Нищо не ми е нужно изрече Десислава, докато една девойка, пременена като небесен пратеник с бял халат, крилца от избелели пера и ореол от златиста тел, я спря на булеварда и ѝ подаде някаква бележка. Не желая нищо!
О, желаеш, и още как отвърна ангелът. Вземи талона, само го прочети внимателно, не го изхвърляй веднага.
Деси грабна листчето, промърмори благодаря, заобиколи жената и забърза към спирката на маршрутка.
Понеделникът тежеше хората след почивните дни са намръщени, никой не иска да работи, но трябва. Всички се насилват да станат рано, да се измият, да се облекат и да излязат от панелката, а в понеделник нервите са опънати всеки си мисли кога ще свърши всичко това, кога ще живее за себе си, кога няма да скача от леглото по аларма и брои дните до пенсия. Деси го знаеше отлично работеше в столова точно срещу входа на местния завод, където тълпи хора, преди да се гмурнат в работната седмица, влизаха за кафе.
Сутрин столовата работеше само за да задоволи жаждата за кафе.
Мелачката бучеше, смиляйки килограми кафе, няколко машини варяха ароматната напитка имаше джезвета, гейзерни, обикновени и капсулни кафеварки, хората взимаха всякакви, отпиваха първата глътка на бара и отстъпваха място на следващите.
Без пет седем, Деси стигна до задния вход, усети уханието на кафе, изкачи стълбите, влезе, докато сваляше якето, се преоблече в съблекалнята, въздъхна при вида на смачканата униформа маршрутното такси винаги беше претъпкано и никога не успяваше да стигне до работа с изгладени дрехи.
Денят се влачеше, хората идваха и си отиваха, обедният наплив от завода отмина, посетителите намаляха, но пак бяха доста нормално за студените дни.
Подсмени ме за петнайсет минути помоли Деси готвача Мишо. Да изляза да запаля, вече не издържам, а имам още час.
Ходи кимна Мишо, свали белия си престилка и шапка, сложи черната на сервитьорите и бавно се запъти към залата.
Деси метна якето и излезе навън.
Боже, колко е свежо тук помисли си тя, издишвайки шумно и вадейки кутията от джоба.
Седна на дебелата дъска на стълбите, бръкна за запалката и напипа смачканата хартийка.
Извади я заедно със запалката, хвърли листчето на стъпалото, щракна, дръпна дълбоко, изпусна гъст дим, усети леко замайване, погледна надолу и видя талона с надпис Купон.
Я да видим какво предлагат ангелите усмихна се Деси, вдигна хартийката и я изглади. Дано е нещо интересно.
Пробяга с очи по ситния текст и се разсмя.
С този купон получавате право на сбъдване на една ваша мечта.
За да я осъществите, сканирайте QR кода, влезте в сайта и следвайте инструкциите.
Важно: преди да попълните формата, прочетете внимателно указанията!
Отдел за сбъдване на желания!
Големи шегаджии промърмори Деси. Хубаво, че има кой да разведри хората. Човек ще прочете надписа, ще се усмихне и ще има по-малко намръщени лица.
Деси загаси фас, върна се в столовата, изми си ръцете, извади малко шишенце с парфюм, намаза си дланите, разтърка ги, докосна лицето и се върна на работа.
Деси не беше на смяна тези, които бяха, работеха от седем до единайсет вечерта по график, а тя беше от седем до три, без обедна почивка, събота и неделя свободни.
Като занесе таблата в миялното, погледна часовника 14:54, намери Катя, която оставаше до късно, предаде ѝ тефтера с поръчки и отиде да се преоблече.
Излизайки от столовата, тръгна бавно към спирката.
Дали да отида при мама? помисли си Деси. Нямам работа вкъщи, ще я видя. Да, трябва, рядко я посещавам… макар че…
В ума ѝ изплува образът на малката стая с леглото и слабата жена с болнав жълтеникав тен.
Горката ми майка помисли Деси, спря, извади кутията, бръкна в другия джоб и пак напипа смачканата хартийка.
Извади я с запалката, разглади я, видя надписа Купон и се изуми ясно си спомняше, че я беше хвърлила в кофата до входа.
Нещо странно помисли си, огледа се за кошче, но нямаше, а в далечината се виждаше маршрутното такси.
Деси прибра цигарата и хукна към спирката.
Седна зад шофьора, извади телефона, замисли се да прегледа социалните мрежи, но се сети за талона, усмихна се, извади го и след секунди на екрана ѝ се зареди страница.
Ако сте щастлив притежател на купон, имате шанс за сбъдване на мечта! Попълнете формата и изпратете. Мечтата се сбъдва веднага!
