Лошо. Лошо и горчиво, горчиво и болезнено, болезнено и обидно.
Сълзи няма, за да плача.
Защо? Защо ми стори така?
Седем години, седем щастливи години.
Връз за ръка ходихме, никога лоша дума не ми каза, а сега… изведнъж просто си тръгна.
Не, не си тръгна, избяга като страхливец.
Телефонът звъни и звъни, ама кой сега… майка ми.
Ало, Марийке… Марийке, какво правиш?
Нищо, мамо трябва да запазя гласа си спокоен и равномерен.
Е добре, не плачеш ли там? Не си заслужава да се разправяш за някакъв глупак.
Глупакът си е глупак навсякъде майка ми се смее на своята шега, според нея удачна, Марийке, исках да те поканя с нас на вилата в петък. Ще дойде леля Тонка, има си племенник Стоян, ти не го познаваш, но аз да. Много е добър момък, знаеш ли, не му се е получило в живота. Той е страхотен, но жена му, която му се падна, беше толкова безполезна… колко добре, че се освободи от нея.
Задушил я?
Какво? Кой какво е задушил?
Ами жена си, казваш, че се освободи от нея.
Ах, фу, какви са ти тия шеги… но е добре, Марийке… шегувай се, шегувай се… Помага. Знаеш ли, когато Коста Мутафов ме заряза, аз ти разказвах ли тази история? Учихме заедно в музикалното училище, аз на виолончело, той на тромпет. Такова момче, знаеш ли, с големи уши, русокос, хубав… не мога… Обичах го толкова много, а той… подлецът се завъртя около кларинетистката Надежда. Ах, Марийке, колко плаках тогава… дори изпуснах урок и се разхождах край реката, по кея… и страдах, дори си мислех да се хвърля във водата…
Мамо… не ми е удобно сега да говоря.
Така ли? Добре, добре, Марийке, ще дойдеш ли в петък? Чакаме те.
Не знам, мамо, не знам.
Не, Марийке, това не е отговор. Обещай ми, чуваш ли?
Добре, мамо… ще дойда, но не за дълго.
Добре, целувам те, мама винаги е до теб, чуваш ли? Мама и тате са до теб… да-да, казах, Иван, казах, че и ти си до нея. Ало, Марийке, чуваш ли? Тате те обича и мама също…
Да се увия в одеяло и да легна настрани, изключила светлината.
Сълзи няма, сили да плача също.
Един въпрос.
Само един.
Защо?
За какво ми стори това?
Телефонът.
Отново.
Сестра ми.
Да не вдигна, но ако не отговоря, ще развълнува всички.
Ало.
Сестро, какво става? Плачеш ли?
Не, защо да плача? Просто ме заряза мъжът ми, нищо голямо… човекът, с когото щяхме да имаме деца, с когото преживяхме толкова много.
И правилно… да ревеш за някакъв козел. Когато Юри ме заряза, аз мислех, че ще умра. Но не умрях. И ти няма да умреш. Утре ще станеш, ще си измиеш лицето, ще си сложиш малко червило не заради него, а заради себе си. И така всеки ден, докато един ден се събудиш и най-сетне си спомниш как дишаш свободно.
