Кой е? Мария Иванова, заедно с Николай, излязоха на верандата и погледнаха новия гост. Аз съм при Мария Иванова!
Aké je to krásne, že ťa mám, šepol Ján, objaťujúc svoju manželku. A ja som šťastná, že som s tebou!
Как добре, че имам теб, прошепна Александър, прегръщайки съпругата си. Аз съм щастлива, че си до мен!
Que sorte tenho eu, de ter você, disse Alexandre, abraçando a esposa. E eu feliz por ter você ao meu lado!
Sabes, Júlio, ela é tua irmã, e eu sou a esposa. Já não consigo assistir ao modo como tiras dos nossos filhos e entregas tudo à Olívia. O próprio Júlio percebia que a esposa tinha razão, mas não podia agir de outra forma. Quando a irmã precisava de ajuda, ele era o primeiro a estender a mão, e assim foi sempre, desde a infância. – Júlio, não me oponho a ajudares a Olívia. Mas quando, a cada vez, tiras do nosso orçamento familiar – isso deixa de ser apoio. Torna‑se prejuízo para nós. – Eu entendo tudo. Mas não consigo fazer de outra maneira. Lembrome, como se fosse ontem, dos tempos em que o nosso lar ficava nos arredores de Lisboa, onde o vento
Vieš, Juraj, ona je tvoja sestra, ja som manželka. Už viac neznosím, ako berieš peniaze našich detí a dávaš ich všetko Oľge. Juraj si uvedomoval, že manželka má pravdu, ale inak nevedel konať. Keď sestra potrebovala pomoc, bol prvý, kto podal ruku – tak od detstva. – Juraj, nevadí, že pomáhaš Oľge, ale keď neustále čerpáš z rodinného rozpočtu, už to nie je podpora, je strata pre nás. – Rozumiem všetkému, ale inak nemôžem. Vieš, Jurko, ona je tvoja sestra, a ja som tvoja manželka. Už viac neznášam, ako si berieš peniaze od
Знаеш, Юрко, тя е твоя сестра, а аз – съпруга. И вече не мога да гледам как отнемаш от нашите деца и предаваш всичко на Елена. Юрко също разбираше, че съпругата е права, но по друг начин не можеше да действа. Когато сестрата се нуждаеше от помощ, той бил първият, който проточваше ръка, и така беше винаги, още от детството. – Юрко, не съм против да помагаш на Елена. Но когато постоянно взимаш от семейния ни бюджет – това вече не е подкрепа. Това е загуба за нас. – Разбирам всичко. Но не мога иначеТогава Юрко реши, че най-добрият начин да спаси семейството си е да се откаже от ролята на посредник и да се посвети изцяло на изграждането на нов финансов план заедно с жена си. Спомням си, Йорде, тя е сестра ти, а аз жена ти. И вече не мога да гледам как от нашите деца ти отнемаш
Já outra? Maria, a viúva, achou que as pessoas diriam que os vizinhos fofocavam ao ver um homem no quintal da viúva; na aldeia onde todos se conhecem, quem é padrinho de quem, quem cavou batatas quando, e quem se divorciou quantas vezes, nada fica escondido. Por isso, quando Maria, dois anos após a morte do marido, trouxe um novo companheiro para casa, todos murmuravam em silêncio: “Não aguentou”, embora ninguém ousasse falar alto, pois Maria era trabalhadora, honrada e ainda criava dois filhos sozinha. Já outro? Rosa, se ao menos pensasse no que vão dizer os vizinhos, cochichavam as vizinhas que tinham
Ужинът е друг? Галина си мислеше, че хората ще кажат – шушуци сред съседите, които видяха мъж в двора на вдовата. В селото, където всички се познават: кой е чий кръстник, кой кога копаеше картофи и колко пъти някой се разводил – нищо не се скрива. Затова, когато вдовата Галина след две години от смъртта на съпруга донесе в къщата нов мъж, всички шепнеха тихо: „Ето я, не издържа“, но никой не каза нищо всичкото, защото Галина беше трудолюбива, добра и сама отглеждаше двете си деца. Вече друг? Галинa би помислила, че хората ще кажат, шепнеха съседите, които видяха мъж в двора на вдовицата.
Už zase niečo iné?Mária by mala pomyslieť, čo povedia ľudia šuškali susedia, keď na dvore u vdovy stáli
