**Завъртането**
По тясното стълбище Огнян се изкачи в двора. В мазето на жилищната сграда беше оборудвана работилница за ремонт на компютри, където работеше последните два месеца. Небето беше заето с сиви облаци, но дъжд не валеше. Полето за октомври беше твърде топло. Вече започваше да се смрачава, въпреки че беше само пет часа следобед.
Кола нямаше, а с автобусите пътуваше само при лошо време. Огнян сви рамене и тръгна от двора. Преди работеше в ИТ сектора и печелеше добре, имаше семейство. Но след поредица от нелепи и трагични събития загуби жена си и детето си, започна да пие, и работата изчезна Бивш състудент го взе в работилницата си да поправя компютри.
Огнян пиеше, закъсняваше, понякога дори не се явяваше. Днес Стоян му каза, че макар Огнян да е майстор от Бога и във всяко състояние върши по-добре от трезвите, търпението му не е безкрайно. Ако продължи така, ще го уволи. Огнян и сам разбираше, че се търкаля надолу, към дъното. И се уплаши. Ако Стоян го изгони, къде ще отиде?
Бързо се смрачава, вече светнаха уличните лампи. Тялото му отчаяно искаше алкохол, желанието го глождеше. Но минавайки покрай кафенета, магазини и кръчми, Огнян се стараеше да не гледа към светещите прозорци, свиваше глава в рамене и вървеше набързо. Ще издържи, защото може, обещаше на Стоян да спре да пие.
Не се смяташе за алкохолик, но без пиене издържаше не повече от два дни. Най-тежко беше през нощта. Без алкохол не можеше да заспи.
Ето малката закусвалня, където често се отбиваше по пътя към вкъщи. По-добре да пие тук 200 грама, отколкото да купи цяла бутилка в магазина и да я изпие сам. Той знаеше, че няма да спре на грамове, ще срещне някой познат и няма да излезе, докато не се напие. А сутринта ще се събуди с главоболие, успорено съзнание и вина. След кратко колебание, Огнян решително мина покрай.
Ето, успя, значи може. Чувстваше се почти герой. До следващата кръчма.
Вече се виждаше къщата му. Оставаше само един магазин. Огнян спря пред голямия осветен прозорец. В дълбочината се виждаха рафтове с редици бутилки. Ръката му трепна, отвори вратата и влезе. Купи бутилка водка, после още една. На излизане погледна към небето все още сиво, без звезди. Върна се в стаята си, затвори прозореца, угаси лампата. Седна на леглото, отпи глътка и остави бутилката до възглавницата. Утре, помисли си, утре ще е различно.
