Lukas Solvik – Page 250

Лайма удобно се настани на дивана в кафенето и чакаше поръчката си. Тя често идваше тук, за да се наслаждава

Ме уволниха, когато навърших 55 години. Като сбогуване раздадох рози на всеки колега, а на шефа си оставих

Значи, нямаш да вземеш момичето? Не. И на теб не ти го препоръчвам, Бори. Не знаеш какво е бебе.

Дълбока въздишка излезе от устните на Йорданка Иванова, докато тя стъпваше прага на офис сградата, сякаш

Очите на кучето от приюта се изпълниха със сълзи в момента, когато разпозна в непознатия бившия си стопанин.

Една видра с умни очи се яви пред хората с молба за помощ и в знак на благодарност остави щедро възнаграждение.

Беше сигурна, че е намерила килим но някой вътре стенеше и мърдаше.Времето се оказа топло и слънчево

**Дневник на един спасен живот и един спасен живот…** До Кирила се заседна тънък писк.

Идва ли вашият автобус скоро? попита бързащият човек. Госпожо, знаете ли дали автобусът вече е тръгнал?

Пред гробницата на богата дама, бездомникът ѝ зададе въпрос: Вие също ли познавахте моята майка?