Велко отказа да се ожени за бременната си годеница. Майка му го подкрепи, но баща му застана в защита на нероденото дете.
Тате, имам новина. Съседката, Ралица е бременна. От мен каза Величко, едва влизайки в къщата.
Мартин, баща му, замръзна за миг, преди да отговори спокойно:
Тогава я жени.
Напуснал ли си се? Още съм млад. Не е време за семейство, а и не сме заедно сериозно
Сериозно? баща му се усмихна студено. Значи да преследваш момиче си бил цял мъж, а да поемеш отговорност изведнъж си дете. Добре. Без да казва нищо повече, повика съпругата си: Радка! Ела тук!
Радка влезе в кухнята, избърсвайки ръцете си в престилката:
Какво става?
Слушай. Синът ни е направил момиче бременна, а сега не иска да се жени. Ралица, дъщерята на съседите. А той иска да се крие като страхливец.
Радка дори не се изненада. Лицето ѝ се втвърди:
И е прав. Защо да вкарваме в тази къща първата попаднала? Момичетата днес са хитри търсят някой с пари, забременяват и после искат брак. После се оказва, че детето дори не е негово. Нека си направи изследвания. Освен това, не трябва да притискаме Величко, още е млад. Мъж е, трудно е да устоява. Но ние не сме длъжни да издържаме чужди деца.
Мартин пое дълбоко дъх и прошепна:
Ами ако наистина е негово детето?
И какво от това? Длъжни ли сме да поемем тази отговорност? Кажи му да си направи тестовете и ще разберем.
Обърна се и се върна в кухнята, оставяйки Мартин сам със сина си.
Знаеш ли, и аз бях млад някога започна той. Обичах една, но се ожених за друга. Не от любов, а от отговорност. Защото да бъдеш мъж не е само страст, а и избори и последствия. Майка ти беше бременна. Не знаех дали ще мога да бъда с нея, но знаех едно детето не беше виновно. Моя кръв, моя съвест. И знаеш ли какво, Величко, въпреки всичко, никога не съжалявах, че останах.
Минаха три месеца. ДНК тестът даде ясен отговор с 99,9% вероятност Величко беше бащата на детето на Ралица.
И какво от това? прогърмя Радка, когато Мартин сложи хартията пред нея. Да, той е бащата. Но това не значи, че Ралица ще живее в тази къща. Няма да влезе тук. Аз така казвам!
Величко седеше мълчалив, избягвайки погледа на баща си. Изражението му показваше, че е избрал страната на майка си. Стисна юмруци, но не пророни дума.
Мартин бавно стана от масата:
Ако вие двамата вече сте взели решение, сега чуйте моето.
Гласът му беше тежък, но твърд:
Докато съм жив, внукът ми няма да страда. Ще купя парцел, ще построя къща, и той моята кръв ще има всичко, което съм спечелил. А вие вече не можете да разчитате на помощта ми. Отказвам се да съм част от този срам. Величко, от деня не си мой син. Всичко, което имам, ще бъде за това дете. Няма да видите нито един лев от мен.
Радка избухна:
Напуснал ли си се? Искаш да лишиш собствения си син от наследство?
Мартин не отговори. Просто се обърна и си тръгна, игнорирайки виковете и обидите. Величко остана неподвижен, не можеше да повярва, че баща му е казал това. Но знаеше ако Мартин го каже, ще го изпълни.
Човек може да избяга от отговорността, но не и от съвестта си.
