Радка, свали това веднага! Какво, напълно си загубила страха? Това е блуза от истински кадифе, етикетът дори не съм отрязала! Мариана стои в прага на спалнята си, не може да повярва на очите си. Чантата с продуктите бавно се спуска от рамо и глухо удря пода, но жената не обръща внимание.
Пред голямото огледало на вградената гардеробна, леко се навеждайки, се опитва да заснеме отражението си със смартфона, стои Радка по-младата сестра на съпруга й. На нея е облечена същата блуза в прашно розово, която Мариана си е купила като подарък за наградата си пред седмица и е пазила за важно събрание. Тънката тъкан се стяга върху изпъкналото й бяло, като че бутоните скоро ще изскочат като кехлици.
Радка се изплаши от крика, телефонът почти изплъзва от ръцете й, но незабавно се усмихва с типичната си невинна израз на обида.
Ох, Мари, защо ме уплаши? Почти съм имала инфаркт, казва тя, без да мисли да откопча блузата. Само я пробвах. Пашо каза, че ще закъснее, мислех да се снимам за социалните мрежи. В този цвят съм истинска богиня, кажи ми!
Мариана усеща как в нея къкри ярост. Дълбоко вдиша, опитвайки се да се успокои, но ароматът на евтини, сладки парфюми на Радка, смесени с пот, я пробива до последен нерв.
Свали я. Сега. Постави я на леглото. Разбираш ли, кадифето не се разтягa? Ти си две размера по-голяма от мен, Радка! Ще я разкъсам по шевовете!
Ох, отново започва, виечка золовката, но неохотно започва да разпъне копчетата. Съжалявам ли? Ние сме семейство. С майка ми споделяме почти всичко, сменяме дрехи постоянно. Откъде идва тази жадност? Какви градски навици!
Мариана стъпва напред, притеснена, че Радка в порив на раздразнение може да разрва тъканта и да изтръгва копчетата с месото.
С вас с майка може да споделяте дори една четка за зъби, но това са моите неща. Моя гардероб. Не съм ти давала разрешение да копираш. Как се озова тук? Паша къде е?
Пашо е излязъл до магазина за хляб, пробуреща Радка, събирайки блузата и я прахосва върху спалното покривало. Той ми каза: Чувствай се като у дома. Така и се чувствам. Скучно ми е, мисля да разгледам какво ново има при невестката. Ти винаги купуваш дрехи, а не ги обличаш. Те трупат в шкафа ти.
Мариана се приближава до леглото, внимателно вдига блузата. На тъканта, под брадичките, се разливат тъмни влажни петна. Кадифето е безнадежно развалено не може да се пере, само химическо пране, но дори то не отстранява упорития аромат на чужд дезодорант.
Увреди си вещта, шепне Мариана, като гласът й става все по-зловещ. Тя струва 1200 лв.
О, хайде, ще се пере и ще е като нова. Каква е тази цаца, фырна Радка, оправяйки разтегнатата тениска. Аз всъщност дойдох при вас не просто така, а по работа. А ти викаш от прага. Гостоприемството нула.
Точно в този момент входната врата се разтворва и в коридора се чува живият глас на Пашо:
Девчета, купих топъл багет! Ще пием чай сега!
Пашо влезе в спалнята, усмихвайки се, но усмивката му изчезна, щом видя бледната от ярост съпруга и настойчивата сестра.
Пашо, обръща се Мариана към мъжа си, държейки блузата с два пръста като доказателство. Защо сестра ти отново копа в моите неща? Обсъдихме това преди месец, когато без позволение взе моя кашмирен шал и го върна с дупка от цигара.
Пашо се усмихва виновно, разтърсвайки главата си. Той отново е в средата на две противоположни страни, опитвайки се да изиграе миротворец, като само влошава ситуацията.
Мари, спирай. Радка е млада, иска да изглежда добре. Взела е да пробва, какво е лошо? Не е откраднала. Момчетата обичат да се обличат.
Пашо, това не е обличане, а безучастие! хвърля Мариана блузата в коша за боклук, разбирайки, че повече не я облича отвращението е твърде силно. Тя я облече на голо тяло, потеше в нея! Как би искал да пробва съседски бельо?
Ох, Мари, не сравнявай! извори Радка. Аз съм сестра, не съседка. И преди излязох да се измивам, не ме излагай на замърсяване. Пашо, кажи й! Тя ме унижава!
Доста! вдига ръце Пашо. Успокойте се. Мари, ще поговоря с нея. Радка, не можеш да взимаш чуждо без позволение. Хайде да пием чай, ще се успокоява всичко.
Мариана отказва чая. Затваря се в спалнята, усещайки как ръцете й треперят. Това не е първият път, но днес наглостта на сестра преминава всички граници. Преди изчезваха дребни неща: чорапи, щипки, понякога липсваше червило в козметичната кутия, а после се появява в чантата на свекърва. О, това е от Алинка, каза, че ти не е харесала цвета, спомена тогава Галина Петрова.
Мариана отива до тоалетния стол, за да отстрани грима и да се успокои. Очите й се спират на бутилки с кремове. Капакът на скъпия нощен крем, който е поръчала от чужбина и е чакала два месеца, е завинтен накриво. Марина усеща студенината. Отваря бутилката в кремовата маса има дълбока дупка, сякаш някой е изкопал лъжица с пръста. На ръба остава след от тонален крем, по-тъмен от собствения й.
Прекъсна се, прошепва тя.
