Стефан се ожени за Елица, напук на бившата си любов. Искаше да докаже на Деница, че не страда, след като тя го изостави.
С Деница се срещаха почти две години. Стефан я обичаше до полуда беше готов да пренебрегне себе си и да премества планини заради нея, убеден бе, че отиват към сватба. Само че не му харесваше, когато тя бягаше от темата:
Защо ни е сега да се женим? Още не съм завършила университета, а и при теб в магазина положението не е розово. Нито имаш свястна кола, нито свой дом. Не искам да деля кухнята с твоята сестра Теодора. Ако не беше продал къщата, щяхме да си живеем там.
Тези ѝ думи убиваха Стефан, но имаше и резон в думите ѝ. Живееше с Теодора в семейното жилище, а семейният бизнес едва бе поел в свои ръце съдбата го принуди да стане мъжът в семейството, докато още учеше. Наистина се стараеше да спаси фирмата, докато довършваше висшето си. Къщата продадоха по взаимно съгласие с Теодора за да покрият дълговете и да имат свежи средства за магазина. Останаха им и малки спестявания за черни дни.
Деница предпочиташе да живее за мига лесно ѝ беше, прибрана под родителския покрив. Но когато животът те изправи пред отговорността да си опора за по-малката си сестра, виждаш нещата другояче. Стефан вярваше: Ще се оправя, ще дойде и нова кола, и собствено жилище, и градина.
Нищо не предвещаваше лошо. Очакваше Деница на спирката пред киното, бяха се уговорили по телефона да гледат нов филм. Вместо да я вземе с колата, както обикновено, Стефан с важност изчака, макар че знаеше, че Деница мрази градския транспорт. Тя обаче пристигна с някаква лъскава кола.
Извинявай, не можем повече да сме заедно. Омъжвам се. мушна в ръцете му някаква книга, обърна се и се качи обратно.
Стефан дълго стоя, вперен в айран. Какво бе станало за тези три дни, докато отсъстваше по работа?
Теодора по лицето му разбра:
Разбра ли вече? Срещна някакъв паралия. На двадесет и пети ще се жени. Канеше ме за кума, но ѝ отказах не ѝ вярвам, зад гърба ти е въртяла любов. Теодора се разплака от яд за брат си.
Успокой се, всичко ще се нареди, а ние ще сме още по-щастливи утешаваше я Стефан.
Почти цял ден не излезе от стаята. Теодора се провикна през вратата:
Яде ли поне? Палачинки направих!
Привечер той излезе с някаква треска в очите:
Обличай се!
Какво си намислил?
Ще се оженя за първата, която се съгласи! заяви Стефан.
Това е безумие! опита се да го спре Теодора. Не си играй със съдбата на други хора.
Ако не дойдеш с мен, ще ида сам.
В градската градина беше оживено. Една девойка, чула предложението му, го изгледа странно и си замина. Втората изобщо не му обърна внимание. Третата, погледна го сериозно и каза:
Как се казваш? запита тя.
Стефан. А ти, красавице?
Елица отвърна тя.
Да отбележим годежа! Стефан тутакси поведе Елица и сестра си към близкото кафене.
На масата настъпи неловко мълчание. Теодора не знаеше какво да каже, а Стефан само мислеше как да отмъсти на Деница. Вече беше решил, че и той ще се жени на двадесет и пети.
Сигурно имате сериозна причина, за да направите такова предложение на непозната проговори Елица. Ако е спонтанно, няма да ви се разсърдя, може да си тръгна.
Не. Обещах, а утре подаваме молба и ще се запознаем с вашите.
Стефан ѝ смигна:
Минаваме на ти, нали?
В следващия месец се виждаха постоянно, опознаваха се, споделяха.
Все пак, кажи ми истината веднъж каза Елица.
Всеки има тайни отклони въпроса Стефан.
Важното е да не пречат на щастието ни.
А ти защо прие?
Представих си, че съм царкиня, която царят омъжва за първия срещнат. В приказките накрая всичко свършва с живели щастливо. Реших да проверя.
Истината бе, че и тя имаше разбито сърце и загуби, макар не големи. Животът бързо я научи да различава стойностните хора. Бе спряла да вярва на празни обещания, но бе сигурна, че иска умен и решителен мъж. В Стефан именно това видя. Ако беше сред приятели, сигурно нямаше да го погледне.
Каква си ти царкиня шегуваше се Стефан. Несмеяна, Василиса Прекрасна или жабокът?
Целуни ме, може би ще разбереш отвърна Елица.
Но между тях нямаше още нищо повече.
Стефан сам организира брака. Елица само избираше между вариантите, които ѝ предлага. И роклята, и воала сам купи.
