Десетгодишна история
Захари не бе щастлив в брака. Разведе се след три години, когато бе на тридесет.
“По-добре, че нямахме деца,” казваше той на колегите си. “Жалко щеше да е да ги оставям.”
Сгрешил бе с Татяна. Тя не искаше семейство забави, приятелки, компании. И той бе част от тях, увлечен от живата млада жена. Но после разбра, че бе прекалено жива и дръзка.
“Захари, трябва да отидеш в село Камен, на петдесет километра от града, да помогнеш с оборудването,” каза главният инженер. “За месец, може и по-малко. Ти си свободен човек, без задължения ето ти шанс.”
Захари искаше промяна, затова с удовольствие потегли към селото. Там му предложиха:
“Може да живееш в общежитието, но сега го ремонтират, или на квартира. Имаме къщичка близо до подстанцията, където ще работиш.”
“Не, мразя ремонти,” засмя се Захари. “По-добре при стопанка, може да ме храни добре. Аз съм самотен мъж…”
Настана го в малка къща при една вдовица. Жената се казваше Ралица и бе строга, неохотна към разговори. Носеше дълги черни дрехи и забрадка, но беше млада. Първо Захари си помисли, че е възрастна, но по движението й разбра, че е бодра.
Живееха тихо, говореха малко, но Ралица готвеше вкусно. Захари се договори с нея за храна не му се ядеше в столовата.
“Слушай, Митко,” попита той един ден колегата си, “стопанката ми Ралица не е стара, а се облича странно. Мислех, че е набожна, но не я виждам да се моли.”
“Ралица? Не си я виждал ли без забрадка?” попита Митко.
“Не, сутрин вече е облечена така.”
“Ами тя е млада, но се скрива. Имала е голямо горе. Омъжи се за Любен красив млад мъж. Бяха щастливи, но той загина. През пролетта, когато ледът е още слаб, реши да пресече реката с колата си. Провали се и го отнесе течението. Намериха го едва след размразяването.”
Захари посиня.
“Това е трагедия,” прошепна.
След работа се завърна замислен и влезе в къщата. Ралица стоеше с гръб към него, разчесвайки дългата си коса. Тя се пръсна по гърба й, а вратата скърца. Ралица се обърна, и Захари застина тя беше невероятно красива.
“Ох!” тя забърза да си скрие косите под забрадката.
“Защо криеш тази красота?” попита той. “Виждам, че си млада.”
“Дадох обещание…”
Излезе на кухнята, а Захари я последва. След този ден, тя стана още по-мълчалива.
Един ден Захари донесе букет полски маргаритки. “За вас. Днес не можете да откажете.”
“Защо?”
“Рожден ден ми е.”
Ралица се усмихна леко. “Трябваше да ме предупредите, щях да направя козунак.”
“Не е нужно.” Той извади торта, бутилка вино и шоколади. “Да празнуваме.”
Ралица сложи масата, а Захари наля виното. Тя отпи и спря чашата.
“Не пия, извинете.”
Гласът й беше ме
