Как Цветелина стана майка благодарение на доброто си сърце…
Цветелина се прибра в блока и пред входната си врата видя кашон. Спря за момент, изненадана, и се втренчи в него. Вътре, свити един до друг, лежаха куче и котка. Двете животинки я гледаха уплашено и трепереха от тревога.
Какво сте вие? Откъде се взехте? попита Цветелина, сякаш очакваше някакъв отговор от изоставените животинки.
В този момент се отвори вратата на съседния апартамент и изпърца леля Марийка, съседката им.
Ах, Цвете, добър вечер! Не е за вярване, но страхотната Марта от втория етаж почина, а племенницата ѝ така и не намери дом за животинките.
Питаха всички никой не иска да ги вземе. Аз имам моя котка, тя не понася други животни, а и при някого има алергия… Вие с Коста може би ще ги приютите? Млади сте, имате възможност, пък и деца нямате още.
Ама, Марийке, ние не сме мислили да гледаме животни. Още по-малко две наведнъж… смути се Цветелина.
Ама не ги разделяйте, горките. Свикнали са заедно, трудно ще им бъде отделени. Даже заедно спяха. Баба Марта разхождаше кучето, а котакът сам си ходеше навън няма да ви създадат грижи.
Може ли да ги вземете? примоли се леля Марийка с натъжен глас.
А какво ще стане, ако не ги вземем? попита Цветелина.
Ще ги закарат на приспиване. Кашонът вече е подготвен. Апартаментът се продава, на новите съседи не им трябва нищо… додаде съседката.
Точно тогава влязоха още един комшия, който кимна към кашона и към Цветелина:
Вземете ли ги? Кроти са, малко ядат. А и повъзрастни вече, едва ли ще поживеят още дълго… Жалко е, а Марта ги обичаше…
Добре, дайте насам. Не мога да си помисля, че ще ги убият. Как се казват? Ние сме тук от две години и почти не познаваме никого отговори Цветелина. Мъжът се усмихна, остави внимателно кашона във входа и ѝ подаде банкнота от 20 лева, заедно с каишка за първо време да имат.
Кучето е Гошко, а котката е Благой. Много ви благодаря… Оставям ви и парички и каишка. Още веднъж благодаря…
Цветелина затвори вратата и се съблече. Седна на пода пред новите си гости и започна да разговаря спокойно.
Е, как сте, сладури? Коста ще се изненада тази вечер, ще го шашна изцяло. Дано не ни изгони тримата Но той е добър човек, ще приеме и тях, най-вероятно.
Не се страхувайте, обещавам, че няма да ви позволя да ви обидят. Приспиване! Какво ли не измислят
Котаракът явно разбра думите ѝ и внимателно се измъкна от кашона, за да проучи жилището. Кучето остана в началото неподвижно и само гледаше с тревога стопанката и котарака.
Цветелина влезе в кухнята, отвори хладилника нямаше храна за животни, разбира се. Реши да свари ориз и месо и ги смеси в голяма купа ще ядат заедно.
За радост на Цветелина, котаракът, след като огледа жилището, дойде в кухнята и прояви интерес към ориза. Цветелина покани и Гошко, който дълго се поколеба, но като видя Благой да хапва, дойде с тъжни очи и се приближи до новата си стопанка.
Скоро се прибра и Коста, съпругът ѝ. Изненадан, прегледа ситуацията, и след кратък разговор решиха може да попитат колеги и приятели дали някой иска животни, особено хора с къща, но дотогава ще се грижат за тях.
Цветелина и Коста имат четири години брак и от две години са в този апартамент. Обичат се, разбират се, само липсата на дете помрачавала щастието им.
Ти винаги държиш всичко подредено чудя се как се нави на животни в къщи? чу се гласът на Коста.
Мислех, че ще имаме бебе, а то… Ето ги тях. Да ги убият ли да ги оставим? Извинявай, но не мога да го понеса, очите на Цветелина се напълниха със сълзи.
И аз обичам животни. Хайде, ще се погрижим за тях. Утре ще питам в офиса, може някой да ги вземе, прегърна я Коста.
От този ден животът им се промени. Двете животинки свикнаха бързо. Предишният им дом бил в съседния апартамент, със същото разпределение и двор.
Честито, мои мили, често им говореше Цветелина, сякаш винаги сте били тук…
Извеждаше Гошко три пъти дневно, а Благой вече научи сам да излиза през прозореца на разходка и да се връща.
Леля Марийка се радваше и носеше кокали от супа за Гошко и остатъци от кремвирши за Благой.
Вечер Коста и Цветелина се смееха, докато гледаха котака да играе с нови играчки, а Гошко да спи доволно на новото си легълце.
Спяха си все заедно, котката и кучето. Обичаха се, и семейната двойка разбра, че наистина не бива да ги разделят.
След няколко месеца Цветелина и Коста решиха вече да не търсят нов дом за животните. Свикнаха с тях, станаха част от семейството.
В почивните дни често идваше майката на Цветелина, която живееше наблизо. Първоначално се смая от такова придобиване, но после обикна животинките.
Бих взела котето, но живея на третия етаж и не мога да го пускам навън, сподели тя.
Цветелина отговори категорично:
Не, мамо, ще идваш на помощ, ако заминаваме някъде. Ще поливаш цветята, ще се грижиш за Гошко и Благой.
Дойде лятото и тръгнаха на море. Цветелина звънеше на майка си почти всеки ден, за да пита как са животните.
Добре са, всичко е под контрол, храня ги, спят заедно, разхождаме се из двора. Вие си почивайте, уверяваше я майка ѝ.
Щом се върнаха от морето, Гошко и Благой ги посрещнаха с истински ентусиазъм. Кучето подскачаше и махаше с опашка, а котаракът мъркаше високо и се въртеше край Коста.
Виж ги, нашите четириноги приятели ни обичат, каза със смях Коста. Цветелина погали Гошко и ги нахрани.
Вече ставаше рано, за да изведе Гошко и да нахрани животните преди работа.
След още няколко месеца Цветелина с трепет обяви на Коста, че очакват бебе. Това беше много желана и щастлива новина.
Майка ѝ каза:
Не ти ги прати живота случайно Гошко и Благой. Това беше изпитание за добротата ти, Цвете. Ето, ти се отблагодаря живота с дете време е да се подготвяш за майчинството.
Навярно е така, мамо. Не вярвам в суеверия, но откакто гледам животинки, вече се научих какво е истинска грижа и нежност.
Ако искаш, ще ги взема при мен, когато се роди бебето, предложи майка ѝ.
Не, мамо. Ще се справим. Ти само идвай понякога да гледаш бебето, докато аз водя животинките навън или си почивам.
Прегърнаха се.
Бременността ѝ мина спокойно и навреме се появи техният син. Коста беше на седмото небе от щастие, както и Цветелина, и цялата рода.
Гошко, вече възрастен и кротък по характер, не лаеше излишно.
Благой не създаваше грижи прекарваше дните навън в двора или се катереше по стария орех. Семейството беше пълно.
Съседките вече разправяха из цялата улица как Цветелина е станала майка благодарение на добротата си.
Леля Марийка с усмивка казваше, че това е истинско доказателство, че Вселената ни отвръща на добрите дела…
Много е важно да проявяваме милост и грижа към нуждаещите се, защото понякога доброто се връща точно тогава, когато най-много имаме нужда.
