Лайма удобно се настани на дивана в кафенето и чакаше поръчката си. Тя често идваше тук, за да се наслаждава на капучино и еклери, за да създаде добро настроение преди работния ден. През прозореца валяше сняг. Лайма с удоволствие отпи глътка от горещото кафе. На масата срещу нея седяха две момичета. Очевидно бяха приятелки.
Чуваш, наскоро срещнах бившата приятелка на моя екс. Наистина, нито лицето й е красиво, нито нещо друго. Какво намира той?
Може би прави отлични цепелини? Или пък върши чудеса в леглото? подсмихна се приятелката.
Хайде, стига! Виж снимките й във Фейсбук. С лице определено не блести.
Момичетата се засмяха, а Лайма замръзна на място. Спомни си думите на майка си, когато беше на седем години, които тя споделяше с баща си: “Ами, нашата Лаймуте не е красавица, но поне да се украсява с трудолюбие.”
Порасналата Лайма внимателно поддържаше външния си вид. Но колкото и да се стараеше, винаги се чувстваше недостатъчно красива. Майка й често казваше: “Дръж се, щерко. Ако не с красота, то с ум ще очароваш. Учи се, старай се, за да не останеш сама.”
В училище се срамуваше от непривлекателната си външност и по-мъжките си форми. В университета се научи да се облича стилно и да се гримира. Дори намери и гадже. Но някак си той си позволяваше шеги за “плоската задница” и “голямата стъпка”. Лайма разбра, че дори да е умна, малко вероятно е някой да я обича. Примири се и продължи живота си.
Изпила кафето с тортата, тя изтича на работа. По време на обяд трябваше да отбие при приятелка, да нахрани котката и да полее цветята. Ева беше заминала за две седмици в Тунис, а съпругът й рядко беше вкъщи. “Ако случайно се срещнат, той дори няма да погледне Лайма”, помисли си Ева и спокойно тръгна на почивка.
Пристигнала при приятелката, Лайма първо насипа храна на дрямчащия кот Мици, след кое се зае с цветята. От другата стая се чуваше музика. Момичето разпозна мелодията и започна да пее: “Свети чуждда звезда, пак далеч от дома…” И изведнъж в апартамента стана толкова хубаво. В тази песен. Сред цветята. Тя се почувства лека и като да се носи във въздуха. Неусетно започна да танцува, наслаждавайки се на цветята и на себе си.
Изведнъж се чуха гласове.
Лайма се обърна и видя двама мъже. Вайтотас! Съпругът на Ева. И още един. И двамата изглеждаха изненадани. “Колко неудобно!” помисли момичето.
Лайма, здравей. Това е приятелят ми Костас. Дойдохме да вземем някои документи. Толкова красиво танцуваше, че не можахме да откъснем погледа. Извинявай, ако прекъснахме.
Аз… ме… Ева ме помоли.
Лайма се втурна към вратата и не забеляза котката под краката си. Предпряла се, не устоя и падна на пода. Очите й помръзнаха.
Съвзря се в болничната стая.
Здравейте. Как се чувствате? Аз съм Вика, неговата ви съквартирантка. Имате лек сътресение, но лекарят каза, че всичко е наред. Посетиха ви куриер и млад мъж с цветя усмихна се приятелски момичето.
Благодаря прошепна Лайма.
Тя внимателно се приведе, отиде до прозореца и отвори пакета. В него беше плодове, сокове и любимите й еклери. Очевидно от Ева и съпруга й.
Протегна ръка към букета и видя бележка: “Лайма, здравей. За такава очарователна момиче като теб няма място в болница. Каня те на изложба на цветя. Отказът не се приема. Костас.”
Лайма притисна лицето си към белите хризантеми, затвори очи от щастие и се втурна да прегърне стайната си съквартирантка…
Красотата не трябва да е ярка и видима. Всяко момиче носи своята. Понякога тя е топла и извира отвътре…
