пъти седмично идвам при теб, а сега живея с теб временно
Благодаря ти!, изрече майка, кланяйки се с ръка. Никой не ми трябва
Мамо, какво започваш?, продължи Маринко. Ти ли разказа на Димитър за изчезването ми? Ти ли направи онези снимки?
Какво да правя?!, прошепна Маргарита. Само бях изоставена от всички! Мислех, че ще се разведем и ще дойдеш при нас с Десис къде друг да отидем? И всичко да е щастливо
Маринко стоеше тихо, докато майка плачеше, после хвърли всичките си вещи в чантата и излезе от къщата. Прекара няколко нощи при приятелка, след което наметна ново място.
Месец по-късно Димитър разреши да се вижда с Десис и тримата започнаха да прекарват повече време заедно. Може би семейството щеше отново да се обедини.
