Zora! Kde si? Len sa mi ukáž! Nemusíš sa vracať domov! Počul si ma? Nedovolím ti ujsť! Malá dievčina
** 22я декември 2026 г.** Днес навърших 50те години на съпругата ми, Ралица, и нещата се промениха под
13.jún 2026 Dnes som si spomenul, čo sa odohralo, keď moja manželka Ľubomíra dosiahla päťdesiatku.
Quando a Margarida fez cinquenta anos, tudo mudou: a roupa, o cabelo e até o perfume. No início pensei
Hej, počúvaj, čo sa u nás stalo. Mária mi práve otvárala dvere, keď som stála v prahu a držala veľkú tašku.
**Diário 19 de junho de 2026** Mãe, posso entrar? Preciso conversar, eu, Inês Gonçalves, estava na porta
Майко, мога ли да вляза? Трябва да говоря Ралица стоеше в прага на родителската къща, притискайки към
15 юли 1993г., денят, който ще остане запечатан в сърцето ми Мишо, пет години чакаме. Пет. Лекарите казват
Miro, päť rokov sme čakali. Päť. Lekári nám vraveli, že deti nebudeme mať. A tu Miro, pozri!
Miguel, já faz cinco anos que esperamos. Cinco. Os médicos dizem que nunca vamos ter filhos.