Ама, хайде, Радка, стига се дърпа, все едно си някоя княгиня! Та нали сме си роднини, не чужди хора. Децата ти ги водя да подишат чист въздух там, при вас на двора, ягодите сигурно вече са узрели. А при мен жега в апартамента, климатика се развали, а онези, съседите, подхванаха ремонт къртят с перфоратора от сутрин до здрач. Не е хубаво за малките в такъв шум.
Гласът на Снежана звънтеше в телефона настоятелен, без капка съмнение, с онези тонове, от които на Радка Куртова винаги започваше да я боли глава. Снежана е сестра на мъжа ѝ Павел. По-голямата зълва. Жена, която счита, че светът се върти около нея, а Радка с Павел са на най-близката орбита.
Радка придържа телефона с рамо, докато разточваше тесто за баница. Брашното се сипеше като пух върху плота.
Снежи, та децата си имат родители. Дъщеря ти Пенка уж е по майчинство, а зетят на отпуск. Защо те не гледат малките? Или не идват при теб?
Ах, Радке! Нищо не разбираш ти, пуфтя Снежана. Пенчето и мъжът ѝ имат нужда да си починат. Уцелили евтина оферта за почивка в Гърция, само за седмица. Млади са, нека се разходят. Аз ама ти знаеш, работя и не мога глава да си вдигна, какво остава да тичам след Коцето и Веско. Те са на пет, най-палавата възраст. А ти си вкъщи, пенсионерка все едно ти е, две супи ли вариш или четири?
Радка оставя точилката и въздъхва. Ето го определението ѝ в очите на Снежана: “Стоиш си у дома”. Че Радка се пенсионира и най-сетне започна да си гледа здравето, градината и къщата, чиито грижи никога не свършват това не се брои. За Снежана тя е просто е безплатен ресурс.
Снежи, планове имам. Исках да сменя тапетите в коридора, а гърбът ме боли напоследък. Не ми е до гонитба и игри.
Тапетите ще си стоят, нали няма да избягат! Гърбът, да ти кажа, на всички ни боли. Не бъди егоистка, Радке. Павел ми обеща, че ще помогнете. Вече съм приготвила багажа, след час ги карам. Айде, целувки!
Слушалката затрещя като присъда. Радка бавно сяда на стол, чисти брашното от ръцете си. “Павел обещал.” Е, разбира се Павел, мъжът ѝ, добросърдечен, ама мека мара пред сестра си. Снежана го върти на малкия си пръст още от хлапе.
Вратата скръца и Павел се показва. Има гузен вид, но се опитва да е бодър.
Радке, що си така мълчалива? Ухае на баница
Баница с вишни. Ама май ще я ядем на крак. Сестра ти звъня. Довеждат ни гости двама, за цяла седмица.
Павел почесва главата си и отклонява поглед.
Е Снежана се обади, да. Плака, че няма къде да остави Коцето и Веско. Пенка замина, а Снежи с работата си Радке, хайде издържи? Роднини сме, момчетата са сладки, Коцето и Веско. Пък за седмица ще бъде весело.
Весело? Радка го гледа право в лицето. Павле, помниш ли миналата година? Дойдоха за двата дни счупиха ми любимата ваза, стъпкаха божурите, а сестра ти каза, че подът бил мръсен и се наложило децата да ходят по чорапи в тая свинарника. Че аз чистех всичко с белина, бе!
Абе тя така си изплюва думите Харakter ѝ е такъв. Ама племенници са ни.
Роднини са, ама уважение нула. Павле, аз не съм против децата, а против начина, по който Снежана ни заявява не пита, а нарежда. Сякаш съм й слугиня Радке, дай, Радке, принеси, Радке, защо супата е бледа. Уморих се! На петдесет и осем съм искам спокойствие у дома.
Само седмица бе, Радке. Ще помагам, обещавам ще си идвам по-рано от работа.
Радка знае цената на тези обещания. Павел ще се забави, гаража го чака, приятели и “спешни поръчки”. А тя ще остане сама с двама палави и със зълва, която през телефона ще командва.
След час колата спира пред портата. Снежана слиза важна, като кметица. След нея изскачат двете момчета, които още с влизането се завъртат около лехите. Шофьорът мърмори, мъкне куфарите.
Приемайте попълнението! обявява Снежана, без дори да каже Здравей. Огледва Радка критично. Радке, с този престилка като готвачка от миналия век! Можеше да се издокараш за гостите.
Здрасти, Снежана. Готвя, в официална рокля не върви на кухненския фронт.
Айде, стига бе. Тя вади бележка от чантичката си Това е режимът им. Коцето е алергичен към цитруси и шоколад, Веско да не яде пържено. Супата само на втори бульон, пилето без кожа. Разходка два пъти по два часа. И, моля ти се, не им пускай твоите сапунки, ами детски образователни филмчета. Таблетът е в раницата има игри.
