Тихо лято на миналото
Беше минало много време оттогава, но още си спомням добре как всичко започна. Мария, както всяка вечер, приспа децата, а после отиде в кухнята да си направи чай. Павел пак го нямаше. Почти всяка вечер в последните месеци той се прибираше късно, уж заради работата, в която бе потънал напоследък.
Мария винаги се стараеше да улесни живота на мъжа си и да не го товари с тревогите и нуждите у дома. Павел беше единствен издръжник. Още от сватбата си бяха решили: тя ще гледа дома и децата, а той ще донесе сигурен живот. Родиха се три деца едно след друго. С всяко едно той се радваше искрено и твърдеше, че явно искат още, но за Мария тежестта стана твърде голяма сред безбройните безсънни нощи, памперси и мляко. Тя реши да си даде почивка от майчинството.
Павел се прибра едва след полунощ, леко превъзбуден. На въпроса ѝ защо се е забавил, той отвърна:
Марийче, всички сме много уморени, решихме да останем още малко и да си починем.
Горкичкият ми! усмихна се Мария. Ела, ще те нахраня!
Не, благодаря, вече ядох не ми остана място. Отивам да спя.
Наближаваше 8 март. Мария помоли майка си да нагледа децата, за да отиде до мола. Искаше тази година да организира по-специална вечеря, само за тях двамата. Майка ѝ с радост покани малките у тях.
За себе си Мария отдавна не беше купувала нищо срамуваше се да иска пари от мъжа си за дрехи, а и рядко имаше къде да ги облече. Последното ѝ ново беше халат за вкъщи, а той определено не беше за празник. Реши: този път ще си вземе рокля. Влезе в една от магазините за дрехи, избра си няколко и отиде да ги премери.
Докато мереше втората рокля, от съседната пробна чу познат мъжки глас:
Ммм, бих искал да те съблека още сега!
Отвърна закачлив женски смях.
Изчакай малко, палаво момче! Отиди избери нещо за жена си!
За какво ѝ е? Тя е затънала в деца и дом. На децата им е все тая как е облечена важното е да са нахранени и всичко да им е чисто! Ще ѝ взема някой пасатор или хлебопекарна да се зарадва!
Студ премина през гърба на Мария. Без да издава звук, се престори на заета, но не изпускаше нито дума от съседната кабина.
Ако те попита къде си прахосал парите се засмя момичето. Пасаторът и хлебопекарната няма как да струват толкова
Защо въобще трябва да давам обяснение за парите СИ? Аз работя, тя си седи у дома в разкош! Давам ѝ определена сума стига ѝ! Нека ми е благодарна и за това.
Шумът в пробната спря. Мария надникна предпазливо и точно така, видя Павел с руса жена да плащат на касата. Той я прегърна, после я целуна пред всички.
Добре ли сте? чула гласа на продавачката. Тя сякаш дълго време стоеше вцепенена в пробната.
Да, разбира се! Мария набързо върна роклите и отвърна: Ще ги взема всичките.
В къщи, изпратила майка си и сложила децата да спят, остана сама с мислите си. Какво да прави? Не очакваше такова предателство. По-болеше не сама изневярата, а думите и начинът, по който Павел гледаше на нея и всичко, което даваше за семейството.
Първият ѝ подтик беше да поиска развод, но бързо се спря. Добре, но ще си тръгне при любовницата си, аз ще остана сама с три деца и без препитание. Издръжка? Едва ли ще са повече от стотинки За какво ще живеем?
До вечерта реши. Павел не се забави заради работа, ни най-малко. Бил вече при любовницата през деня, помисли Мария безразлично. Чувствата ѝ към него бяха угаснали. Остана само страхът, че може да поиска близост, а тя не можеше повече да даде. Но Павел, изглежда, беше получил каквото иска.
На следващия ден подготви автобиографията си и я изпрати в различни фирми в София. Всеки ден проверяваше имейла си. Един ден се появи дългоочакваното съобщение: поканена бе на интервю във фирмата, където работеше самият Павел. Дълго се колеба, но накрая реши да отиде.
Майка ѝ отново помогна с децата, за да може тя да посети интервюто. След почти два часа разговори с ръководството, получи добра оферта на длъжност с гъвкаво работно време. Заплатата в началото беше скромна, но достатъчна да осигури себе си и децата.
Върна се у дома окрилена. Майка ѝ, видяла радостта в очите ѝ, веднага започна да я разпитва:
Мамо, Павел ми изневерява! възкликна Мария през усмивка. Майка ѝ я хвана за ръка, свали я на дивана и каза:
Какво говориш, дете? Павел все е на работа!
Не, при любовницата си е! отвърна Мария и разказа всичко, чуто в пробната. Майка ѝ я изслуша и попита:
И какво ще правиш?
Развеждам се! Намерих си работа с гъвкаво време. Ще подам молби за детска градина и като тръгнат всички, се връщам на пълен работен ден.
Аз няма да те разубеждавам. Предателството няма прошка! Той дори вече не те цени. За децата винаги ще ти помагам!
Благодаря, мамо! прошепна през сълзи Мария и я прегърна.
В навечерието на 8 март, Павел пак се прибра късно. Тя не го попита за нищо. Павел, учуден от хладното ѝ отношение, започна да се оправдава:
Марийче, работехме до късно
Отивай да спиш, прекъсна го тя.
На другата сутрин, докато хранеше децата, Павел ѝ връчи тържествено подарък хлебопекарна.
Ето, скъпа, да ти улесня живота! опита се да я целуне, но тя го отблъсна и без да поглежда подаръка, стана от масата.
И аз имам подарък за теб.
Павел с изненада я последва до антрето, където му посочи два големи куфара.
Развеждам се с теб! Вече не можеш да криеш изневерите си!
Откъде знаеш? избухна той.
В пробната, когато избираше подарък за твоята принцеса! А хлебопекарната дай на нея на мен не ми е нужна!
Изгарящ от яд и безсилен, Павел извика:
Ти какво, завиждаш ли ми? Аз поне си имам жена млада, хубава и добре поддържана! Ти си се затурила в деца и се издържаш с МOИТЕ пари! Няма какво да те интересува как ги харча! Просто си меркантилна проста жена!
Не ти завиждам, спокойно изрече Мария. Махай се!
На другата сутрин подаде молба за развод и за издръжка. След седмица на вратата се появи майката на Павел. Дори не поздрави.
Меркантилна паразитка! Изгони мъжа ми, а сега искаш парите му! Отмени издръжката! Не си длъжен да плащаш!
Той плаща не на мен, а на децата си, които искаше! Ако му трябват повече за любовницата да е мислил! Децата не са само мои!
Какво ще направиш без неговите пари! Родила си децата, за да го източваш! Ще намали заплатата си и ще получаваш жълти стотинки! Скоро ще пропълзиш обратно!
Не искам повече да те виждам тук показа ѝ вратата Мария. Вън, преди да повикам полиция!
Под псувни свекървата излезе.
Минаха няколко месеца. Бавно, едно по едно, децата получиха място в детската градина. Когато и най-малкото тръгна, Мария започна работа на пълно работно време.
Един ден на работа я пресрещна познат глас:
Можем ли да поговорим?
Извинявай, Павле, имам много работа, отвърна тя, без дори да го погледне.
Поне да обядваме заедно?
Мария го погледна изглеждаше уморен и посивял. Знаеше, че щом любовницата разбра, че половината заплата вече ще е за издръжка, веднага го изгони. Но не я болеше вече.
Не, Павле. Няма за какво да говорим.
Изтощен ли си на работа? Напоследък служебният стрес расте, затова често се прибираш късно.
