Отказ от фалшивостта.
На 45 години Борис Димитров имаше всичко, за което някога е мечтал. Позицията директор на филмово студио Бояна. Луксозна къща в София. Спортен автомобил и цял списък от известни личности сред приятелите му. Още в разгара на кариерата си обаче, той неочаквано напусна киноиндустрията, продаде всичко и изчезна от света на филмите за завинаги.
Можех спокойно да работя в киното до края на живота си. Не мисля, че бях по-нещастен от другите успешни продуценти в София, споделя Борис. Ако погледнете живота ми отстрани, щяхте да кажете, че съм късметлия. Самият аз не можех да го кажа.
В столицата на Камбоджа Пном Пен, Борис попадна почти случайно: взе първата си почивка след дванадесет години, за да види будистките храмове в Азия. Камбоджа беше само една от спирките в пътуването му. Седейки в местно кафе, той даде малко пари на бездомно дете. Един от посетителите, с когото разговори, му каза: Ако искате наистина да помогнете на децата, отидете до градското сметище. Димитров не може да обясни защо, но последва съвета.
Това, което видях, ме срина, спомня си Борис. Над сто бездомни деца, търсещи боклук, за да преживеят още един ден. Миризмата беше толкова силна, че я усещах с пръсти. Като повечето хора, вярвах, че за такива деца трябва да се грижат организации но в този момент стоях сам и никой не беше там. Или ще направя нещо, или те ще останат. Можех да се обърна и да се преструвам, че нищо не съм видял. Но за първи път усетих, че моето място е тук.
В същия ден Борис настани две деца далеч от сметището и се погрижи за лечението им. Да осигуриш всичко необходимо на едно бездомно дете в Камбоджа струва само 70 лева на месец, казва той. Изпитвах срам, че това беше толкова лесно.
По пътя към България Борис замисли се дали помощта за децата не е истинското му призвание, после се чудеше откъде му идват такива мисли. Страхувах се, че може да е криза на средната възраст. А знаех колко ужасни могат да бъдат в София, споделя той.
През следващата година Борис прекарваше три седмици в София и една в Пном Пен. Чаках някакъв знак, че върша правилното, казва той. И един ден получих обаждане от един от най-търсените актьори у нас. На следващия ден трябваше да преговаряме, но той полетя с частен самолет и му сервираха грешната вечеря. Крещеше в телефона: Животът ми не трябва да е толкова труден! В този момент стоях срещу сметището, гледайки как децата бавно умират от глад пред очите ми. Ако имаше знак, че целият ми живот в София е бил само декор, измама това беше той. Стана ми ясно, че трябва да напусна всичко и да отида в Камбоджа.
Всички се опитаха да го разубедят. Въпреки това Борис продаде всичко и пресметна, че парите ще стигнат за подкрепа на двеста деца в продължение на осем години. Тези години той посвети на създаването на фондация Камбоджански деца, чиято цел е да осигури образование, жилище и лечение.
Борис живее в Камбоджа вече десет години. Децата, за които се грижи, са вече над две хиляди. Вече не разчита само на собствените си средства бившият филмов магнат намира спонсори и последователи. И все още няма свои деца. Никога не съм бил женен и никога не съм чувствал, че ми е нужно. Да си самотен мъж в софийския кино бизнес беше твърде хубав живот, казва той. В София имаше прекрасни жени, но дори в най-смелите си мечти не си представях да се оженя за някоя от тях. Сега имам достатъчно деца, за които да се грижа. След десет години те ще се грижат за мен, а аз ще им съм дядо.
Уикендите си в София Борис прекарваше с приятели на лодка и играейки тенис на маса. Сега бившият директор на голямо филмово студие прекарва дниСега, гледайки как децата, които някога събираха боклук, завършват университети и стават лекари, учители и дори художници, той усмихва се и си казва, че нищо в живота не е било по-истинско от тази промяна.
