– Мамо, искаш ли да подариш нашия апартамент на братовия син? А после да дойдеш при мен да живееш? Няма да ти позволя!

Мамо, наистина искаш да подариш нашия апартамент на сина на брат ми? А после да дойдеш да живееш при мен? Не ще го позволя!
Не мисли за това! Дете, какво си казваш? Той ще те изгони веднага, нали не разбра?

Бойко, не се противопоставяй! Това е мое решение!

Първоначално майката се дръсти, искаше да покаже независимост и увереност в думите си. След това обаче сълзите излязоха, защото в дълбината на сърцето си усещаше, че несправедливо се отнася към собствената си дъщеря.

Истината бе, че синът им, Мартин помалкият брат на Бойка, винаги беше любимецът. Тя беше родила Мартин, когато вече беше над тридесет, а Бойка дойде в семейството по случайност, в младостта си.

Поради това майка им се отнасяше към дъщеря си като към вторична създаваше й условия, но отглеждаше я главно сама, защото в онези години Елена Стоянова беше дала обет да завърши института.

Мартин, от своя страна, бе планиран от майка си, още след като тя се омъжи за втори път и се потопи в ролята на майка.

Бойка виждаше всичко това, но не можеше да разбере защо майка толкова открито дели вниманието и подкрепата с брат си. Обикновено родителите опитват да бъдат позасенчени, а тук майката откровено признаваше колко близо е Мартин до нея.

Тогава тя се учудваше защо между брат и сестра никога не е имало топли отношения. Странно, нали? Може би имаше причина.

Мартин от детството получаваше найдоброто. Докато Бойка се примиряваше с това, което има, и почти не смее да се оплаква, брат й винаги имаше повече пари. Той беше мъж, така че така трябваше да бъде. Разликата във възрастта той е няколко години помлад нямаше значение.

Запомни! Когато Мартин порасне, той ще се издържа и ще се грижи за собственото си семейство. А докато е така, ми е дължимо да му помогна!

Мамо, а какво ще стане с мен?

Твоето задължение е да се ожениш и да се захванеш с мъжа си твърдеше майка, хвърляйки се на масата с уверена поза.

Бойка се противопостави: не искаше да зависи от мъж, желаеше да се развива като личност, включително и професионално.

Каква глупост говориш, честно! Не ти ли е смешно?

Какво е смешното?

Само, че никой в нашето семейство досега не е мислил така.

Тогава ще бъда първата.

Бойка не разбра логиката на майка си и реши да не следва нейния път. Благодарение на това скоро се намеси в нает апартамент. Този ход беше за нея като глътка прясна въздуха животът под един покрив с брат и майка ставал непоносим, особено с години напред.

След пет години Бойка успя да вземе ипотека, да купи собствено жилище и да го изплати. Междувременно Мартин все още живееше с майка си, донесе в същия апартамент съпругата си Алёна и, след няколко месеца, имаше дете.

Елена Стоянова, по натура, бе човек, който се задоволяваше с това, което имаше, и това поведение задържа към определен момент.

Синко, представяш ли си? Съседката ни си купи съдомиялна. Не сама, разбира се децата й я подариха.

Това е добре.

А аз също бих искала такава, но се стеснявам!

Защо?

Мартин в момента е в късано положение с работата. Съкратят го, а Алёна е в майчин отпуск и получава мизерна майчина надбавка.

Мартин имаше и друга особеност не обичаше да споделя парите си. Живееше от помощта на майка, сякаш храната в хладилника се появяваше сама.

Мартине, кога ще се събуди съвестта ти? изрече Бойка, когато случайно се срещна с брат си в супермаркет.

Той пазаруваше чипс и газирана вода преди предстоящ мач.

От къде идват тези обвинения?

Помагай майка с парите! Пенсията ѝ не е безкрайна. Тя купува всичко от собствен джоб!

Мартин отведе погледа си надолу и погледна встрани, разбирайки, че сестра му е права.

Ти какво получаваш от това? В крайна сметка не живееш с нас.

Жалко ми е за майка!

Жали се за себе си! Нито семейството, нито мъжът ти помагат!

След тези думи той се обърна и се оттегли, а Бойка стоеше замръзнала в оцепеност. Мартин точно знаеше къде да наткне найболната точка и се възползва от това.

