Спомням си онези дни, когато търсехме стая в стар блок в центъра на София. Отдава се стая. Без куче, с баба, прочете Радостина на глас, поглеждайки към съпруга си Николай. Искаш ли да отидем да я видим? Може би близо до твоята работа.
Без куче звучи добре, но с баба ме кара да се притеснявам, мрънна Николай, вдигайки поглед към лаптопа. Добре, да влезем.
Стаята се намираше в стария коммунален блок с високи тавани и напукани прагове. Дверта отвори бабата статна, с изправен гръб, сиви къдрици и проницателен поглед.
Влизайте. Аз съм Вера Степанова. Можете да се наредите още днес. Само ви предупреждавам: тишина след девет, чайникът се включва до осем вечер, топлата вода в душа само в петък. И моля, носете си домашни пантофи. Чужди звуци не ме интересуват.
А ако искам нещо да приготвя в кухнята? попита несигурно Радостина.
По график. Закуска от седем до осем, обяд след три, вечеря до седем. Нощни пелмени забранено! И не заключвайте вратата на банята е опасно, може да се наложи помощ.
Николай вече искаше да се обърне, но Радостина, усмихната, кима:
Всичко ни устройва. Стаята е добра.
Така се озовахме в къщата на Вера Степанова.
Първоначално всичко изглеждаше мило. Бабата сутрините слушаше класическа музика, вареше какао и четеше на глас Аргументи и факти. Старайните й фотографии в рами украсяваха коридора: млада Вера в униформа, Вера на бал, Вера с мъжа си в Африка, Вера с котка Миска. Миска почина през 1999, но чашата с надпис Мискин остана на видно място.
Виж, колко интелигентна е. Пряко от роман, шепна Радостина.
Ами, днес включих сешоар тя стъпи в стената и закреща, че буржоазният шум й пречи да диша.
С времето бабата стягаше правилата. Първо закачи график за тоалетната, после обяви санитарен ден сряда, и въведе задължителен вечерен доклад: когато се приберат, Николай и Радостина трябвало да влязат в стаята й и да разкажат как им е минал денят.
Живеете в моя дом, аз трябва да знам какво вдишвате. Безопасността е над всичко! каза тя с усмивка.
Третият месец Николай подигра бунт. Влезе в кухнята в половин девет вечер, включи чайник и извади наденици.
Какво е това безобразие?! влетя бабата. Казах ви: вечеря до седем!
Плащаме наема, имаме право! възкликна той.
Младо момче, устната ми договорка е здрава. Кой не уважава, този лети!
С думи и лъжица бабата хвърли половник към него.
Събираме се и си отиваме! обяви Николай, натрупвайки раницата.
Но през нощта се случи необичайно.
Николай, виж показа Радостина обява в интернет: Отдава се стая. Без куче, с баба. Същото обявление, същата баба, същите снимки.
Чакай, това е нашият апартамент?
Да, но обявата е нова, от тази сутрин.
Същото утро им се обади непознат номер.
Добър ден, интересувам се от стаята при Вера Степанова. Вие вече се преместихте? Каква е бабата?
Оказа се, че това не е първият случай. Баба отдаваше стаята на всеки три месеца. Новите наематели плащаха първия и последния месец, а после излитаха по причина на нарушение на устава. Парите не се връщаха.
Това е измама! вдиша Николай. Плащахме официално.
Официално? Аз й превеждах пари по карта с надпис помощ за баба. замисли се Радостина. Нямаме писмен договор, просто живеехме.
Тази вечер се върнаха в стаята на бабата.
Вера Степанова, разбираме всичко. Това ли е схема? Нищо не се плаща без да се изнудва?
Млади, вие сами всичко развалихте. Защо в осем вечер включвате чайник? Защо се докоснахте до Мискината чиния?! Интелигентно ви моля нарушавате!
Нямаме договор, но имаме разписки. Можем да заведем дело.
Делото? Против баба? изкрещя Вера Степанова театрално. Нямате совест!
И ние можем да играем. Връщате парите, иначе
Иначе?
Иначе ще живеем тук по нашите правила. Чайникът включваме, когато искаме.
Баба се замисли. За първи път някой не се оттегли с обида, а остана с предизвикателство.
Оттогава започна странният живот: бабата правеше ревизии, подслушваше в процепи, изключваше ток за профилактика, а Николай и Радостина сложиха таймер на чайника, смяха се шумно в банята и правеха мини концерти в коридора.
Кой е господарят? шепна Николай, носяйки портативен усилвател.
След месец бабата се предаде.
Млади, имам предложение. Къщата е обща, дълговете са мои. Живея под натиск от ЖЕКА. Ако искате да живеете, купете си дял. По този начин ще покриете дълговете.
Радостина и Николай се погледнаха. Отдавна искатше да се преместят, но цените ги плашеха. Тук почти в центъра, таваните под три метра, метро на пет минути.
А Миска? попита Радостина.
Миска благославя, кима Вера Степанова и погали снимка.
Три месеца по-късно подписаха документи.
