Върнах се у дома за вечеря тази нощ готвеше съпругата ми Божана. Исках да обсъдя нещо важно, затова започнах с: Имам нещо да ти кажа. Тя не отговори, а се захвана с котлета, а в очите й се прочете малко болка. Трябваше да продължа разговора, затова изрязах, че искам развод. Тя просто попита: Защо? Не можах да дадa отговор, избягвайки въпроса.
Тогава се ядоса, избухна в истерия и започна да хвърля всичко, което стигаше до ръка. Ти не си мъж, извика тя. Нямаше повече какво да се каже. Първият ми избор беше леглото. Леках дълго, а в нощта чух как плаче. Беше трудно да й обясня какво се случва с брака ни не знаех как да й кажа, че вече не я обичам, че ме остави само жалост, а сърцето си дадох на Райна.
На следващия ден подготвих всички документи за развод и разделяне на имуществото. На Божана оставих къщата, колата и 30% от акциите на фирмата ми. Тя се усмихна, разкъса документите и каза, че нищо не й трябва. После отново се разплака. И на мен ме натъжи десетте години съвместен живот, но реакцията й само засили желанието ми за развод.
Този ден се прибрах късно, пропуснах вечеря и се хвърлих в леглото. Тя седеше на масата и нещо пишеше. Събудих се посред нощ съпругата ми все още пишеше, сядайки зад бюрото. Не ми пука какво прави, защото вече не усещам близост с нея.
Сутринта тя ми сподели, че има свои условия за развода. Искаше да запазим добрите отношения, доколкото ни е нужно. Аргументът й звучеше убедително: след месец нашият син Иван ще има изпити, а новините биха го изнервили. Трудно беше да се съпротивлявам. Второто условие й ме развесели: през следващия месец всяка сутрин да я нося от спалнята до входната врата на рамо, като напомняне, че след сватбата я внесох в дома.
Не се натъкнах да споря просто ми беше безразлично. На работа разказах за тази молба на колежката Джейн, а тя с ирония отговори, че това са жалки опити за манипулация от страна на съпругата ми, за да ме върне в семейството.
Когато в първия ден вдигнах Божана на рамо, се почувствах неловко. Ставахме чуждци един за друг. Синът ни видя и радостно скочи: Татко носи мамата! А тя ми шепна: Не му казвай нищо Поставих я до входната врата и тя се отправи към автобусната спирка.
На втория ден всичко мина гладко. За първи път забелязах малките бръчки и сребристи коси по челото й. Тя вложи толкова топлина в брака, а аз какво ѝ върнах?
Скоро се запали малка искра между нас. С всеки ден тя ставаше все полеко за мен. Не казах нищо на Джейн.
В последния ден се готвех да я вдигна, но я намерих до шкафа. Тъжен беше гласът й беше отслабнала силно. Наистина, беше загубила много килограми. Може ли да е толкова тревожна за нашите отношения? Синът ни влезе и попита кога папа ще понесе мамата на рамо, като това беше традиция в къщи. Вдигнах я, усещайки се точно както в деня на нашата сватба. Тя ме прегърна леко около врата. Единственото, което ме тревожеше, беше теглото ѝ.
Тогава я поставих на пода, схванах ключовете от колата и летях към работа. Срещнах Джейн и й казах, че не искам развод, че чувствата ни се охладиха, защото спирахме да се внимаваме. Тя ми даде ляво и избяга в сълзи.
Аз обаче исках да видя съпругата си. Изскочих от офиса, купих найкрасивия букет от цветарския магазин. Когато продавачката попита какъв надпис да има на картичката, аз отговорих: Ще се радвам да те нося на рамо до края на живота!
Карайки се вкъщи, с леко сърце и усмивка на лице, се изкарах по стълбите и влязох в спалнята. Съпругата ми лежеше в леглото беше мъртва По-късно разбрах, че се бори смело с рак последните месеци. Не каза нищо, а аз не я видях, зает бях с отношенията си с Джейн. Божана беше изключително мъдра: създаде тези разводни условия, за да не се превърна в чудовище пред очите на Иван.
Надявам се, че моята история ще помогне на някого да запази семейството си Много хора се предават, без да знаят, че победата е само на крачка.