Ти ще си най-красива уверяваше я той.
В Общината, докато чакаха регистрирането, срещнаха Деница и нейния избраник. Стефан запази хладнокръвие:
Поздравявам те! целуна бившата по бузата. Да си щастлива с новия си портфейл!
Не прави цирк остро изрече Деница.
Огледа Елица висока, красавица, държи се с достойнство. В сравнение с нея Деница бледнееше в сърцето ѝ покълна завист и колебание.
Върна се при Елица:
Всичко наред престорено каза той.
Още не е късно да спрем прошепна тя.
Вече сме започнали, ще стигнем до края.
Но когато очите им се срещнаха в залата за подписване, Стефан осъзна какво точно прави.
Ще те направя щастлива прошепна той с вяра.
Дните потекоха Теодора и Елица се сближиха, допълваха се прекрасно. Припряната Теодора се научи да владее емоциите си, а Елица, умна и организирана, бе естественият лидер.
Като отлична счетоводителка, Елица систематизира финансите, откриха втори магазин, а малко след това фирма за довършителни ремонти. Оборотът скочи.
Тя се оказа истинска Василиса Премъдра подтикваше Стефан, правеше така, че идеите излизаха от него. Всичко беше подредено, спокойно, само че усещането от миналото го глождеше: липсваше му онази тръпка с Деница. Рутина, блато, мислеше той. Не я обичам, това е истината.
Старанията на Елица доведоха бизнеса на ново ниво предприеха строежи на къщи до ключ. Първата бе тяхна.
Колкото повече вървяха нещата, толкова по-често Стефан се сещаше за Деница: Не можа да дочака. Да види ме сега с каква кола съм, с каква къща!. Чудеше се: Ами ако
Елица виждаше как мъжът ѝ се измъчва. Искаше да бъде обичана истински, но знаеше, че на сърцето не се заповядва. Не всички приказки стават действителност, размишляваше тъжно, но не губеше надежда името ѝ я задължаваше.
Теодора също усещаше всичко:
Ще загубиш повече, отколкото ще намериш каза, заварвайки брат си на профила на Деница във Фейсбук.
Не се меси! отряза я Стефан.
Глупак си, Елица те обича истински, а ти с миналото живееш! ядоса се Теодора.
Не ми трябва акъл от малката, кипна Стефан. Все повече и повече мислеше за Деница и най-накрая ѝ писа.
Деница се оплака животът ѝ не потръгнал. Мъжът ѝ я изгонил, не завършила университета, няма работа, живее във Велико Търново, под наем.
Стефан дълго се колеба: Да отида ли? Да не отида ли?. Но обстоятелствата го оставиха сам цяла седмица съпругата отиде при болната си баба в село. Изкушението надделя.
Уговориха се, и Стефан отиде. Към Велико Търново летя като на крила, представяйки си как ще си върнат старото щастие.
Реалността обаче бе друга.
Какъв си ми хубавец! хвърли се на врата му Деница.
Удари го миризма на неподдържаност. Дръпна се неловко:
Хората гледат.
Все ми е тая! гръмко се изсмя тя.
Къса пола, тежък грим, съмнителен парфюм всичко във външния ѝ вид го отвращаваше. И преди си беше такава, ала не го виждах!, осъзна той, докато я гледаше как шуми и пие бира.
Дай ми малко левове, ще ти се отблагодаря подхвърли Деница с мазна усмивка.
Стефан искаше просто да си тръгне.
Извинявай, имам работа стана бързо.
Ще се видим ли пак после?
Не вярвам повика сервитьора. Моля, сметката.
Още искам да поседя нацупи се тя.
Може да остане момичето, сметнете с тази банкнота остави голяма сума в лева.
Момчето кимна разбрано.
На връщане караше бясно.
Наивник, прав беше, Теодора. Защо се вързах? Но може би всъщност трябваше да се случи
И изведнъж го осени: Никога не съм наричал жена си Елицка. А няма по-близък човек от нея!. Рязко спря и дълго мисли за отминалите години за сините, спокойни очи на Елица, усмивката ѝ, за нежния ѝ глас.
Обещах да я направя щастлива. Стартира отново, пое по черния път, без да се колебае.
Една седмица беше ужасно дълга. Не издържах без теб и два дни каза той, когато Елица излезе да го посрещне пред къщата на баба си.
Определено си луд разсмя се тя през сълзи.
Елицка, моя любов шепнеше Стефан в ухото й, а и двамата се замаяха от щастие.
В живота всичко се случва с причина понякога, за да видиш истинското щастие, трябва първо да се изгубиш по пътя.
