Здрасти, приятелю! Чувай, не се мъчи, не се тревожи новата година все пак я посрещнаш като сърце в ритъм!
Тук в родния ни град София. Славо слезе от перона, излезе на гаражната площадка и се насочи към автобусната спирка. Не каза на съпругата си, че днес се завръща.
Той беше в малко лошо настроение, защото наскоро се натъкна на неприятен разговор с Цветана. Тя отново го упрекваше, оплакваше се, наричаше го безразличен егоист. Какво значи безразличен? Между другото, Славо искаше да й пожелае честита Нова година, а тя изключи телефона си. Той се обиди!
Той три дни се опитваше да я позвъни, а тя не вдигаше слушалката. Накрая и той, подути от обида, спря да звъни. А тя нито и да поздрави неговите родители и сестра, да не говорим за него. Сега ще им каже всичко от входната врата.
Не само тя има грешки, и той също трябва да отговори! Как казват Най-добрата защита е нападението. Славо се развесели и влезе в апартамента си с борбен дух.
Квартирът го посрещна в тишина.
Хей! Кой е жив тук? Калино, аз съм вкъщи! извика Славо, но никой не му отговори.
Погледна в кухнята там не беше Цветана, после в една стая празно, в другата същото. Но вниманието му се спря на няколко промени: до стената нямаше детско легло, изчезнаша комодът с памперсовата маса и детския количка, които им подариха родители на Калина.
Славо се побърза към гардероба половината, където обикновено виси женските дрехи, също беше празна.
Тя лудо излезе от ума? Какво, ме изостави? помисли си Славо.
Няма отговор от тещата, затова се обади на приятелката на Калина Елена. Тишина. Накрая успя да стигне до Михайло съпругът ѝ.
Мишо, здравей! Дай ми телефона на Елена, не мога да я намеря, помоли Славо.
Елена с детето си са навън в село, където посрещаме Нова година. Тук понякога връзката се губи, обясни Михайло.
Аз приех вчера, защото днес трябваше да сменя смяна. А те все още си почиват, отговори Михайло. Защо ти ти трябва Елена?
Мислех, че може да знае къде е моята Калина. Дойдох от родителите, а у дома няма и нейната, нито нито от купените за детето вещи, каза Славо.
Ти си мислиш, че жена ти почти е готова за майчинство, а ти си се махнал на празниците, оставил я сама у дома? учуди се Михайло.
Тя не искаше да тръгне. Дадохме й срок 1011 януари. Това би могло да се успее.
Поздравления, Шарик, сладурче, усмихна се приятелят.
Защо? учуди се Славо.
Защото вероятно вече си сам. Дурни се! Обади се в болницата, тя сигурно е там, съветваше Михайло.
Десет дни преди…
Не разбирам, Славо, каза майка му по телефона, защо трябваш да останеш вкъщи за празник? Калина не иска да тръгне, ти едва идеш. Срокът й е почти две седмици, ще успееш да се върнеш навреме.
А цялото семейство ще се събере: леля Вера с чичо Сергей, Наталия с Виктор, Олга с Павел, аз с баща ми и Вика с Глеб.
Вика запази в планината хотел за четири дни от 30тото до 2рото.
На 31вото в ресторанта ще има банкет с артистите, аз платих за теб, после ще ми върнеш. Ще останеш при нас до Коледа, а на 8мото тръгваш, точно преди срока на жена ти.
Калина не искаше да замине:
Славо, мога да се появя навсякъде. Представи си всички се смеят, а аз изведнъж започна. А дали бърза емилица ще стигне до хотел в планината?
Не, няма къде да отида.
Майка ми казва, че жените сега болестта наричат, а раждането подвиг. Тя ни е дала тримата в живота и почти не е седяла в майчинство, но винаги е успявала.
Славо разбра, че Калина има част от правдата, но си представи колко скучно ще е у дома на новогодишната нощ само двамата на скромна маса, а тя вече казва, че няма да готви. Също така се натъжи.
В същото време цялото родство в ресторанта ще пее, ще танцува и ще се забавлява. Така че Славо тръгна сам.
В хотела в планината беше супер. Около полу нощ, когато вече настъпи Новата година, Славо излезе от зала в лобито, за да звънне на жена си, но тя не отговори.
Добре, обиждаш се, а също и виновна си. Може би и ти да беше тук с нас, помисли си той.