Излиза в кухнята, където Пашо и Радка мирно пият чай с багет, обсъждайки каквото и да е.
Радка, звучи Марина уморено, но твърдо. Премина ли в моята козметика?
Сестрата не се притеснява. Хапва парче хляб с масло.
Малко се покрасих. Пътувах от работа, лицето ми е замърсено. Ти имаш цял магазин от кремове, пудри Жалко ли е, че откраднаш няколко капки? Ти все пак не можеш да ги изразходваш преди срока.
Премина в крема с мръсни пръсти! Мариана усеща гадене. Това е хигиенично нелегално! Сега там има бактерии! Знаеш ли, че козметиката е лична хигиена, като четка за зъби?
Ох, започва, виечка Радка, гледайки към брата. Пашо, кажи й! Тя е луда. Бактерии, микроби Не сме в операционна. Кожата ми е чиста, без зарази.
Кожата ми е чиста, защото я пазя и не позволя
вам на никого да докосва моите буркани! отговаря Марина. Добре, Пашо, слушай ме внимателно. От деня днес сестра ти не влиза в спалнята ни и не се доближава до тоалетния ми столик. Ако още веднъж видя, че докосва нещата ми, ще изпратя сметка. За блузата вече мълча, но кремът ще изхвърлям, а ти ще ми купиш нов. Той струва 640 лв.
Колко?! изплюва Радка. С болка ли? Осемстотин лева за крем? Аз мога да се облека за празник за цялата сума! Пашо, тя ти ще ни разорява!
Това са моите пари, Радка. Спечелих ги, отрязва Мариана. За разлика от теб, аз съм водещ аналитик, а не скачам от работа на работа на половин година.
Радка се зачервява, очите й се изпълват със сълзи от ярост.
Също ще ме упрекаваш за парче хляб? Да, имам временни трудности с работата, но това не е причина да вдигаш носа! Пашо, аз вървя! Тук не съм добре приета!
Тя демонстративно се изправя, хвърля стол и избягва в коридора. Пашо я гони.
Радка, стой! Не се обиди, тя просто е уморена
След минута входната врата се затвори. Пашо се връща в кухнята, мрачен като облак.
Защо го правиш? пита той строго. Момичето плаче. Можеше да обясниш по-нежно.
Обясних три години, Пашо. Не стига. Тя смята моите неща за свои. Това е кражба, разбираш? Кражба в домашни условия, прикрита с родствени връзки.
Добре, разбирам, въздъхва съпругът. Ще ти купя крема. Само без скандали с майка. Радка ще ѝ се оплаква, ще започне световен плач.
Скандалът с майка се случва. На следващото утро, в неделя, Галина Петрова звъни, докато Мариана се опитва да се наслаждава на почивния ден.
Марие, здравейте, гласи студеният и торжествен глас на свекървата. Не те познавам. Радка ми разказа как я унижи вчера. Изгони ме от къщи, нарече ме мръсна, жалеше се за дреха. Ние сме ти, а ти
Галина Петрова, прекъсва я Мариана, опитвайки се да се държи спокойно. Радка разви вещта за 1200 лв и влезе с мръсни ръце в крема. Бихте се радвали, ако дойда, облека вашето вечерно рокля, потя се в нея и после копаем в червилото ви?
Не сравнявай! Радка е момиче, иска да е красива. Тя преминава труден период, няма пари, гаджето я изостави. Тя се нуждае от подкрепа, а не от твоите нотки. Ти можеш да ѝ подариш тази блуза, ако ѝ е толкова харесала. Нищо няма да ти липсва.
Това не е блуза, а кадифена блуза. Аз не съм магазин за дарения. Мога да помогна с продукти, да задам пари в заем, но личните ми вещи са табу.
Егоистка си, Мари. Винаги знаех. Добре, Бог да те съди. Но помни, земята е кръгла. Ще ти потрябва помощ един ден.
Свекървата пуска трубата. Мариана седи в кухнята, гледайки охладеният кафе, усещайки вярата, че е в грешка, въпреки че разумът й казва, че е права. Тази фамилия майсторски се справя с чувство за вина.
Изминава седмица без инциденти. Радка не идва, свекървата не звъни. Мариана се отпуска, смятайки, че урокът е научен. Купува нов крем, изпраща блузата на химическо пране петната се измиват, но я не иска да я носи, затова я поставя в обяви.
В петък Пашо има рожден ден. Планира се малко семейно събиране. Мариана цялата вечер готви: пече патешко, нарязва салати. Зна, че ще дойдат свекървата и Радка, и се подготвя да защитава.
Гостите пристигат навреме. Галина Петрова се усмихва, подава на сина чорапи. Радка е подозрително весела и тихо. Тя целува брата по бузата, казва на Мариана здравей и се втурва в хола.
Вечерта минава гладко. Всички хвалят патетата, говорят новини. Мариана мисли, че може би е преувеличила, че семейството всъщност е разбрало.
Ох, трябва да се набрудя, казва Радка след третия наздраве и излиза от масата.
Мариана се напряга.
Тоалетната е вдясно, напомня тя.
Знам, не съм малка, отрича золовката.
Минали са пет, десет минути. Радка не се връща. Мариана усеща нещо нередно. Отива към гостите, извинява се и се втурва в коридора. Вратата на тоалетната е отворена, светлина не гори. Радка я няма.
СърцТогава Мария, с новия ключ в ръка, затваря вратата и решава, че личното пространство е неприкосновено.