Деси се усмихна и зачете.
Важна информация:
1) Описанието на мечтата да е до двеста знака.
2) Мечтата не трябва да вреди на никого.
3) Мечтата трябва да е РЕАЛНА! Мечти като да стана Илон Мъск, да летя на друга планета, да обядвам с Бог, да стана безсмъртна, милионерка (милиардерка, известна актриса, певица, политичка), да спечеля (намеря) куп пари (съкровище) и подобни НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ!
4) Преди да натиснете изпрати, прочетете написаното и помислете дали наистина го искате!
Добре усмихна се Деси. Да видим, какво да си пожелая? Много пари не може, а какво друго?
Цялото пътуване мисли какво да напише. Добра работа? Ама тя си харесваше работата не плащаха много, но стигаше, графикът беше удобен, в три вече е свободна, яде безплатно, носи си и вкъщи, а и навсякъде е добре, където нас ни няма, щом се появим става зле! Здраве? Да, това е хубаво желание. Здрава е, нищо не я боли, външността ѝ е окей не е красавица, не е модел, но изглежда добре. Какво друго? Късмет? Късметът е странно нещо… А и какво значи късмет? Ако не знаеш за какво ти трябва, няма смисъл да го искаш! Какво още? Принц? Е, на четиридесет и четири едва ли ще срещне принц, а и принцове няма за всички, а и за какво ѝ е? Като си млад, искаш любов, принц на бял мерцедес, а на тази възраст знаеш, че принцът е просто някой Васил Петров грубиян и мързел.
Деси се осъзна, маршрутното такси спря близо до майка ѝ, прибра телефона и слезе.
Как е тя? попита Деси, сядайки на масата в кухнята.
Същото отвърна майка ѝ. Нито по-добре, нито по-зле. Докторът каза, че изследванията са наред, но трябва добър масаж.
Дали да не се преместя при теб? предложи Деси. Ще ти помагам поне вкъщи.
Не отряза майка ѝ. Имаш си живот, по-добре си намери мъж. Тя ми е дъщеря, аз трябва да нося този кръст.
Нищо не трябва! възкликна Деси. Тя направи белята, а ти три години…
Деси, стига! прекъсна я майка ѝ. Знам, че сама си е виновна, но ми е дъщеря, не мога да я дам в дом или където пращат инвалиди.
Тя пияна караше прошепна Деси. Уби четирима, уби баща ми… тя…
Деси прошепна майка ѝ. Спри!
Тя може да живее още двайсет години изрече Деси ядосано. Грижите ще те съсипят, ти…
Деси, прибирай се каза майка ѝ, стана и излезе от кухнята.
Всяко посещение на Деси завършваше така обещаваше си да мълчи, да се сдържа, но не успяваше. Сестра ѝ Елена, преди три години, загуби контрол, удари спирка, уби хората там, баща им, който беше с нея, и получи тежка травма на гръбнака. Сега никога няма да ходи, а майка ѝ трябва да я гледа да я къпе, обръща, слага в инвалидната количка, храни…
Деси стана, излезе в коридора, облече якето, тихо направи две крачки и надникна в спалнята. Сестра ѝ седеше в количката, с наведена глава гледаше телевизия.
Убийца изкрещя мислено Деси и тихо излезе.
На изхода, Деси извади цигара, бръкна в джоба и пак напипа смачканата хартийка.
С яд я хвърли на земята, щракна запалката, изпусна дим, после замислено погледна листчето, извади телефона, натисна бутона, на екрана се появи формата за желания и Деси бързо написа: Искам да се сбъдне най-голямото желание на мама.
Деси знаеше, че майка ѝ най-много мечтае Елена да оздравее нека се сбъдне нейното желание, тя самата не го искаше, не можеше и не желаеше да го поиска, но майка си обичаше и не искаше да я гледа как се мъчи до края на живота си!
Деси натисна изпрати, прибра телефона и тръгна към спирката.
Седна зад шофьора, сложи чантата в скута си и чу телефона да звъни.
Слушам, мамо вдигна Деси.
Елена почина чу гласа на майка си, после кратки сигнали.
Деси дълго гледа телефона, после осъзна какво е чула.
Значи това е било мечтата ти помисли си, но веднага отхвърли тази мисъл като глупава, реши, че е просто съвпадение, прибра телефона в якето и на първата спирка слезе, за да се върне пеша при майка си.
Купон за сбъдване на мечти: Понеделник, кафе, ангел с криле от жълти пера и една неочаквана среща, която променя всичко в живота на Юлия – между фабриката, маршрутката и тежките семейни тайни.