Следващия ден майка му изказа обида към невестката:
Калина дори не ти се обади, не ви поздрави за празника. Видя се, откара ли се! Разпусна си съпругата, синко.
Не разбира, че истинското семейство е тук. Ние сме заедно, а тя е сама. Нека седне и помисли.
Калина тази новогодишна нощ не беше с тях. Ако помнеше някого, то беше Славо, а не тестомайка, тестодядо и огромното им семейство.
Бащите й, след като разбиха, че дъщерята е останала сама за празниците, я поканиха при тях. Нямаше голямо празненство. Брат й живееше в столицата, в завод без пауза, така че и той нямаше свободни дати, затова родителите решиха да посрещнат Нова година само двамата.
На 31вото в 21:00 Калина и майка й настаниха масата, и изведнъж Калина се почувства зле.
Повикаха бърза помощ. Майка й отиде с нея, бащата им последва с колата си.
Така Калина посрещна Новата година в болницата, а родителите в лобието на отделението. Калина стана майка на малко момче
Славо реши да последва съвета на приятеля и се обади в болницата.
Келесова? Вчера се изпише, му казаха на рецепцията.
Как се изпише? не повярва Славо. Вече има ли бебе?
Да, 1 януари, в 00:30.
А кой я взе от болницата? попита Славо.
Млад мъж, тази инфо не записваме в регистъра!
Разбра, че само родителите могат да вземат Калина и детето, затова се придвижи към тях с букет от рози.
Отвори вратата тестобаща.
Чувам ви?
Здрасти, идвам при Ганка, каза Славо.
Защо? попита баща й на Калина.
Аз съм нейният съпруг, отвърна зетът.
Калино! вика тестобащата. Тук влезе някакъв мъж, казва, че е твоят съпруг. Искаш ли да говориш с него?
Не, остави го, отвърна Калина от дълбоката стая.
Тества́тът вдигна рамене:
Не иска. Довиждане, младо момиче! и затвори вратата.
Славо изчака няколко минути и отново се обади. Този път отвори тещата висока, здрава, гласиста жена, която малко му се струваше страшна.
Не разбра ли нещо? попита тя.
Пропуснете ме, започна смело Славо. Имам право
Тя не му даде шанса да завърши. С хлътка от букетчето го удари по гърба:
За какво право, адвокатът ти ще ти каже! И не се обаждай повече, онук ми спи, каза тя, хвърляйки розите под краката му и затвори вратата.
Славо се завръща у дома, потупва се по лицето розите са красиви, но шиповете ги карат да боли.
Той се обади на майка си.
Представяш ли, не ме пуснаха в къщата, нямаше и дете да погледна.
Не се тревожи, Славо. Калина ще се върне с малкото си, къде ще отиде без него? Не му звъни, не й пращай пари.
Нека родителите й се грижат, ако са толкова умни. След седмицадве ще се прибере сама. Сега лягай, утре имаш работа.
Така и направи вечеря си пелмени от магазина и си легна. Спеше спокойно, без да подозира, че това е последната нощ в тази квартира.
На следващия ден, когато се прибра от работа, всичките му вещи в кутии и черни чували стояха на стълбите.
Дверте отвори тещата, собственичка на двоапартамента, където живееха Калина и Славо.
Е, зетко, добре помниш адреса на общежитието, или да ти напомня? Събери си боклука. Всичко, което остане, утре ще изхвърли чистачката!
Трябваше Славо да се премести в общежитие. Съдът ги раздели. Той се умори в общежитието и искаше да наеме квартира, но когато получи заплатата, от която се удържаха издръжки и още 5000лв. за издръжка на бившата му съпруга, разбра, че остана почти нищо.
Бъди по-искащ! Трябва да събираш за своя квартира, съветна го Михайло. Не се тревожи, Славо! Не се мъчи! Празникът все пак ти се получи страхотно!
Калина три години живееше при родителите, които се грижеха за малкия Сашко, а апартаментът им отдаваха под наем. Когато Калина започна работа, тя и Сашко се преместиха отново в техния дом. След ремонта вече нищо не напомняше за Славо и неговото семейство.
Как ти се струва поведението на Славо? Пиши мнението си в коментарите и лайквай.
Ако искаш още истории, оставяй коментари и не забравяй лайковете те ни мотивират да пишем повече!