Радка поема листа с два пръста, сякаш е заразен.
А храната за цяла седмица носиш ли?
Снежана зяпва с очила като балерина.
Радке, я не се излагай имате градина, кокошки, мляко от леля Петра. Какво им трябва супа и каша? Децата са радост, а ти за филия се пазириш Павел получава хубава пенсия, няма да обеднеете!
Вътрешно на Радка й кипва не е само за парите, макар пенсията да е тънка. Въпросът е принципен Снежана, собственичка на два бутика, натоварва пенсионерите с издръжката.
Добре, отвръща Радка сковано. Ще се оправим.
Супер! Бягам таксито ме чака! В събота вечер ще ги взема. Павле, братко, ела да те прегърна!
Павел хвръква като сверкащ самовар. Снежана го целува, пак оглежда двора (“Трябва да окосиш тревата, изглежда занемарено”) и отпрашва.
Седмицата се превръща в кошмар.
Коцето и Веско са не просто енергични те не знаят не. Възпитанието на Пенка дъщерята се изчерпва с либерализъм.
Първия ден провериха котарака Мърко той, стар и опитен, се спаси на ябълката и не слезе до вечерта.
Втория ден отказаха да ядат супа.
Фу, гадост! каза Веско, отмести чинията с домашни фиде. Мама такова не прави! Искаме пица!
Баба Радке, дай таблета! натрапва се Коцето, чука с лъжица по масата.
Първо хапвате, после таблет, твърдо отвръща Радка.
Ти си лоша! Ще кажем на баба Снежа, че ни държиш гладни! реве Веско.
И го направиха. Вечерта телефонен звън от зълва.
Радке, какво става? Детето плаче, казва, че го караш да яде някаква блудка и викаш. Та ти си бивша даскалица къде е педагогиката ти?
Снежана, изморено казва Радка, държейки кръста си. Блудката е домашна супа с фиде. А викане спрях ги да рисуват с маркери по тапетите в хола Те вече успяха да надраскат.
Е, деца са! Творчески изблик! Тапетите са стари, време е за нови. Не бъди дребнава! И им поръчай пица, после ти пусна пари може би.
Пари така и не пусна никога.
Сряда вече Радка е изцедена, скача ѝ кръвното, треперят ѝ ръцете. Павел се прибира късно, работа има, погалва племенниците и отива да си човърка в гаража цялата тежест пада върху нея.
В четвъртък чашата се препълва Радка излиза за краставици в градината. Като се връща ужас в хола. Саксията с любимия фикус отглеждан десет години прекатурена, пръст по килима, растението счупено до корен. Децата се скриват зад дивана.
Радка сяда и си скрива лицето. Плаче не от мъка, а от студена, огнена злост. Към себе си, към Павел, към Снежана.
Изчиства безмълвно, хвърля фикуса. Когато Павел вечерта се прибира, не сервират вечеря.
Радке, няма ли да вечеряме? пита удивен.
Има в хладилника свари си пелмени. За себе си и за гостите.
А ти?
Аз съм уморена. Лягам. И, Павле събота сутрин да не ги виждам тук.
Но Снежана ще дойде вечерта
Сутринта, Павле. Или аз ги карам в нейния магазин и ги оставям зад щанда.
Събота идва. Снежана пристига ядосана променила си програмата, защото така трябвало.
Защо настъпвате нещата? Казах ви вечерта. Имам час за маникюр.
И аз си имам работа, твърдо казва Радка, изнася куфарите пред вратата.
Снежана сумти, но взема децата.
Много сме ти деликатни Е, добре, благодаря все пак. Пенка ще ги вземе понеделник.
Радка издишва. Мисли, че свърши. Но това се оказва само началото.
Минава месец. Радка възстановява душевния си мир, обновява лепенето на тапети, връща си силите. Изведнъж пак звън на телефона.
Радке, здравей! гласа на Снежана е сладък като мента. Знае се нищо добро няма да поръча.
Слушам те, Снежи
Да ти кажа Пенка получи предложение за работа, ама с развален график А детската градина затваря за ремонт цял месец. Представяш ли си? Обсъдихме на децата им хареса много миналия път при вас въздух, мляко от леля Петра Ще ги вземеш за месец? Докато отворят градината?
Радка онемя. Цели четири седмици и двамата.
Не, Снежана, отсича тя.
В слушалката настъпва тишина. После гласът на зълва звучи студа.
Какво значи не?
Точно това. Не мога да ги гледам повече не ми е здравето и имам други планове.
Какви планове? Да гледаш сериали? Радке, не се ли наядох на почивка? Роднини сме, а ти Това са ти племенници!
