Да ти разкажа, мило, как се стекоха нещата с нашата Инга. Всъщност, тя вече е Илияна Веселинова толкова българско име, нали? Онази вечер, както обикновено, свали лаптопа и грабна телефона:
Бабо, как си? Добре ли си? Как е дядо? Та пържиш ли картофите пак? Значи всичко е наред такава си ти. Аз приключих работа, ще мина да взема Данчо от джудото, ще се отбия до магазина и ей сега ще сме у дома.
След това Илияна набра още един номер:
Ярославе, здрасти, вече тръгнах към вкъщи, вие с Цветелина къде сте? Прибирате ли се? Чудесно, после ще вечеряме цялото семейство дядо вече пуска картофите в тигана.
Илияна стана, събра всичко в чантата и се сбогува с колегите:
Айде, хора, лека вечер, до утре!
Лека вечер, Илияна! Приятно прекарване вкъщи!
Преобу се на бегом под бюрото, метна си тънкото сако и без да се усети, се загледа през прозореца вече притъмняваше, но беше един от онези топли есенни софийски вечери. Светлинките премигват, навън хората бързат кой към Люлин, кой към Обеля носят торбички, говорят си, усмихнати. Илияна улови отражението си по стъклото и се ухили кой да си помисли, че и тя вече води обикновен, нормален живот? Че има дом, че едно семейство я чака вечер.
Още преди време беше сигурна, че това на нея просто няма как да й се случи…
Семейството ѝ е нестандартно, но там, вкъщи, ги има любов и смях.
Майка ѝ я оставя в родилния дом, бяга след раждането като дух никакви документи, за баща изобщо няма и дума. Името ѝ избират напълно непознати, и така става Веселинова родена напролет, затова ѝ прилепват това име. А Илияна е, кой знае защо такава са я кръстили.
В дома другарува главно с момчетата, а най-близък ѝ става Ярослав, който я познай! също носи Веселинов. Тя работлива, кротка и добра, учи усърдно, надява се някой да я осинови. От семеен уют познава само как се показва в телевизора. Но, кой знае защо, такава слабичка, висока, никой не я избира…
Когато Ярослав му намерили семейство, тя цяла нощ плакала тихо. Не от ревност просто единственият й приятел си отива.
Помниш как беше без да му мисли, той ѝ вика:
Ако искаш, ще кажа, че не искам да заминавам…
Глупости, Ярославе! Това мечта ли е да мяташ на боклука? Всеки ще си мине по неговия път.
Той се кълне, че един ден пак ще се намерят, а тя иронично му маха Виж какво, няма и нужда!
Илияна завършва училище с отличен, влиза в строителния техникум. Живее в общежитие тип Люлин-8, но след завършването й като сирак, дадоха й мъничка гарсониера в края на Дружба. Ей тая панелка пак е дом! смее се тя.
Започва работа по специалността си в проектантско бюро. Приятелки бол, ама семейство още не й се иска. Мечтае си голяма къща, любим човек, две-три деца, викат мамо, тате да има топлина и смях…
Една вечер, докато се прибира, на входа на блока в Надежда, младеж изскача, почти я събаря носи чанта, а вътре баба, паднала на стълбите:
Пенсийката… чантата… бутна ме! Къде са очилата ми, не виждам!
Илияна хуква след мошеника, но той вече се е изпарил. Помага на баба Маргарита да се изправи за щастие, нищо сериозно. Придружи я до апартамента, където лежи прикован към леглото дядо Стоян болен, а баба му се грижи за всичко. Оттогава Илияна започна често да им носи храна пенсията отиде, а той не може да става.
Пуснаха жалба, но мошеника не откриха, само чантата с документите се намери пред блока, слава Богу.
Постепенно баба Маргарита и дядо Стоян възприемат Илияна като внучка и я канят все у тях.
Един ден в автобуса Илияна усеща, че някой я гледа и се усмихва:
Извинете, ама много ми е познато лицето ви. Сякаш сме се виждали…
Тя се засмя: Вие пък не мисля!
Момчето е готино казва се Генади, живее с майка си, работи като заварчик в Кремиковци… На Илияна ѝ стане някак приятно, все едно се познават отдавна.
Започват да се виждат. Генади започва да я изпраща след работа, един ден го покани вкъщи напои го с чай, почерпи го с филия с лютеница. Неусетно му разказва за миналото си. Гена гледа, сякаш има нещо наум… Илийка усеща, че има нещо, което не й харесва, нещо я дърпа назад.
Един ден Генади проявява агресия опитва се да й навреди, държи се грубо, разкрива, че я е познал още отпреди, по снимка от дома, плаши я, че никой няма да й повярва, ако го издаде, дори заплашва, че ще ѝ стане по-лошо.
Илияна не подава сигнал от страх и срам. След месец тежка операция, в болница в Пирогов я вкарват по спешност извънматочна бременност, казват й, че може вече никога да няма деца.
Баба Маргарита се грижи за нея, готви ѝ бульон, пази я… Когато излиза, Илияна се чувства празна сякаш няма смисъл. Спира да говори много, а един ден краката й сами я отвеждат до Драгалевския манастир. Късна есен е, куполите блестят, звънтят камбани…
В двора един от помагащите й вика по име:
Веселинова, Илияна?
Обръща се и разпознава Ярослав. Прегръщат се, плачът й се отприщва… Заведе я на чай с баница и разговор… Там ѝ разказа какво е преживял осиновяват го в ловешко село, но получава само бой от приемния баща, бяга, влачи се сам, където свари, докато намира убежище в манастира само така оцелява.
Илияна не бърза да се прибира, стои при Ярослав няколко дни в манастира и заедно решават: стига самота, време е за семейство.
Баба Маргарита и дядо Стоян отдавна я молят да прехвърли гарсониерата на тях, но Илияна и Ярослав ги канят да заживеят всички заедно в голям апартамент под наем в Бояна. Старите хора са по-щастливи от всякога да ги приеме някой в семейството, не са вярвали, че ще им се случи.
Днес вече Илияна и Ярослав Веселинови са женени от пет години, дават подслон на възрастните си родители и чу само! преди две години сбъднаха най-голямата си мечта: осиновиха две дечица Данчо и Цветелина, именно от дома, където са раснали те самите.
Помниш ли, Ярославе, как чакахме чудото, да ни вземе някой в дом? смее се Илияна А гледай сега нашите деца имат семейство.
Мамо, къде е тате? Бабо, ела да видиш какво строихме с дядо!
Илияна вече не мисли за лошото макар че баба Маргарита й прошепна, че оня престъпник вече е в затвора, пак се е провалил някъде. Наказание винаги има…, въздъхна бабата.
Всеки получава според делата си, и тук, и горе… Ей така, мила, при нас любовта и домът винаги побеждават.