В тридесет и пет години Бойка все още не беше омъжена. Бившият й приятел я изневери, а тя не беше готова за нови връзки.

Момиче, искате ли помощ? попита продавачката.

Не, благодаря, всичко е наред.

Бойка знаеше, че прави правилното. Мартин вече беше мъж, баща на новородено дете и следователно трябваше да поеме отговорност, а не да живее на гърба на майка си.

Бойко, как посмяваш да му кажеш такива неща? започна Елена Стоянова с обвинения.

Мамо, казах само истината и за тебе се зазащитих.

Аз ти искaх ли това? Чрез теб Мартин избухна и започна да вика в целия апартамент. А имаме малко дете, разви се ли?

Чрез мен? Какво правя тук?

Бойка не знаеше как да реагира на майчините думи.

А ти не тряше да му кажеш това. Знаеш колко е чувствителен.

Майката говореше за Мартин, без да помисли за чувствата на собствената си дъщеря, която я обичаше. Дори сега, когато Бойка се изправи, за да защити брат си и да се намеси в полза на майка, тя отново се оказа виновна.

Около шест месеца след този инцидент Бойка не поддържаше контакт с тях, докато майка си изненада с телефонно обаждане, канейки я да дойде. Нищо в апартамента не се промени съдомиялната все още не беше купена.

Къде е Мартин с жена си?

Поканени са на юбилей. Аз с малкия Сашо седя. Хайде, ще ти направя чай?

Не, мамо, не искам. Искаше ли да поговориш с мен за нещо?

Да, взех важно решение. Искам да подаря този апартамент на Сашовото дете.

Бойка първоначално смяташе, че майка си се шегува или иска да провери реакцията й.

Ти сериозно искаш да подариш съвместния апартамент на сина на брат ми? Мамо, в себе си ли си? Слушаш ли себе си?

Бойко, не се противопоставяй! Това е моето решение!

Дъщерята се опита да обясни, че такова действие носи сериозни последици, но Елена Стоянова стоеше твърдо.

Така че, освен че обслужваш всичко в този дом, искаш да прехвърлиш собствеността?

Не преувеличавай, просто помагам.

А какво прави Алёна сега?

Грижи се за детето. Тази работа е потрудна от всяка друга.

Това ти каза Алёна? А аз я виждам цял ден в социалните мрежи.

Не разбираш нищо, Бойко! Тъй като нямаш свои деца, ти лесно мислиш за това.

Бойко осъзна, че не би трябвало да се връща. Шест месеца минаха без разговор, без промяна.

Виж, новата ти кола в кредит ли е? попита майка.

Не, я купих сама.

Дори така? А брат ти не получи помощ. Чуваш, че го уволниха и той търси работа, а парите са му онякви.

Бойко не спираше да се чуди над майчините мотиви. С времето Мартин пое отговорност за семейството си.

Какво подсказваш?

Не подсказвам, казвам директно. Можеше да купя ново детско легло, защото бяхме принудени да му дадем старо. И наистина ми трябва съдомиялна ръцете ми вече са изтрити от миенето.

Имам време, мамо.

Бойко се насочи към изхода, но майката не спираше да се възмущава. Преди да излезе, зададе един последен въпрос.

Мамо, ако прехвърлиш апартамента на тяхното дете, те ще те изгонят. Къде ще отидеш след това?

Елена Стоянова, както обикновено, отказа да слуша дъщерята.

О, Бойко, каква упорита си! Сашо е моят единствен внук! От теб внуци няма, а брака ти никога няма да се случи. Не се изненадвам характерът ти е лош, мислиш само за себе си!

Тези думи погаснаха всяка искра в Бойка за доказване пред майка. Тя реши, че ако всички са такви чудесни, нека си купят съдомиялна.

Тя сама ще се справи с живота си. Не беше лесно, но къде другаде? Елена Стоянова вече беше взела решение отдавна.

Както казват, както се посееш, така ще пожънеш. Старостта не е далеч

Какво смятате за тази история? Споделете мненията си в коментарите и натиснете харесване.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

seventeen − two =

– Мамо, искаш ли да подариш нашия апартамент на братовия син? А после да дойдеш при мен да живееш? Няма да ти позволя!
Homem de 45 anos esqueceu-se do meu aniversário a 27/02 e, nesse mesmo dia, foi pescar com os amigos: durante a sua ausência preparei-lhe uma “surpresa” destas