Това са твоите внуци, Снежа. И деца на Пенка. Аз съм им леля. Още нямам свои внуци синът не е женен. Щом дойдат сама ще си ги гледам. Твоите не издържам вече.
Така ли ти така си заговорила! изпищя Снежана. На Павел ще се оплача! Нали той е мъжът вкъщи?
Оплаквай се на когото искаш. Решението си го казах.
Радка затвори. Пръстите й треперят, но усещаше особено облекчение. За първи път се възпротиви.
Вечерта Павел се прибра изглеждаше притеснен.
Радке Снежана звъня Крещя Каза, че си я изгнала
Не съм я гонела, отказах. Павле, няма да гледам децата цял месец. Физически не мога, нито психически. Сестра ти ме смята за прислужница. Дори благодаря не каза, само критикува, че чорапите им били черни.
Но тя все пак
Не, Павле. Стига. Ако искаш да се докажеш като добър брат вземи отпуска, гледай ги ти. Готви, пере, чисти, преслушвай гневните им крясъци. Аз заминавам ще спя у сестра ми в Русе, после в санаториум.
Павел зяпа.
Ще заминеш? А аз?
Ти си прецени. Или със съпруга си, която желае уважение или със сестра си, която ни потиска.
Два дни вкъщи е мълчание. Снежана звъни на всеки три часа ту заплашва, ту моли, ту обижда. Радка не вдига. Павел ходи мрачен, опитва се на всички да угажда, но вижда, че Радка е решена. Извади куфар и започна да подрежда.
Тогава идва развръзката.
Събота. Радка се занимава в цветната леха. Портата е открехната. Снежана пристига с колата, води децата, решена да ги паркира и да си тръгне.
Радка се изправя с ножица в ръка.
Здрасти, леля Радке! викат момчетата, хвърлят се към дома.
Стойте! изкомандва Снежана. Радке, взимай ги няма къде да ги водя. Днес на Пенка ѝ е първият работен ден, аз с товар за магазина.
Тика портата да влезе. Радка стои пред прохода не отстъпва.
Снежана, казах не. Завъртай се и прибирай децата.
Че ти полудя ли?! Снежана почервеня. Аз ги оставям тук, а ти какво ще сториш? По улицата ли ще ги изпъдиш ще ме засрамят съседите!
Ще звъня в социалните и на полицията, спокойно казва Радка. Ще заявя, че непозната жена захвърли непълнолетни и избяга. И ще подам жалба не изпълняваш опекунските задължения, ако родителите нямат възможност.
Снежана застива от Радка очите ѝ не трепват.
Лъжеш!
Провери телефонът ми е готов. Имам номера на участъковия Петър Петров. Човекът си е строг действа по закона.
В този миг Павел излиза. Видял разговора през прозореца. Снежана го поглежда, търси подкрепа.
Павле! Кажи на жена си заплашва с полиция на родната си сестра!
Павел гледа Радка белите кокалчета на ръцете ѝ стискат телефона. Спомни си онази вечер с фикуса и очите ѝ, пълни със сълзи. Тези години на подчинение пред Снежана.
Слиза до Радка, застава до нея, ръката му на рамото ѝ.
Снежана, вземи си децата, казва глухо.
Какво?! зълвата се задави. И ти ли ме предаваш? Мека китка! Майка ни да беше тук!
Майка ни я няма, Снежана. А моето семейство е тук. Радка се измори. Не можем да вземем децата. Наеми си бавачка ти имаш средства.
Я ви изкрещя Снежана, хваща Коцето и Веско така, че момчето се разплаква. Кракът ми тук няма да стъпи! Забравете ме! Кретени!
Затваря децата в колата, тряска вратата и изчезва в облак прах.
Радка и Павел стоят мълчаливо, докато колата заглъхне. После Радка се облегна на рамото му.
Благодаря ти, Павле.
Извинявай ме, Радке, той я прегръща. Бях глупак Все мира търсех, а излизаше, че те товаря. Тя ще си намери някоя студентка нали не е бедна. Ти си моята жена.
Вечерта пиха чай във вътрешния двор. Беше тишина. Никой не крещи, не моли за таблет, не троши цветя. Телефонът мълчи, Радка е сложила Снежана в черния списък.
След седмица разбраха Снежана си е намерила бавачка, студентка, но я кара да работи за жълти стотинки, командва я. С родата не говори, разиграва обидена. Но Радка вече не я е грижа.
Седи си на любимия стол, плете чорапи за бъдещото си внуче най-после синът съобщи, че с булката чакат бебе и се усмихва. Знае не защото трябва ще гледа свои внучета, а защото ще ги обича, а не по задължение. И никой няма да я командва в собствения ѝ дом каква супа да готви и какви филмчета да пуска.
Границата бе изградена. Здрава, истинска. И вече никой няма да я прекрачи.
