24 май 2022
Знаеш ли, мойто момиче, синът ми попадна на една хитра жена, дето го върти както си поиска. Напоследък почна да му насажда, че аз не се интересувам от тяхното щастие, а мисля само за себе си. Всичко тръгна оттам, че отказах да разменя апартаментите ни.
Мъжът ми си отиде от този свят преди няколко години, а синът ми е единственото ми дете. Винаги сме го обграждали с любов и грижа, дадохме му добро образование. Преди сватбата живееше с мен. Още докато учеше започна да работи, а след като завърши университета, веднага му предложиха хубава работа.
Той е моята гордост прекрасно момче и успя да се реализира много добре професионално. Аз и мъжът ми никога не сме могли да му купим собствен дом, защото живеехме доста скромно. Нашият апартамент го взехме, когато бяхме вече на четиридесет и повече, преди това бяхме под наем, затова просто нямаше как да вземем и втори апартамент за сина ми. Ама, нали знаеш, всеки трябва сам да си извоюва нещата. Както направихме ние с баща му.
Когато Божидар ми каза, че излиза с едно момиче, много се зарадвах. Опитвах се максимално да поддържам хубави отношения с бъдещата си снаха никога не съм я хокала, не съм й се месила. За мен най-важното беше синът ми да е щастлив с нея. В началото Милена изглеждаше много мила и възпитана, но истинското си лице показа чак след сватбата.
След като се ожениха, Божидар и Милена заминаха за кратък меден месец, а като се върнаха, тя напусна работа. Обясни ми, че шефовете постоянно я тормозели и иска по-добра работа. Само че на приказки остана. Вече две години седи вкъщи и няма никакво намерение да си търси работа.
Те живеят в нейния едностаен апартамент, някъде в Люлин, далечко от центъра. Тя си седи у тях, а Божидар не може да си позволи да купи по-голямо жилище, защото Милена харчи всичките му пари за козметика и дрехи. Не мога да си представя как цели две години не си намери работа. Имам чувството, че изобщо не ходи по интервюта, а просто си живее спокойно на гърба на син ми.
Един път я попитах дали мислят за деца.
За какви деца говориш, като живеем в такова малко жилище? отвърна тя.
Ами не е ли време поне малко да спестите за първоначална вноска по ипотека? казах аз.
С какво да спестяваме, едва свързваме двата края отговори ми Милена.
Удържах се да не отбележа, че ако работеше, досега щяха да заделят някакви пари. Ако бяха започнали да спестяват за по-голямо жилище, бих им помогнала отделила съм една доста прилична сума. Но при тази ситуация не искам да им давам нищо, защото знам, че снаха ми ще похарчи всичко за неща без стойност.
Последно Милена се разприказва пак за дете, вика времето текло, трябвало да се помисли за наследник, ама как в тези условия да гледаш дете? Божидар започна да я подкрепя.
Майче, какво ще кажеш, ако се съгласиш да разменим апартаментите? Правно няма нужда, просто си разменяме няма да ни трябва ипотека, а твоят апартамент ще ти стигне съвсем.
Честно ти казвам, много ме заболя от думите на сина ми. Това не е негово предложение, знам кой го е подтикнал. Обясних им, че работата ми е далече от техния квартал и че човек си е като старо дърво не бива да го местиш.
Ти имаш още няколко години до пенсия, а ние ще ти подарим внуци каза с усмивка Милена.
Отказах им изгодната оферта, не ми се иска да се местя. Това е моят дом.
После Божидар няколко пъти се опита да повдигне пак темата, но думите му бяха още по-обидни. Синът ми никога не се е опитвал да печели на чужд гръб а сега жена му го тласка точно към това.
Хайде, тръгваме чух Милена да казва. Казах ти, майка ти не се интересува дали ще имаме деца. Да не си помисля, че ще направи нещо за нас!
Оттогава Божидар почти не ми се обажда, не ми вдига телефона, не ми връща обажданията. Не мога да разбера какво му стана не е глупав човек, ама щом Милена е наблизо, май започва да губи разсъдъка си…
