Author: Pets are humanizing

Таксиджията, който мълчеше Ти никога не чуваш какво ти казвам! С гръм и трясък хвърлих чинията в мивката

– Ей, че за изпразнен пакет си ти, Емилчо! Батюшката ти да беше жива, щеше да те пречука с мокър

Юлияна пламенно се връщаше Вечерният дъждец кръжеше като меланхолична завеса над улиците на Пловдив.

Тюлпани Боже, каква красота! Леля Олга, ти си истинска магьосница! Многоцветните тюлпани галеха окото ми.

Семейното съкровище Не, няма да ме разубедиш, мамо! Ще го направя, каквото и да ми казваш! Десислава

Бирюков – И суров си, Виктор Димитров! Нищо чудно, че всички те наричат Самотника! Хич не можеш

И банани за баба Надя, хубавицо! Недей забравя! Само да са малки, както ги харесва! Последния път какво

Разглезени деца Ти го развали! Вечно му угаждаш, затова ти се качва на главата! Милена, така не може!

– Ехо, има ли някой вкъщи? Елица захвърля сандалите и замърмори от удоволствие. Красиви бяха, няма

Шега Галя! Галче! Дай да препиша! Шепотът на Лили се разнесе из целия клас, а госпожа Мария Николова