Не простя ти! казвам твърдо и затварям телефона. На другия край късо-русоката красавица Радка се разплаква, спуска се по стената до пода и шепне за грешката си, но аз не чувам нищо
Когатото Радка е гордостта на целия клас и училище. Тя учи блестящо, след дипломата ѝ се готви светло бъдеще в Софийския университет, после в научната кариера. Преди съдбоносната среща с Виктор тя е уверена, че животът й ще се развие точно както всички й предсказват.
Майка й Мария се омъжва късно, на около тридесет години. Не желае да се обвързва, но последният й ухажер, Иво, е упорит. Пет години той се опитва да спечели капризната Любомира и тя найнакрая казва да. Иво уреди луксозна сватба, купи малка къщичка, където Любомира се чувства като господарка. Нейната свекърва е мъртва, затова не я притесняват роднински задължения.
Иво среща съпругата си чрез обява в местната вестникарска секция. След запознанство решават да се женят и да се преместят в България, където няма близки роднини, които да им създават неудобства.
Любомира не може веднага да забременее две неуспешни опити, след това трети е успешен и се ражда Радка. Неините пронизващи сини очи, изправен носчо и малки весели родинки пленяват всеки. Гъсти кестенявимедни коси са гордост за родителите, Иво си спомня майка си с подобна шевелюра и се надява, че ще има единствено дете.
Найпоудивителното е трансформацията на Любомира. Преди раждането си тя вярва, че светът върти само около нея, а сега е грижовна майка и съпруга. Иво се връща в чистия, уютен дом, където го очакват жена мукрасавица и непокорната дъщеря.
След време Любомира споделя, че в малка къща е трудно с малко дете. Иво мълчи, но след шест месеца премества семейството в ново многоквартирно сграда в сърцето на София. Къщата е монолитна, стаите са просторни. Любомира обожава кухнята и хола:
Сега имаме място за разтегляне и Радка ще има достатъчно къде да играе. Виж колко деца има във двора!
Тя има право. Радка привлича вниманието на всички, а момчетата се събират на балкона й, викайки:
Радко, излез, да се разходим!
Радко, да вземем сладолед, ще ти купя два!
Майките се присмиват:
Каква шумотевица! Сякаш няма други момичета.
В първия клас, училището точно срещу дома им, на трети учебен ден Радка се връща разстроена.
Учителката ме седи с някакъв момче. Той ми не харесва, винаги мълчи и не ми позволява да погледна в чекмеджето си.
Как се казва? пита татко й с усмивка.
Радка наднича:
Витко. Глупаво име, а и той е глупавец.
Любомира, мислейки, че от такъв старт се ражда силна любов, наблюдава. В края на годината Радка не иска да се мести от партньора си, така че цялото първо училище прекарват заедно на една маса, сменяйки само реда. Учителите и другите деца ги подиграват, наричат ги двойка, но Радка не обръща внимание. Витко вече я привлича, и тя не желае той да е с друга.
Когато влизат в девети клас, Витко за първи път признава, че обича Радка и я целува. Тя е в еуфория и се гордее, че има истинска любов, както в мелодрамите.
Отношенията им не са винаги безоблачни. Радка понякога се наслаждава да кара Витко да се нервира от ревност, да му прави подигравки пред приятелите. Той се впуска в конфликти заради нея, получава удари от поголемите момчета, а майка му се оплаква:
Не се меси с нея, твърде е своенравна.
Радка не е така, отговаря синът. Тя само се представя, но наистина ме обича. Ще бъдем заедно до старостта.
Тя клати глава, но разбира, че ако продължи да дразни, Витко ще я напусне. Той наследява от баща си твърдост и нетърпимост към многократните повторения. Поради това и майка му решава да не се съчетава повече с жената, която продължава да го тормози.
Витко губи способността да мисли ясно, когато вижда Радка в добро настроение. Тогава му се струва, че всичко спира и остава само нейният усмихнат, лукав поглед.
Но Радка не е ангел. Понякога ѝ е трудно да понася, затваря вратата пред него, казва, че го омръзва. Ако той се опита да се поправи, тя се подиграва пред приятелите. Тогава Витко избухва и я изпраща към различни места, след което се извинява.
И той
